Можем ли да управляваме имунната система?

Д-р Диана Неделчева,
специалист по детски болести и детска пневмология и фтизиатрия
Интервю на Светослава Димитрова

Д-р Неделчева, кога и как започва изграждането на имунната система?

Имунната система е високо специфичен защитен механизъм, който цели да предпази организма от проникване на чужда генетична информация – различни микроорганизми, чужди клетки или тъкани, както и собствени клетки, с променена структура.

Терминът “имунитет” произлиза от латинската дума immunites, което означава “свободен от задължения”. Имунитетът е комплекс от наследствено получени и придобити индивидуално реакции, които поддържат антигенното равновесие на организма.

Изграждането на имунната система на бебето започва още вътреутробно, с формирането на лимфоидните органи, които произвеждат специфичните клетки на имунния отговор. Лимфоидните органи се разделят на две групи – централни /първични/ и периферни /вторични/. Към централните се отнасят тимуса и костния мозък. Още в 6-та гестационна седмица започва формирането на тимусната жлеза, в която става преобразуването на лимфоидните стволови клетки в Т-лимфоцити. Когато тимусната жлеза е недоразвита, у детето е нарушен клетъчния имунитет, в резултат на което възникват гнойни инфекции. Имунните дефицити са много редки заболявания. Към периферните се отнасят лимфните възли, слезката, тонзилите, апендикса, пайеровите плаки на червата, лимфните структури на дихателната и отделителната система. Тяхното развитие започва още вътреутробно и продължава почти до пубертета.

Кърмата ли е най-важна за изграждане на силна имунна система?

В първите дни след раждането, гърдите на майката отделят коластра. Тя има високо съдържание на протеини, от които около 50 % - секреторен Ig A. Съдържа макрофаги, гранулоцити и лимфоцити, които също осигуряват известна противоинфекциозна защита. Коластрата има важни имунологични функции. След 4-6-ия ден, започва да се секретира т.нар. преходно мляко, а от 11-ия ден се отделя т. нар. зряло майчино мляко, което съдържа лизозим /разгражда клетъчните стени на бактериите/, лактоферин /потиска растежа на желязозависимите микроорганизми/, специфични имуноглобулини /главно секреторен Ig A и Ig G/, антистафилококов фактор и антиадхеренти. Антителата, предадени от майката чрез кърменето, не се резорбират и упражняват защитна функция в чревния тракт на детето. Кърмата осигурява развитие на Lactobacilus bifidus и потиска растежа на coli-бактериите. Майчината кърма има хипоалергенни свойства.

Когато майката няма възможност да кърми детето си, то трябва да бъде хранено с адаптирани млека, съобразно неговата възраст и специфични нужди. Изборът на подходяща формула трябва да се направи съвместно с педиатър. Адаптираните млека са обогатени хранителни формули, които се доближават по хранителна стойност до майчината кърма, но нямат нейните имунологични качества. В такива случаи могат да помогнат навременното захранване на детето, комплексът от закалителни процедури с въздух, вода и слънце, закалителни масажи. Тяхната цел е да се увеличи устойчивостта на детския организъм към промените във външната среда.

В кои периоди на бебешката и детската възраст е най-уязвима имунната система? Какво може да попречи за правилното й изграждане?

Най-незряла и съответно, най-уязвима, е имунната система през периода на новороденото и през кърмаческия период. През неонаталния период в кръвта на бебето се установяват пасивно преминали от майката, чрез плацентата, Ig G, а Ig A и Ig M не се установяват, тъй като не преминават през плацентата. Затова през първите месеци от живота, бебето е защитено от майчините антитела и не боледува от някои вирусни инфекции, от които е преболедувала майката – например варицела. Към края на 3-4 месец, се изчерпва пасивният имунитет, осигурен от трансплацентарно преминалите антитела от майката, а производството на собствени антитела все още е недостатъчно. Нараства заболеваемостта от инфекции на дихателната и храносмилателната система – те протичат по-тежко и с по-висок леталитет, в сравнение с останалите възрастови периоди.

Неблагоприятно въздействие върху имунната устойчивост на организма може да имат изкуственото хранене /особено с кисело мляко/, неправилното захранване, храненето с непълноценни и вредни храни, липсата на закалителни процедури, ранното отглеждане на детето в детска ясла, където е изложено на по-чести срещи с инфекциозни агенти.

Можем ли да ‘управляваме’ детския имунитет?

Човешкият организъм е сложна съвкупност от взаимосвързани системи и не е възможно да се “управлява” една от тези системи, а да не се влияе по някакъв начин на останалите. Какъв ли ще е крайният резултат от това “управление”?

