10 въпроса за ваксините

Радина Лилова

Можем ли да си представим живота без ваксини? В началото на миналия век, средната продължителност на живота е била 45 години, днес това звучи почти абсурдно. За наша радост, епидемиите от едра шарка, по време на които са умирали милиони хора годишно, вече са само литературни и кино сюжети, пресъздаващи миналото.

Днес се водят много полемики за безопасността на ваксините, но даваме ли си сметка за живота, който бихме живяли без тях? Благодарение на ваксините през 1980 година едрата шарка е обявена за заболяване, от което няма регистрирани случаи в света. Ваксините отстраниха и полиомиелита в Европа, а една от целите на ЕС е елиминирането на морбили и рубеола до 2010 г.

Имунизациите на детето са една от първите отговорности, които поемаме като родители. Първата ваксина се поставя само няколко часа след раждането на бебето, а в следващите месеци интензивността на имунизациите е наистина висока. Все по-често се говори за ваксините и тяхното значение – както за всеки от нас, така и за обществото като цяло. Но за да сме сигурни, че правим най-доброто за своите деца, трябва да занем по какъв начин действат ваксините.

Какво означава имунизация и какво реимунизация?

Имунизация се нарича поставянето на една или няколко дози от една определена ваксина, с цел постигане на достатъчно високо ниво на имунитет (имунна защита) срещу болестта, за която е предназначена ваксината.

Реимунизация е поставянето след определен период от време на допълнителна доза от същата ваксина, като целта е поддържане на имунитета срещу конкретната болест.

Какво представляват ваксините?

Ваксините са начин да се стимулира имунната ни система, да се симулира заболяване, без да се разболеем. Нормално ние се защитаваме, докато боледуваме. При ваксиниране една малка частица от бактерията или вируса, която не може да предизвика заболяване, се въвежда в оргазнизма, за да може той да изгради защитните си реакции. Имунизацията е своеобразна среща с болестта, без да се предизвиква болест. Това симулирано боледуване се помни от организма и така, при следващ контакт с болестотворната бактерия или вирус от същия тип, организмът има изградена имунна защита.

Какви видове ваксини има?

Ваксините могат да бъдат „живи” и „убити”. Някои от инактивираните ваксини (например ваксината за полиомиелит и др.) се използват когато епидемичната обстановка в страната е спокойна. В такъв случай по-ниско имуногенната ваксина може да предизвика достатъчна протекция, за да защити населението. Има и ваксини, които са целоклетъчни или безклетъчни – например дифтеткок ваксината. В тези видове ваксини има определни щамове, които влизат или не влизат в състава на ваксината. Ваксините като цяло, имат изключително редки нежелани реакции. Имунизациите се прилагат чрез инжектиране (подкожно или мускулно) или под формата на капки перорално.

Крият ли опасности ваксините?

Въпросът за безопасността на ваксините е все по-често и широко дискутиран. Голяма част от родителите се притесняват от факта, че техните напълно здрави деца се срещат със страшни заболявания, макар и в имунизационна форма. Ваксините са средство за създаване на автоимунна защита срещу болестотворните организми, от заразяване с които в реалния живот не е застрахован никой.

Безопасността на имунизациите е от първостепенно значение както за производителите, така и за наднационалните и държавни регулаторни органи, които следят, проучват и регистрират всички странични реакции, независимо дали са свързани с конкретната имунизация.

Много родители смятат, че ваксината изкуствено разболява децата им, за да създаде имунитет, което не е вярно. Ваксините в никакъв случай не съдържат микробите, които причиняват заболяване в естествената им среда. Високи технологии пречистват болестотворните микроорганизми преди да се поставят във ваксината, взимат се само малки частици от тях или се разработват вирусоподобни частици, които само външно наподобяват вируса или бактерията. Това прави “разболяването” от съвременните ваксини практически невъзможно.

Може ли да бъде претоварена имунната система на детето с поставянето на много ваксини?

Трябва да отбележим, че митът за „претоварването на организма” няма никаква научна основа. Всяка ваксина съдържа в себе си един антиген – това е частицата, която предизвиква реакцията, стимулираща антителата. Например, ваксината срещу пневмокок съдържа антиген срещу пневмокок; ваксината срещу дифтерия съдържа антиген срещу дифтерия и т.н. Всекидневно вашето дете се среща с десет хиляди антигена – докато играе навън, общува с други деца или се храни и лапа пръстчетата си. Десет хиляди на фона на един е доста различна цифра. Да, този един е от болестотворен причинител, но трябва да знаем, че болестотворният компонент е отстранен и ваксината съдържа само имуногенни елемени. ваксината въздейства върху имунната система, чрез имунната ни памет – като по този начин се предизвиква защитна реакция на организма.

