Антибиотиците – факти, заблуди, действителност /продължение/

Д-р Георги Хаджиев, специалист по хомеопатия

В предишната статия на Д-р Хаджиев за ШАРЕНО, представихме предимствата на антибиотиците, сега ще ви запознаем и с техните недостатъци.

1. Антибиотиците не са селективни. От тук произтичат два феномена:
   • дисбактериоза: „Лошите” бактериални клетки, причиняващи заболявания, си приличат с тези, които са нужни за организма. И двата вида бактерии притежават подобни рецептори, съответно антибиотикът убива и тях.
   • страничните ефекти: Обриви, диарични прояви, световъртеж, чернодробни смущения, склонност към кървене, сърдечни смущения и други. Тяхната поява утежнява цялостната картина на съществуващото болестно увреждане на организма и забавя многократно възстановяването на пациента.
   Не бива да се подценява причиняването на обща интоксикация на организма при употребата на антибиотични лекарства. Тъй като повечето от тях са синтетични вещества и са чужди за организма, при навлизането си в тялото, те ангажират очистващите органи на организма.
2. Антибиотиците потискат възпалението, а то е защитата на организма. Възпалението е защитата на организма и се появява там, където трябва нещо да се възстанови или „ремонтира”. Неговото подтискане с антибиотици, води до подтискане на защитните способности на тялото.
3. Антибиотиците са скъпи и често цената е определящ фактор за избора на „подходящ” антибиотик. Към това може да се добавят и средствата необходими за закупуването на сиропи, поливитаминните комплекси, антипиретичните (лекарства за повишена температура) и аналгетичните (лекарства за болката) медикаменти.
4. Антибиотиците са с ограничено действие върху микроорганизмите – само върху бактерии. Не оказват никакво въздействие върху небактериални болестни процеси: вирусни, гъбични, протозойни. За да е най-добре преценено антибиотичното лечение, то трябва да се предшества от лабораторно изследване чувствителността на откритата болестна бактерия (антибиограма).
5. Антибиотиците трябва да се повтарят в редовни приеми, защото не решават причината за възпалителните процеси (която е спад на имунитета!). Общият тип на протичане на възпалителните проблеми е следният: някаква вътрешна причина потиска имунната система в някакъв аспект.
6. Микробите изграждат резистентност – стават устойчиви към използвания антибиотик, което налага той да бъде използван в близки до токсичните дози при всяко разболяване, за да не се даде възможност бактериите да се адаптират към него, ако дозата не е достатъчна.
7. Антибиотиците не са достатъчни, необходимо е да се добавят сиропи за кашлицата, витамини, капки, антипиретици, аналгетици, за да покрият целия спектър от оплакванията за едно заболяване.
8. Антибиотиците не въздействат на други заболявания (дегенеративни, ракови, автоимунни, склеротични и прочее), а само на възпалителни.
9. Антибиотиците зависят от фирмата-производител, от вносителите и от медикаментозната политика на държавата. Поради тази причина, често сме свидетели как от аптеките се изчерпват различни медикаменти и е необходимо да се закупуват заместители.
10. Антибиотиците са ограничени: съществуват няколко групи – пеницилинови, цефалоспоринови, макролиди... Никой терапевт не може да сътвори нова група антибиотик и предписанията му са ограничени само в тях.
Февруари 2008г.