Искам да играя, искам да се движа
Игри за развитие на двигателната активност

Марияна Дамянова, педагог

Скоро майка на 40-дневно бебе сподели с въздишка: „Имаш ли бебе, няма лесно!“. Аз обаче съм на мнение, че отглеждането на едно дете би могло да бъде и по-лесно, и по- приятно, ако се научим да общуваме с него с помощта на играта. За всяко дете играта е съществена част от живота му. Тя му доставя удоволствие и радост и в същото време има важна роля за физическото и умственото му развитие. Чрез игровите действия, детето изследва и опознава обкръжаващия го свят, овладява и координира движенията и развива мисленето си. По време на игра, вие можете да опознаете чувствата на вашия син или дъщеря, да вдъхнете увереност на детето, да го освободите от притесненията и страховете, които изпитва, да му помогнете да придобие сръчност, практичност, изобретателност, комбинативност и много други умения и навици, полезни за цял живот.

Кога започваме? Още от първия ден!

Едва ли някой си представя, че когато бебчо се появи вкъщи, просто ще бъде поставен в някой ъгъл и ще си стои там тихо и кротко, като част от мебелировката. Той или тя ще иска своята част от вниманието на мама, татко и всички, които се намират в този дом. Така че – пригответе се! В началото бебето ще се храни 7 пъти на денонощие, поне още толкова пъти ще му сменяте пелените, а вечер ще го къпете... Ето колко възможности то само ви дава да си поиграете с него, а и едва ли ще се ограничите само с тези споделени моменти с желаното от вас попълнение към семейството. Вярно е, че през първите дни все още не може да се говори за истинска игра, но можете да го галите по бузките и ръчичките, да го провокирате да хване пръста ви с малките си ръчички, когато го храните например или когато просто будува. Когато му сменяте пелената, използвайте момента на разсъбличане, за да погалите крачетата и да погъделичкате ходилцата. Може би и сами не осъзнавате, че когато му намазвате с крам дупето, например, му правите малка гимнастика, като хващате все още миниатюрните крачета между пръстите на едната си ръка и го повдигате за ваше собствено удобство. Добре е във всеки момент, прекаран заедно, да му говорите нежно, да му пеете, да му се усмихвате...

Масаж

Когато къпете бебето, вие му правите много лек масаж. Постепенно масажът задължително трябва да стане активен, защото подпомага укрепването на мускулатурата и подобрява двигателните функции. Не го пренебрегвайте, защото масажът е много важен и за емоционалното състояние на вашия наследник. Когато извършвате определените манипулации, не забравяйте да говорите с нежност на детето: „Сега да разтрием гръбчето, да раздвижим кръвта на раменцата, да поомачкаме лявата ръчичка, краченцето, петичката” и т.н. Така ще съчетаете полезното с приятното и масажът ще се превърне в щастливо и очаквано изживяване и за двете страни.

От гръб на корем и обратното

Още от първия ден започнете да слагате бебето по корем – отначало за кратко, а после и за по-дълго време. Така то ще бъде провокирано да повдига главата си и по този начин ще започне укрепването на мускулатурата на вратлето и гръбчето. В началото на втория месец можете да започнете да „тичате по полянките и горичките“. Децата много се забавляват, когато си играете на тази игра с тях. Правилата са прости: детето е легнало по гръб, вие хващате ходилцата и свивате крачетата като ги редувате. Така още невръстното дете може да „обиколи“ целия свят. От вашата фантазия зависи къде ще го отведете. Можете да „карате колело“ и да „ритате топка“, като наподобявате тези движения. Когато се „изморите“, може просто да се потъркаляте по тревата: детето си е пак по гръб, захваща вашите палци, а вие обхващате ръчичките и го обръщате наляво с думите: „Я да видим кой е тук? Зайчето? А кой е отдясно? Кученцето?“ и пак наляво, и после пак надясно... Тази игра ще му позволи да открие по-широк диапазон на опознаване и ще провокира желанието да се обърне по корем. Може да му „подскажете“, че когато едната ръка е опъната над главата, обръщането в тази посока е по-лесно. Не прекалявайте обаче. Сменяйте игрите. Можете просто да му подавате играчка с думите „Хайде , хвани я!“ и да го провокирате да протяга ту лявата, ту дясната ръчичка.

Вече сядам сам!

Много родители се питат „Кога детето трябва да може да седи?“ Това не става от раз и от самосебе си. Заниманията за тази сериозна дейност могат да започнат през четвъртия месец. Детето е в легнало положение, обхваща палците (показалците) ви с ръчичките си, а вие обгръщате пръстите му с вашите и го приповдигате докато достигне положение на седеж, после го връщате в изходна позиция. Заниманията продължават до 6-ти, 7-ми месец, т.е. докогато то се почувства сравнително стабилно. Не се изкушавайте да го подпирате с възглавници от самото начало, защото тази поза ще го изморява, идеята на възглавниците е, когато вече седи и се килне на една страна, да не се удари. Когато достигнете този етап, не го затрупвайте с играчки, а разпръснете 2-3, най-много 4 около него – така, че да ги достигне, щом се протегне. Вярно, че може и да се прекатури, но така ще става все по-стабилно и съответно, ще се стабилизира гръбната и седалищна му мускулатура.

Движение за бебето и мама

Много от децата, когато се научат да сядат, започват да се клатят напред-назад и ако вие се включите в тази игра, са много щастливи. Единият вариант е просто да ви държи за пръстите, но аз ще ви подскажа как можете да обърнете това му желание във ваша полза. Ще ви издам една тайна – това е идеалният фитнес-уред. Постелете си на земята едно одеяло, седнете с разтворени крака, сложете бебчо с гръб към вас и го обгърнете с ръце Следвайте предложеното ви темпо. Тази игра аз съм нарекла „Разходка с лодка“ Когато се поизморите, свийте леко коленете си и... докато издържите. Тази игра ще донесе удовлетворение и на двама ви и сами ще разберете развитието на кои мускули се тренира.

