Баба, дядо и внуче

Силвия Христова

„Нужно е цяло село, за да се отгледа едно дете.“, казва една африканска поговорка. Да си признаем – не сме достатъчни на своите деца, независимо от усилията и чутовните подвизи, които правим. От съвсем малки, внуците се чувстват много сигурни, оставени на грижите на баба и дядо. В компанията им дните на децата ни минават щастливо-безметежно, изпълнени с много любов и спокойствие, сред добре познатите навици, които се повтарят като мантра на будистки монах. За пакостите на децата бабите и дядовците са добре подготвени и реагират мигновено – с арсенала, натрупан през годините.

Баба и дядо винаги са насреща, за да разкажат или прочетат поредната увлекателна приказка. Те не се смущават от музикалните си умения и пеят с удоволствие детските песнички, които знаят. Като беловласите магьосници от приказките, те могат абсолютно всичко, в очите на децата. Възрастните ни родители се справят успешно с обучението на малките палавници в броенето и разпознаването на букви и цифри, след това пак те с усърдие изписват, държейки детската ръка, лулички и чертички в първата ученическа тетрадка. Те поднасят информацията си простичко и разбираемо, не използват натруфени фрази и държат да бъдат осъзнати прочетените материали, а не механично наизустени за поредния тест. С баба и дядо децата усвояват не само подходящите за съответната възраст умения, но и ежедневните занимания, които съпътстват живота на всеки човек. Малките немирници се научават как да подреждат своя дом, как да изхвърлят боклука, как да си сготвят вкусна храна по бабина рецепта или да ремонтират счупената вратичка на някой шкаф.

Връзката баба-дядо-внуци не е еднопосочна по отношение на предаваните умения. Идва време, в което децата връщат жеста за старанието и обичта в тяхното отглеждане. Те помагат на възрастните да се ориентират – как да работят с GSM-a, DVD-то, микровълновата, програмиращата се душ кабина или компютъра. Като любезни домакини в света на новостите, малчуганите са готови да въведат в него и своите дезориентирани баби и дядовци, за да могат винаги да са заедно.

Лековете на баба.

Децата боледуват. В тези случаи с познанията си и бързите ракции в началните моменти на заболяването, бабите са неотразими. Справят се с простички методи, които са тествали с години, силна натурална храна и своята любов. Понякога те лекуват по-бързо и по-добре и от най-доброто лекарство.

Лято на село.

Повечето деца с удоволствие прекарват топлите месеци или ваканцията си в прохладата на село. Прикрепени към двойката на баба и дядо, те се радват на свободата да щуреят на воля, лишени от рамките на тесните жилища и опасните градски пространства. Живеещи на свобода, децата намират на село и доста занимания. Малчуганите помагат в градината за отглеждането на плодове и зеленчуци, грижат се за животните в двора или се включват в някоя друга дейност, характерна за селския бит. Лятото прекарано с баба и дядо създава за внуците нови и различни приятелства, които се развиват на фона на зелените поляни, извън компютърните зали и общо залягане над учебниците. Те са предпоставка за споделяне на общ приключенски дух и един робинзоновски модел на творчество, който е много полезен и различен от урбанистичния.

Дядо и баба са по-словоохотливи.

Детето обича да задава хиляди въпроси относно своите родители. Любопитно е да узнае какви са били те като малки, какво е било любимото им занимание, кои са били приятелите им, какво правят в работата си сега и какво са правили преди да се роди. Отговорите на тези въпроси те могат да получат от мама и татко, но поради стеснителност или боязливост да не развалят ореола си на големи хора, повечето родители никога не подхващат темата. Баба и дядо на воля споделят със своите внуци спомени от детството на техните родители, подкрепят разказите си със снимки и влагат невероятна емоция в описанията. Историите за миналото на родителите дават голяма увереност на децата, че и те един ден ще порастнат и ще се реализират също като мама и татко.

Топлите отношения на възрастните хора с техните внуци търпят развитие и много промени през целият период на съвместно съществуване. В началото, когато децата са малки, те прекарват много време заедно. В тинейджърската възраст интерсите и кръгът на общуване на младите хора се изместват и постепенно бабите и дядовци излизат в периферията му. При отдалечаването и всички останали промени, бабите и дядовците се чувстват изолирани, но скоро осъзнават, че любимите внуци не са ги забравили, а просто са пораснали. Те остават в позицията на търпеливи довереници и приятели и така продължават да съпреживяват вълненията им и да са щастливи.

Нещата на практика – особености на българския семеен модел

Действителността ни предлага много модели на връзка между малките хора и тандема баба и дядо, в зависимост от отношенията на родителите с по-възрастното поколение и това, дали те живеят заедно с него.

