Бързи, смели, спортни

Любомира Калеева

- Пуф-паф, пуф-паф, ту-ту-у-у... Надали има баба, която да не е играла с внучето си на тази игра с крачета и ръчички. Игра, но не само. Защото зад елементарните движения, всъщност стои по-дълбок смисъл – гимнастиката. Иненно тя е първият спорт в живота на всяко бебе. Педиатрите съветват майките да правят гимнастика на бебетата си след баня или по друго време още след раждането – значи започваме да спортуваме в първите месеци от живота си.

Спортът е удивителна активност на човешкия ум и дух. Естествената нужда от движение е претворена в десетки видове спорт. Още преди да навършат годинка, децата ни биха били шампиони в дисциплини като „лазене назад”, „прескачане от бебешко креватче”, „надбягване с проходилки”, „скоростно изхвърляне на дрехи от шкаф”, и още много други, ако им осигурим нужните условия. Но тъй като това са дисциплини трудни за организиране, скоро няма да бъдат включени в листата на официално признатите спортове. Усилията и тренировките на малчовците обаче са добра основа за практикуването на вече признатите спортове в по-нататъшното им израстване.

Кой спорт да изберем за детето си?

Трудно можем да изброим всички съществуващи спортове, но едно е сигурно – децата ни днес се нуждаят от физическа активност повече от всякога. Ранната им среща с телевизията и компютрите, застояването в къщи, проблемите с храненето и качеството на храната днес, са особено опасни за правилното развитие на детския организъм. Ясно е, че ние – майки и татковци, носим отговорност за тях и бъдещето им. Затова от нас се иска само мъничко внимание и вглеждане в нашите собствени деца: в начина им на игра у дома, в потребността и желанието им за тичане, скачане, катерене по мебелите вкъщи или по катерушки и дървета навън. И по-важно – да не ги ограничаваме, от страх да не се наранят, а да открием къде и в какво могат да вложат енергията, бликаща от тях. Почти всички родители искат децата им да се занимават с някакъв вид спорт, разбирайки нуждата им от движение, а и дисциплината и личната организираност, които възпитава спорта. Кой спорт да изберем?

Възможностите за избор са многобройни. Освен това, се иска познаване и разбиране на спецификата на различните дисциплини. За щастие, живеем във време, в което информацията е навсякъде около нас и е лесно достъпна. Има изградени и развити бази за почти всички видове спорт. И разбира се, прекрасни професионалисти, които да ни въведат в избрания от нас спорт, а и да ни помогнат в избора на възраст, на която детето да започне занимания. Тъй като за 4-5-6 годишното си дете, до голяма степен все още изборите правим ние, родителите – с колкото повече различни дисциплини запознаем детето, дори и само като наблюдател, толкова по-голям избор му даваме то само да избере и да ни насочи към предпочитания от него спорт. Има някои примери като тенис на маса, тенис на корт, спортна стрелба или бойни изкуства, за които детето трябва да достигне определена възраст и се изискват нужните височина, познаване и владеене на собственото тяло. Но има и други, за които колкото по-рано, толкова по-добре – като художествена или спортна гимнастика, фигурно пързаляне и спортни танци.

Това да, това – не

Към кой спорт ще насочим детето, зависи до голяма степен от нашата собствена култура, начина ни на живот, финансовата ни възможност и лични предпочитания. За родителите, които са бивши или настоящи спортисти, е малко по-лесно. Те запознават детето първо с избрания от тях спорт, което има своите предимства, стига малкото човече да хареса спорта толкова, колкото мама или татко и да пожелае да се занимава с него. За тези, които не са се занимавали със спорт, е по-трудно. Тук решаващият фактор си остава личното предпочитание, интересите на детето, физическото и емоционалното му развитие. Колкото и да харесваме плуването обаче, с всичките ползи от него, не би било редно да водим детето на плуване, ако то не харесва водата, под предлог, че искаме да преодолее страха си, защото в ранна детска възраст това не би имало търсения ефект, а точно обратния.

Заниманието със спорт трябва да е желано от детето. Познавайки характера и нуждата му от движение, всеки родител може да избере подходящия спорт за детето си. Чудесна възможност за кротките, не толкова буйни деца, са ските и кънките. И двата вида спорт са подходящи дори и за 3-4 годишните деца. Възпитават търпение и концентрация. Практиката показва, че децата с лекота и удоволствие овладяват и двете дисциплини. За малчугани, които преливат от енергия, си остава най-подходящ царят-футбол, който за щастие, могат да практикуват както професионално, така и любителски – в двора на всяко училище или игрище. Та нали „шут-гол” е една от първите игри, които мама и татко играят с детето си още с първите му крачки. Всъщност, всяка детска игра, свързана с движение, е в основата на познатите ни спортове. Да вземем игарата „Прескочи кобила” – любима на нашите дядовци и татковци и почти непозната днес; или любимата на поколения игра на ластик, която забелязваме сякаш да се завръща, в колекцията от игри на нашите деца.

