Откровено за отношенията лекар-пациент

Интервю на Светослава Димитрова

Коледа е времето, когато най-много се говори за отношения – между семейството, колегите, приятелите. Махат се бариери, поставят се рамки – където са необходими. Запитах се, дали в отношенията лекар-пациент има рамки, колко са дебели и доколко са необходимми? Вярвам, че лекарят трябва да спазва основни морални граници и си мисля, че прекалено близките или прекалено дистанцираните отношения могат да повлияят на обективната преценка на специалиста. По някои въпроси, по които сигурно ви се е искало да поговорите с вашия лекар, разговарях с Д-р Надя Дюлгерова, управител на Клиника „Надежда” във Варна.

Има ли място за лични отношения между лекаря и пациента, щом лекарят е положил Хипократова клетва?

За мен е странно, че повечето пациенти разбират под Хипократова клетва само задължение на лекаря. Ако осъзнаваш професията като призвание, тя е на първо място морален кодекс и тогава задължение.

Често преди приемните си часове, сядам на мястото на пациента и се опитвам да погледна с неговите очи, да мисля като него, да чувствам като него, да се надявам и очаквам като него. Това не ме е подвело никога в 26 годишната ми практика – напротив, винаги ми помага да бъда по-проницателна, по-търпелива, по-внимателна, за да разбера повече за човека срещу мен и да му помогна. Да познава пациента, да оцени споделената от него болка, според мен, е мисия на лекаря.

По-малко ли са уважавани лекарите сега?

Мисля, че да. Днес очакванията на хората от резултатите на медицинските специалисти са високи и неудовлетворението им понякога се изразява дори с обидно отношение. Някои може би имат право. Но убедено мога да кажа, че много повече са колегите, чийто перфекционизъм и всеотдайност заслужават искрено уважение.

Какво мислите за плащането „на ръка” при раждане? И за всяка друга корупционна практика в болниците?

Много години е внушавано на българите, че здравеопазването е безплатно. Няма такава услуга в света, в която да се влагат години образование, висококвалифициран труд, да се разходват много скъпи ресурси каквито са в медицинската практика. Не е редно услуга, която се отнася за живота на хората, да е безплатна. Крайно време е това да се осъзнае от всички. Личните и финансови приоритети на всеки би трябвало да се преподредят така, че грижата за живота и здравето да бъдат в челните места, а не да се разчита само на здравноосигурителна вноска.

Нереформираната ни здравна система генерира лоши примери на корупция в държавния сектор. Ако има правила, ако е по-ефективен контролът на извършваните разходи и по-високо заплащането на медицинските специалисти, нещата ще бъдат различни. Частните здравни заведения показват ясен модел за финансова дисциплина.

Кои са най-честите случаи на неуместно поведение на пациента срещу лекаря?

По-широката информация в интернет дава често на пациентите основание да оспорват или подлагат на съмнение диагнозата на лекаря или назначеното от него лечение. Всеки има право на мнение, но когато сам търсиш специалист, е добре да се вслушаш в неговата преценка, а не да спориш с него. Взаимното уважение задължава и пациента да спазва записания час на прием, а не лекарят да го чака. Шумното оспорване от някои пациенти на правилата на вътрешния ред и организацията в здравното заведение, създадена именно в интерес на пациентите, не е добър начин да изразят личното си несъгласие.

Защо българските лекари дават рецепти и назначават лечение, без да обясняват на пациента и без да му дават право да избира как да бъде лекуван?

Информирано съгласие на пациента за извършване на всички процедури, е не само формално задължение на лекаря, то гарантира, че пациентът е получил информация за здравето си и неговото разбиране и съгласие ще съдейства за по-бързите резултати от лечението. Пациентите трябва да задават въпроси, защото задълбоченото обсъждане е много важна част от срещата и лечението.

Декември 2008г.