1. Идеалният случай. Баба и дядо живеят отделно и са в прекрасни взаимооотношения с мама и татко. Те са на линия от самото раждане на детето и винаги са готови да помогнат в момент на нужда. Прекрасно осъзнали ролята си в кооперативното отглеждане на внучето, те се оттеглят когато родителите искат да прекарат времето си само с детето, не оспорват методите на младите родители за възпитание и грижа, информират се за всички новости и могат да са много полезни при възникнали дилеми по един или друг въпрос. За тях възрастта и побелелите коси не са проблем номер едно. Те са се поучили от живота, намерили са правилния баланс във взаимоотношенията с останалите и са осъзнали, че нежеланата помощ не е дар, а навременната е безценно богатство. За жалост, идеалният случай е рядко срещан вариант.
2. Баба не иска да остарява и да бъде изместена от трона на Кралицата – Майка. Случва се понякога младите и не чак толкова млади баби в семейството, които са страшно суетни и властни, да не могат да приемат факта, че остаряват. Те, заради себе си и впечатлението, което създават в останалите, активно се поддържат и не са склонни да влизат в полемика за възрастта си. Не желаят, когато се разхождат и се грижат за внуците, да бъдат наричани „бабо“, а изискват и настояват обръщението към тях да е „мамо“, „маминко“ или пък по име. В очите на по-младите от тях жени и майки на внуците им, които не се притесняват за външността си и мнението на останалите, тази стъпка е смешна и нелепа, а опитът да объркват децата е дразнещ и е повод за много неразбории и семейни конфликти. За жалост или пък за радост, обичайно тези баби си спестяват грижата за малчовците или се ограничават в кратки разходки. Те не са склонни за нищо на света да заменят ежедневието си на свободни модни икони с това на обикновени домакини.
3. Баба и дядо са далеч, но компенсират това с подаръци и ударна доза съвети. Не е изолиран случай сега, когато възможностите за професионална реализация са съсредоточени в големите градове, бабата и дядото да останат далеч от младото семейство – в малкия роден град. Така постепенно пространствата и различията в начина на живот разделят някогашните членове на едно семейство и при събиранията си, те говорят на различни езици. С появата на внуци, тези баби и дядовци, разделени от тях за дълги периоди от време, решават при редките си срещи да компенсират с много и понякога съвсем ненужни подаръци. Непоисканите съвети и упреци към майките и бащите от тяхна страна – за начина на отглеждане и възпитание – също валят като из ведро. В резултат, престоят на всички заедно се превръща в голямо изпитание, а децата са в позицията на наблюдатели на нескончаема война и в ролята на трофей за победителя.
4. Без баба и дядо е трудно, но с тях под един покрив е още по-трудно. Понякога малко помощ не ни е излишна – грижа за домакинството или децата, когато искаме да излезем с приятели или да си организираме романтична вечеря, са неоценим подарък от бабите и дядовците, с които живеем под един покрив. Животът в тандем с баба и дядо за младите родители е извор не само на положителни емоции. На тях им се налага да се борят всеки ден с желанието на баба и дядо да отгледат внучето по вече изпитания с родителите му начин, който обаче не винаги кореспондира с особеностите на времето, в което живеем.
5. Състезанието на мама и баба. При появата на малките човечета в семейството, често младите майки очакват именно техните майки и майките на техните мъже да разбират най-добре какво изпитват и от какво се нуждаят. За жалост, прекрасното събитие понякога се превръща в непрекъсната борба за надмощие и доказване на това коя е по-добра майка или пък по-добра домакиня. Не е нещо необичайно бабата да обсеби с прекомерното си внимание бебето, а по-късно да завземе и детството на малчугана.

Подводните камъни в съжителството на две различни поколения родители под един покрив или пък под различни, но в обща грижа за децата, може да продължи до безкрай. Защото, колкото различни хора населяват земята, толкова различни взаимоотношения съществуват. Затова ще се ограничим с посочените по-горе негативни моменти. Струва си да акцентираме върху добрите страни от намесата на бабите и дядовците и отражението им върху децата ни. Появата на нов член в семейството за много баби и дядовци е катализатор за скоростна метаморфоза, която изважда на показ най-добрите им страни. Те бързо се превръщат от омърлушени, болнави и вяли възрастни хора в енергични младоци. Забравили за всичко в миналите дни, тичат и активно се включват в дейностите свързани с грижите около бебето, разхождат се щастливо усмихнати, подпрени на детските колички в парка и не си спестяват нито една емоция, която може да им даде малкият човек. Работещите баби и дядовци, макар и леко затруднени от делничните си ангажименти, също не правят изключение от всеобщата енергийна вълна. Те се стараят да са в близост до малките пухкави наследници и да преоткриват света заедно с тях. При порастването на децата вниманието от тези уникални и далечни втори родители не намалява и те отново са на линия.

Със сигурност, ако попитате няколко вече пораснали деца каква е разликата между родителите им и техните баби и дядовци, те ще ви отговорят, че баба и дядо, за разлика от мама и татко, имат много свободно време, спокойствие и търпение. Каквото и да казваме и каквото и да се случва в реалния живот, има една неоспорима истина – перфектни родители и перфектни баби и дядовци няма. Всички правим грешки, но ако се обединим в усилията си на възпитатели, се получава сборен образ, близък до този на идеалния родител. Така можем да дадем на децата си всичко, което им е необходимо в премерени, но напълно достатъчни дози, за да ги направим уверени в тяхното утре.

Октомври 2009г.