От медицината с любов: ваксините

Интервю на Светослава Димитрова
с д-р Александър Симидчиев, GSK

Няма сезон за ваксините – по всяко време на годината те са начин да се стимулира имунната ни система, като се изгради заболяване без да се разболеем. Това е отделяне на изграждането на защитата от болестта. Много родители обаче имат своите резерви към „строителните” дейности по такова изграждане, когато то се случва в организма на детето им.

Д-р Симидчиев, какви са Вашите аргументи в посока „за” ваксините?

Вместо да убеждавам хората „за” ваксините, бих искал да разбера защо са против. Да разбера дали осъзнават и осмислят аргументите си или това е просто страхът от нещо ново и непознато. Незнанието води до нещо, което на медицински език се нарича неофобия или страх от новото, това което човек не познава и понеже не разбира – не приема.

Защо някои от ваксините, които се поставят са „живи”, а други „убити”?

Какво представлява ваксинирането – взима се една малка частица от бактерията или вируса, която не може да предизвика заболяване и се въвежда в оргазнизма, за да може той да изгради защитните си реакции. Всяка една ваксина има различен профил на въздействие. За едно и също заболяване може да има и две ваксини – за детския паралич например е така: има „жива” ваксина и „убита” ваксина. Тези ваксини не са взаимозаменяеми, те се слагат в различен период от време и по различни причини – ако в страната ни има полиомиелит и висок риск за децата да се заразят, трябва да ползваме „жива” ваксина. Тя обаче нерядко дава нежелани стомашни реакции – поради това, ако рискът от инфекция в страната е нисък, тази ваксина, която се дава на капки, се замества от инжекционна ваксина, която е изцяло инактивирана. Ваксините обаче като цяло, имат изключително редки прояви на нежелани реакции. Интензивността на медицинско въздействие е правопропорционална на това, срещу какво се борим. Ако въздействаме с ваксина върху здрав организъм, който не е болен, не можем да допуснем дори да се белят ноктите на пациента. Тоест, при ваксините, когато се разработват, летвата на риска трябва и е изключително високо поставена – за да няма никакъв риск от нежелани реакции или каквато и да е опасност за този, на който се поставя ваксината – независимо дали е дете или възрастен.

Какъв специалист трябва да постави ваксината – имунолог или педиатър и пречка ли са алергиите за поставянето на ваксини?

Педиатърът е достаъчен като инстанция. Искам да кажа обаче нещо за определението „напълно здраво дете”. На възможно най-високия възможен риск са изложени недоносените деца. Аз, като лекар, съм привърженик на медицината, основана на доказателства. Дълго време търсих връзка между алергиите и имунизацията. Това което открих, беше доста необичайно – децата които са имунизирани, по-рядко имат алергии впоследствие, отколкото тези, които не са имунизирани. Тоест, имунизацията намалява честотата на алергията, а не я влошава. Аз лично смятам, че има доста логично обяснение за това: една от причините за развитие на алергиите в последните години е обяснена в т. нар. хигиенна хипотеза. Когато изолираме имунната система на детето от околната среда, имунната система, свикнала да работи, няма срещу какво да работи. Казва си: „Нещо с мен не е наред” и започва да реагира на какво ли не – ягоди, фъстъци, домашен прах, котки, кучета и т.н. Тоест, когато държим едно дете твърде изолирано, без антигени от околната среда, то става алергично. За да има здраве, трябва да има баланс – твърде силен имунитет дава алергия, а твърде слаб води до други заболявания. И едното, и другото, са външни прояви, които си приличат – независимо дали детето има имунен дефицит или е алергично – и в двата случая то реагира с често боледуване. И понеже симптомите по някакъв начин си приличат, на много деца с алергии например, родителите казват „Дай да му дадем витамини, имуностимулатори – то много боледува, ето има алергия” и така влошават нещата. Защото често при такива деца проблемът е, че имунитетът им е твърде силен, а не твърде слаб.

Срещате ли в практиката си достатъчно разбиране от страна на Министерството на здравеопазването по отношение превенцията и опазването на общественото здраве?

МЗ разглежда ваксините като цена която дава, а не като разход за болнолечение, който спестява. Там имат бюджети и това е - един бюджет за доболнична помощ и един за болнична. И вместо да се предприеме нужното, за да се спести разхода за болнична помощ, като се увеличи този за доболнична, се действа все едно няма връзка помежду им. Болничното лечение е 12 пъти по-скъпо от доболничното. Но в здравеопазването системата е толкова сложна, че не се мисли холистично и именно в това е проблемът.

Юли 2009г.