За всяка възраст различен спорт

• Дечицата на 2 до 3-4 г. усвояват основни движения като скачане, бягане, катерене. Те са твърде малки за структурирани упражнения. Опитайте: ходене и бягане; игра във водата, задължително под наблюдение; гимнастика за малки деца, водена от профеисоналисти.
• Възраст около 4 до 6 г. На тази възраст децата могат да координират прости движения. С какъвто и спорт да започнат, наблегнете на забавния момент. Опитайте: танци; скачане на въже; хващане на лека топка; каране на тротинетка или колело с помощни колелца. За по-активните и буйни деца, сега е моментът да помсилите за йога например.
• От 6 до 8 г. е добре детето ви да се занимава със спортове, които развиват симетрично цялото тяло: гимнастика, плуване, ски или танци.
• След 8-та година насочете детето към спортове, в които се разчита на координацията: тенис, джудо, карате, лека атлетика или към колективните спортове като баскетбол, футбол, хандбал.
• За децата над 10 г. са подходящи спортове, в които е важна издръжливостта: бягане, колоездене, планинско катерене – съобразни с възрастта маршрути разбира се, най-добре в група и под ръководството на планински водачи.
• Децата в предпубертетна и пубертетна възраст – 11-14 г., запаметяват изключително лесно и това е моментът да изберат спорт, с който евентуално да се занимават професионално. Подходящи са спортно ориентиране, алпинизъм, водни спортове.

Колко често да спортуват децата?

Много е важно спортната дейност да се дозира правилно. За децата до 8 г. тя не трябва да надвишава 4-5 часа седмично, малко по-големите – до 12 г. могат да тренират по 6-7 часа, разпределени в 1 седмица, а тийнейджърите 13-14 г. – по 10 часа седмично.

Тренировките трябва да са разнообразни и да развиват скоростта, техниката и издръжливостта на децата.

За спорта – с любов

Спортът – този по-голям батко на детската игра, е прекрасна възможност да увеличим двигателната култура на децата. Какъвто и спорт да изберем, ще имаме огромна полза – както за здравето, така и за ценностната система на децата. Защото – къде другаде по-силно бихме развили качества като дисциплина, търпение, коректност, толерантност, справедливост, уважение към партньора и противника и усещане за единство с дадена общност, ако не в един спортен клуб? Спортът е училище. Училище, в което всяко дете отива с желание и любов. В историята на човешката цивилизация има непреходни неща. Изкуството и спортът са сред от тях. Те – във всичките им разновидности, правят живота ни по-смислен, по-вълнуващ и интересен, богат на преживявания, пъстър и удовлетворяващ. Нека подарим на най-скъпите ни същества – децата ни – такъв живот.

Катюша Павлова
Приключенска организация Outward Bound®
http://www.outwardbound.bg/

Навикът и привързаността към спорта могат ли да се възпитат?

Както е казал Хипократ, на първо място за здравето на човек, е Движението. Навиците на бебето за всекидневна гимнастика, ако се запазят до дълбока старост, е най-добре. Повече от желателно е да се създаде навик на детето да има отношение към спорта от много малко.

Красивото тяло ли трябва да е водещ мотив за родителите, когато поощряват спортните интереси на децата си?

Здрав дух – здраво тяло. Самочувствието се гради на много неща, едното от тях е здраво тяло, но не е водещ мотив. Красотата идва главно от вътре и е подкрепена и от вън.

Може ли спортът в група да е тийм билдинг и за едно семейство, както е за една организация?

Всяко семейство е един малък екип. И всички закони важат и тук. Правенето на нещо общо винаги дава разширяване на общуването. Споделени емоции от успехите и неуспехите правят семейството по-сплотено. Децата повече споделят, а това е едно от най-важните неща за изграждане на характера.

А когато са само в детска група или младежки лагер – стават по-смели, по мотивирани, по-инициативни, много лесно общуват, изгражда се чувството за отговорност към себе си и другите. С помощта на много и разнообразни активности в Outward Bound® – като ориентиране, въжени градини и игрови задачи, децата се научават да бъдат по-самостоятелни, да се доверяват, подкрепят и уважават взаимно, а не на последно място – и да са отгворни към природата.

Велислава Йорданова
Йога студио Тримурти, Варна
http://yogastudiovarna.blog.bg/

Можем ли да погледнем на йога като на спорт?

Йога при деца, е изцяло под формата на игра. А когато движенията са под форма на игра, ползата идва неусетно. Когато децата се протягат и разпъват, когато си представят, че са цвете или дърво и се поклащат наляво и надясно – има история, има интерес. Така децата приемат много по-лесно идеята за движението, не го чувстват като задължение, а в крайна сметка – се движат много повече, отколкото родителите им в една йога практика.

При йога за деца – най-същественото е обединяването на духа и тялото и успокояването на ума, защото днес децата са много, много активни. А йога балансира.

Може ли йога да повлияе добре на деца с изявена хиперактивност?

С общите усилия на родители, учители в училище, учители по йога и други изкуства – да. Но само с усилията на един човек, не би станало. Родителите трябва сериозно да участват. Много е лесно да се вкара детето в рамката „хиперактивен”. Мисля, че в такива случаи първо родителите трябва да се подложат на терапия, защото нервността, хипеактивността у децата – е заложена и идва от родителите.

От каква възраст най-рано могат да започнат заниманията с йога за едно дете?

Най-малките които идват на йога в Тримурти, са на 3 г. Първата група е за деца между 3 и 6 г. – все още вниманието им може да бъде ангажирано с едни и същи неща. След това са 7-10 годишните, след тях възрастово е тинейджърската група, която е доста по-предизвикателна за мен, защото там вече е най-трудно да се задържи вниманието. Но пък една част от по-големите деца, над 10-11 г., идват с родителите си на йога. Те вече могат да се включат в йога практиките, заедно с родителите си и се чувстват добре.

Май 2010г.