Упражнения за стъпки

Заниманията за сядане могат да се редуват с тези за провокиране на стъпването, които в 7-ми, 8-ми месец ще доведат до стабилен стоеж, с придържане за неподвижна опора. Отначало държим детето под мишниците и го приближаваме към „твърда земя“. Когато то усети плоскостта под краката си, обикновено се оттласква. Това е начало на нов вид игра. Не го лишавайте от нея, нищо че е много изморителна за вас. Така, докато детето ви укрепва мускулатурата на крачетата си, вие ще развивате силата на ръцете. Ползата отново е двустранна.

Когато детето се научи да сяда, покажете му, че може и да се изправи. Като начало, пак със същия захват на ръцете, го изправяйте от седеж, а по- късно го „закрепете“ на неподвижна опора за кратко. Може да използвате за целта решетката на креватчето и да си организирате играта „Да погледнем през оградката“. Не пропускайте да поощрявате опитите и да хвалите постиженията, дори и резултатите да не са това, което на вас ви се иска.

Стъпка по стъпка

Когато детето стъпи сравнително стабилно, придържайки се за стабилна неподвижна опора, би било хубаво да му подскажете, че може да си мести крачетата. Представете си следната ситуация: детето се държи за решетката, а там до него е музикалната въртележка с пчеличките. То се пуска с едната ръка, присяга се, залита и чувството му за съхранение го кара да се хване отново за решетката. Но то се чуства некомфортно, защото е леко увиснало. Вие се притичвате на помощ и му местите едното краче така, че стойката му да се стабилизира. То е щастливо и ви се усмихва с благодарност. Можете да му покажете и как се ходи като го спуснете на земята и държейки го с познатия вече захват за ръцете, му побутвате крачетата с вашите крака. И така можете да си правите истинска разходка.

Споделено – от опит

Не пропускайте факта, че нито едно от тези умения не се придобиват сега и веднага, от първия път. Нужни са упоритост и изключително търпение от ваша страна. И най-важното е да не се ядосвате, ако нечие дете прави това или онова, а вашето – не. На всяко дете развитието е индивидуално и не могат всички деца да се поставят под един знаменател. Аз самата имам три деца и мога да ви уверя, че бяха напълно различни в показателите пълзене и прохождане. Едната ми дъщеря проходи почти на година, без да пълзи. Бях много доволна – където я оставех, там я намирах. Другата – на шест месеца пълзеше, на седем обикаляше права креватчето си и се изненадах, когато открих, че на девет месеца и половина, вече ходи. Синът ми пропълзя в осмия месец и проходи в единадесетия.

Мамо, помогни ми да проходя сам

Как да провокираме желанието на детето да се придвижва? Първото нещо, което му трябва, е пространство. Второто, е добър подбор от интересни играчки или вещи, които то желае. Третото, което е съществено, е помощ. Разпръснете играчките пред него, може и да е само една, но е хубаво да са две или три, но не повече, на разстояние една от друга. Така ще има избор. Подпрете крачетата с длан. Така то ще има възможност да се оттласне и да се насочи в желаната посока. Може да свиете само едното краче и ще видите, че детето протяга съответната ръка и се опитва да хване нещо. След това повторете с другото краче. Може да използвате механизирани играчки, които се движат в определена посока. Ако детето започне да се ядосва, помогнете му да се придвижи по-бързо и не правете грешката да му доставяте желаната играчка. Може да му покажете как гордо ходи котенцето, как подскача зайчето, как пълзи гущерчето, ако това ви е възможно. Тук на помощ може да ви се притече каката или баткото, ако си имате такива. А може би си имате истинско коте, кученце или зайче?

За да бъде прохождането по-успешно, трябва да научите детето да се навежда и да кляка. Изпълнението на тази задача също може да бъде много интересно. След като вече можете да се придвижвате с помощ, по трасето на вашата импровизирана разходка могат да се окажат невероятно интересни неща. Може да се превърнете в „нещотърсачи“ и да събирате вещите по пътя си без да му позволявате да седне. Когато се научи да се навежда и кляка, ще може без проблем да се изправя от седнало положение.

За да накарате детето да се пусне да ходи само, може да му подготвите „островчета“ на 2-3 негови крачки разстояние, като на края на веригата застанете вие и го викате: Хайде, ела при мама“. Всеки ден може да увеличавате разстоянието между островите и така, докато установите, че вече няма нужда от тях.

В заключение

Преди да завърша с предложенията за игри, с които да подпомагате развитието на двигателната активност на вашето дете, искам да обърна внимание на топката. Този гимнастически уред, е уникален. Една малка топка може да бъде прехвърляна от ръка в ръка от още лежащото по гръб дете. Може да бъде търкалана пред лежащото по корем бебе и да го провокира да пълзи. Може да я търкаляте към седящото дете, за да се присегне да я хване, а на по-късен етап, да искате да ви я върне. Прохождащото дете вече може да я рита, проходилото да тича след нея.

Независимо какви и колко са играчките на вашето дете, основният фактор във физическото му развитие сте самите вие – родителите и хората от близкото обкръжение. От това, дали и как ще си играете с малкия човек, зависи с какви темпове ще се изгражда неговата личност във физическо и интелектуално отношение. Така че, щом сте решили да поемете отговорността да станете родители, направете го по най-забавния начин, с помощта на играта.

Април 2010г.