Какво да очакваме, когато ваксинираме детето?

При поставяне на ваксина, са възможни реакции като подуване, болезнености или зачервяване на инжектираното място. Възможно е и повишаване на телесната температура. Това са реакции, които отшумяват в рамките на няколко дни след самата ваксинация. Посъветвайте се с педиатъра за средства, с които да облекчите евентуалния дискомфорт на детето. Добре е мястото, на което е поставена инжекционно ваксината, да бъде открито под дрехите, можете да поставяне и студени компреси, които успокояват раздразненията. При поява на реакции, които ви притесняват, трябва да се обърнете към педиатъра за консултация.

Как да следим имунизациите, които се поставят на детето?

Добре е да записвате всяка ваксина, която е поставена на детето, както и да следите за това личният лекар да вписва в здравния картон всяка имунизация. Предлагаме ви актуален имунизационен календар, по който да следите какви имунизации и реимунизации трябва да поставите, в хода на растежа на детето.

Какво представлява имунизационния календар?

Това е задължителната имунизационна схема, утвърдена от Министерството на здравеопазването и валидна за всички граждани на България. Тя включва задължителните планови имунизации и реимунизации, както и възрастови групи, за които се прилагат, видове препарати, сроковете и начин на тяхното приложение. Освен задължителните имунизации, има и такива от препоръчителен характер, чрез които може да се разшири обхвата на защита. При имунизация се прилага отсрабена или убита форма на билестотворния микроб или част от него.

Тук можете да разгледате имунизационния календар за 2009 г.

Имаме ли право на избор?

За наше щастие, освен задължителните, има и ваксини с препоръчителен характер, с които можем да защитим допълнително както децата си, така и всички членове на семейството. Бихме могли да предпазим децата си с ваксина от пневмококови заболявания, ротавирусни инфекции, човешки папиломен вирус и др. Необходимо е постоянно да повишаваме нивото на своята информираност, за да се възползваме от новостите в медицината.

Ваксинирането срещу сезонен грип също e въпрос на личен избор. Ваксинацията се осъществява всяка година поради силната изменчивост на грипния вирус. След имунизация се създава временен имунитет, който се запазва от 6 до 12 месеца.

Трябва да знаем, че родените преди 1992 г., не са ваксинирани срещу хепатит В, тъй като тази ваксина не е била част от имунизационния календар тогава. Сега вече имаме възможността да се ваксинираме както срещу хепатит В, така и срещу А. В аптечната мрежа се предлага и комбинирана ваксина срещу хепатит А и В.

Има ли новости в имунизационния календар на България?

През 2009 г. Министерството на здравеопазването одобри промени в имунизационния календар на страната. Промените касаят задължителните имунизации, включени в Националния имунизационен календар за предпазване от заразни болести. Към задължителните имунизации се добавят два нови антигена – срещу Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib) и срещу Стрептококус пневмоние (пневмококи). В ранна детска възраст посочените микроорганизми са едни от основните причинители на респираторни инфекции, пневмонии, отити. Единият нов антиген (срещу Hib) е включен в състава на петкомпонентна ваксина заедно с антигените срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит, а другият (срещу Стрептококус пневмоние) е под формата на самостоятелна ваксина. Въвеждането на многовалентни ваксини е в унисон със съвременните европейски практики. Така се улесняват родителите и общопрактикуващите лекари, при извършването на ваксинацията, тъй като с еднократно инжектиране се постига защита спрямо пет различни заболявания.

Чрез ваксините ние проявяваме отговорност не само към собственото си здраве, но и към здравето на всички членове на нашето семейство. Когато голяма част от хората са ваксинирани се създава т. Нар. «колективен имунитет», благодарение на който дори единиците неваксинирани хора (поради различни медицински противопоказания или други медико-социални причини), са защитени. Не бива да забравяме, че благодарение на ваксините ние можем да погледнем по-далеч в собственото си бъдеще.

Имунизационен календар за 2009 г.: тук

Октомври 2009г.