Аз не бих се опитвала да “управлявам” детския имунитет. Това, което мога да препоръчам е:

• правилно, рационално хранене, съобразено с хранителните нужди на детския организъм – оптимално съотношение на белтъчини, мазнини и въглехидрати, достатъчно плодове и зеленчуци в менюто. Правилното хранене до 1 годишна възраст е от изключително важно значение за доброто “управление” на имунната система. Избягвайте да давате на децата си шоколади, вафли, царевични пръчици, различни видове снакс, чипс и т.н. Това са непълноценни храни.
• Възпитавайте децата си да спазват добра лична хигиена. Това ще намали риска от инфектиране.
• Закалявайте децата си – така всички органи и системи започват да функционират по-ефективно, особено имунната система.
• Не бързайте да давате на децата си антибиотици или хранителни добавки веднага щом се разболеят. Първо се посъветвайте с вашия лекар.

Какво е Вашето мнение за хранителните добавки и имуностимулантите?

Не съм привърженик на хрананителните добавки, тъй като няма достатъчно данни за техния профил на безопасност, не са подложени на клинични изпитания или независими проучвания.

Имуностимулиращите и имунорегулаторните средства са голяма група и се прилагат съобразно конкретния случай и показания – при вродени и придобити имунодефицитни болести; профилактика и лечение на инфекциозни болести; за създаване на адаптивен имунитет; за лечение на имунни дефицити, след курс на лечение с цитостатици; след имуносупресивно лечение и др. Те имат своето място в медицинското изкуство.

Каква е ролята на закаляването за изграждането на силен детски организъм?

Закаляването е процес, чрез който се цели повишаване на устойчивостта на детския организъм към резки промени във външната среда – например повишение или понижение на температурата, влажността и др. Закаляването се извършва чрез основните фактори на външната среда – въздух, вода, слънце, чрез масаж и гимнастика. За да постигнем реално повишаване на устойчивостта на организма, е необходимо да спазваме стриктно принципите на закаляването.

Закаляването подобрява работата на дихателната и сърдечно-съдовата система, стимулира развитието на нервната система, сетивните органи и опорно-двигателния апарат. Подобрява се емоционалният тонус на детето, повишава се устойчивостта на детския организъм срещу инфекциозни заболявания.

Дайте няколко съвета за закаляване на новородени бебета и по-големи деца?

Закаляването включва два вида режими – общ закалителен режим и специални закалителни процедури, с натоварване. Общият закалителен режим включва осигуряване на оптимални температурни условия в помещенията, където се отглежда детето, достъп до свеж въздух и подходящо облекло.

Оптималната температура за отглеждане на недоносено новородено дете, е 25-26 градуса, за доносено новородено дете е 23-24 градуса, а за деца над 1 година е 20-22 градуса, като по време на сън, температурата в помещението трябва да е с около 3 градуса по-ниска.

Достъпът на свеж въздух се осъществява чрез редовно проветряване и ежедневни разходки навън. Новородените деца могат да се изведат на разходка, още след втората седмица, ако температурата навън е над 15 градуса и под 25-27 градуса. Няколко дни преди да се изведе навън детето, трябва да се държи на отворен прозорец, като се започва от 5 минути и постепенно се стига до 10 минути. През зимата кърмачетата до 6-месечна възраст се извеждат на разходка при над 12 градуса, а над 6-месечна възраст, могат да престоят навън до 2 часа, при температура около 5 градуса.

Подходящото облекло е много важно – през зимата да е трислойно, през лятото – двуслойно. Най-подходящи са памучните дрехи.

Специалните закалителни процедури се осъществяват чрез:

въздух – т. нар. въздушни бани. Те могат да започнат от 3-месечна възраст; вода – провеждат се чрез обтривания, обливания и газене във водни източници. Частичните водни обтривания трябва да започнат при деца над 3-месечна възраст, като се обтриват крачетата от коляното надолу. Началната температура на водата е 36 градуса и се намалява с по 1 градус през 3-5 дни;

слънце – през кърмаческия период се провеждат само частични слънчеви бани, на пъстра сянка, при температура навън 25-26 градуса;

масаж – провежда се само при здрави деца, над 6 седмична възраст и тегло над 4 кг. Прийомите на масажа са поглаждане, почукване, размачкване, разтриване. Извършва се от периферията към центъра, по хода на кръвния и лимфния ток, със затоплени ръце;

гимнастика – в кърмаческа възраст се прилагат различни упражнения, като рефлекторно сгъване и разгъване на пръстите на стъпалото, пасивна дихателна гимнастика с ръце, пасивна гимнастика с крака, танцуване, поставяне по корем, рефлекторно пълзене по Бауер и др. Целта е да се подобри мускулния тонус и да се стимулира двигателното развитие.

Март 2010г.