Музикотерапията: да се усмихнем с песен

Росица Христова, педагог

Само се опитайте да си представите – отивате на лекар, той ви преглежда, подава ви рецептата, а в нея е написано едно единствено нещо – МОЦАРТ!

Не е за вярване! Това обаче е истински епизод от живота на известния френски актьор Жерар Депардийо. Млад и амбициозен, той пристига в Париж, за да го покори, но... заеквал. Известният лекар Алфред Томатис го посъветвал най-малко по два часа на ден да слуша Моцарт. Така „Вълшебната флейта” извършила чудо – след няколко месеца говорът на Депардийо се превърнал в мелодия.

Пей ми, слушам те

На всеки се е случвало да изпита приятни чувства, предизвикани от песен и дори от звук. Доказано е, че музиката тонизира централната нервна система, подобрява обмена на веществата, стимулира дишането и кръвообращението. Представете си, че поглъщаме музикална енергия, която нормализира ритъма на нашето дишане, пулс, кръвно налягане, температура, сваля мускулното напрежение.

Ами ако сме болни? Доказано е, че музиката благоприятства състоянието и на болния човек и ускорява процеса на неговото оздравяване. Съвременните неврохирурзи и психолози са убедени, че музиката оказва магическо въздействие върху развитието на човешкия мозък. Уникалното в случая е, че конкретни типове нервни клетки реагират на конкретни честоти на звуковите вълни, които пък, съответстват на точно определени ноти.

Така музикотерапията възниква като психотерапевтичен метод, основан на изцелителното въздействие на музиката върху психо-емоционалното състояние на човека. Днес специалистите знаят, че този ефект се дължи на едновременното въздействие върху човешкия организъм на три основни фактора:

• психо-естетически – асоциации, емоции, образи
• физиологически – функционален, с помощта на който може да се въздейства върху отделни функции на организма
• вибрационен – музиката има вибрационен ефект върху клетките, като активизира различни биохимични процеси в тях.

Малко теория

Относно влиянието на клетъчно ниво, музиката може да окаже както положително, така и отрицателно въздействие. Това налага подборa на музиката за лечение и релаксация да се прави от специалист. Той задължително трябва да изготви психологически портрет на клиента, както и да има представа за спектъра на неговите музикални пристрастия.

Музикотерапията е преди всичко изкуство за лекуване, посредством музиката и другите изкуства, които в случая са инструмент и лост за постигане не на педагогически или естетически цели, а не терапевтични и развиващи резултати! Тя е подход, който създава ново качество психо-творчески процес, фокусиран изцяло навътре, към самите нас, към собственото ни несъзнавано, по пътя към изцеление и самопознание. В музикотерапията музиката се употребява за немузикални цели. Именно тя ни кара да се обърнем навътре, към собствените си психологичски средства и нагласи, да потърсим в нашата фантазия проекциите на несъзнаваното, чиято осъзнатост ни води към личностна трансформация, нови нива на развитиеии да, положителни промени в живота! С тези си качества, музикотерапията намира широко приложение в соматичната медицина, кинезитерапията и особено и най-вече – в психологическата работа с деца и възрастни.

Малко история

Може да се каже, че баща на съвременната арттерапия в широк смисъл е К. Г. Юнг и неговата теория за Активното въображение. Докато в световен мащаб този вид дейност се развива изключително бурно през последните 2-3 десетилетия, то в България дълги години не е имало никаква информация. Въпреки този факт, у нас има широк кръг от специалисти, които работят в областта на музикотерапията и активно си взаимодействат в създадената през 1995 г. в София Българска Асоциация за Музикотерапия (http://musictherapy.hit.bg/).

Музиката е важна, защото ни стимулира да живеем. Общуването, допирът ни до изкуствата, ни помага да разберем по-добре себе си. В някои от подходите на музикотерапията, като Музика и образност, Водене на въображение с музика, Процес-ориентирана психотерапия, се работи с променено състояние на съзнанието. Това изисква терапевтът да е извървял дълбок и сложен път на професионална подготовка и личностно развитие. Необходима е музикална и психотератевтична подготовка, осъзнат личен опит, който винаги преминава през вътрешното ни преживяване. От голямо значение е и да се познава световната музикална култура, етапите в историята на музикалното изкуство, каква е музикалната форма, употребените изразни средства и как те влияят на психоемоционалното състояние на човека.

Кой може да бъде музикотерапевт?

Подходяща база да бъдат терапевти имат музиканти, педагози, психолози, социални работници. Както при всеки друг вид терапия и тук има съществени разлики при работата с деца и с възрастни. Големият човек е по мисловен и аналитичен, децата са непосредствени и спонтанни. Да се установи контакт с дете, може да бъде и лесно, и трудно. Те се привързват по-бързо, а доверието винаги дава много добри резултати по отношение на тяхното психическо и физическо здраве и развитие. Ако детето обаче е с ограничени възможности, пътят към неговата душа може да се окаже доста сложен. Всяка употреба тук е свързана с образна конкретика и е изцяло на игрова основа. При възрастния човек проблемът е да преодолее собствените си разбирания и е трудно да бъде въведен в творчески процес, ако през живота си никога не е правил нищо в тази посока. Изключителен процес, който изисква много търпение, професионален усет, голяма наблюдателност. Терапевтичното значение на музиката винаги има смисъл като съпътстващо лечение, което се прилага заедно с медикаментозно, рехабилитация или друг вид психотерапия. Музикотерапия може да бъде „предписана” при невротични заболявания – нарушения на тонуса, говора и речта, сензомоториката, на възприятията, загуба на памет, липса на концентрация, затруднена комуникация, аутизъм, хиперактивност с дефицит на внимание, психосоматика, заекване, детска церебрална парализа.

Как лекува музиката?

Практиката е доказала, че най-добрата музика за лечение и релаксация е класическата, както и традиционните народни мотиви. По своето предназначение класическите произведения биха могли да се разделят на активиращи, релаксиращи, детски и смесени.

Към активиращите музикални произведения се отнасят: В. А. Моцарт – първите и третите части от клавирните сонати и концерти, „Рондо” из „Малка нощна музика”, фрагменти из операта ”Вълшебната флейта”, П. Й. Чайковски – валсовете из балетите, „На тройка” из клавирен цикъл „Годишните времена”, част из финала на 4 симфония, М. Глинка – „Романси”, А. Вивалди – „Пролет”, Л. Бокерини – „Менует”.

Класически примери за релаксиращи произведения са: Й. С. Бах – Ария из сюита №3, бавните части от Бранденбургските концерти, Ф. Шуберт – „Аве Мария”, ІІ част из 8 симфония, В. Белини – Каватина из операта „Норма”, А. Вивалди – „Зима”, Л. В. Бетовен – вторите части от сонати за пиано № 8, 14, 23, П. Й. Чайковски – Анданте кантабиле из 5 симфония, Клавирен цикъл „Годишните времена” – „Юни” и „Октомври”.

При децата са подходящи звуци от природата и от животните. С терапевтична цел успешно се прилагат звукови наподобявания – как падат снежинките, как вали дъждът, песента на вятъра. Тук се включва разбира се и двигателна основа. Редува се бързо и бавно звучене. При работа с деца се използват и звуците които издават различните животни – наподобяване на мяукането на котето, лаенето на кучето, жуженето на пчелите и т.н. Всичко се имитора както с глас, така и с тяло.

Очаквайте още статии от Шарено – продължение на темата за приложението на музикотерапията при работа с деца.

Януари 2009г.