Дислексия – а сега накъде? /продължение/

Даниела Бонева, Асоциация Дислексия – България

Според Рон Дейвис, автор на една от най-успешните методики за справяне с породените от дислексията трудности, дислексията не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинена от мозъчна малформация. Тя не е болест, която някой може и трябва да лекува. Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.

Колкото по-рано бъде разпознато състоянието, толкова по-бързо и успешно могат да се преодолеят затрудненията.

Как да разпознаем дислексията?

Някои от симптомите за склонност на детето към дислексия се наблюдават още в съвсем ранна възраст. Имайте предвид, че дислектичните деца никога не са „средностатистически”. Те не са „някъде по средата” по никоя характеристика. Винаги ще се откриват в двата края на всяка скбла. Дислектичното дете може да проходи и да проговори много късно, но от друга страна, е възможно да ходи и да говори с цели изречения много преди времето, което се смята за „нормално”. Ако детето обича да фантазира и често има моменти, в които се потапя изцяло в „своя свят” и дори не ви чува като му говорите, това трябва да се вземе предвид, защото ще оказва влияние върху способността му да развие вътрешно чувство за време. Възможно е да има повече трудности с последователността и реда в сравнение с другите деца.

Възможно е до един момент детето ви да се е справяло в училище и внезапно сякаш да достигне бариера, която е твърде висока за него. Обикновено това се наблюдава при задачи, в които трябва да работи с объркващи символи. Признаци на бунт или затваряне в себе си у детето са показател, че то е достигнало прага на объркването. Търсете признаци за неустойчива самооценка, неувереност, неразположение, самоналожено отдръпване от приятелите в училище. Ограниченият обем на вниманието е признак, чедетето е объркано и за да се справи с това объркване, то „изключва”. Ако давате инструкции на детето, а то сякаш не ви чува и не изпълнява това, което сте го помолили да направи, много вероятно е причината да е породената от объркване и дезориентация. Търсете този симптом на „неслушане” преди да решите, че е проява на лошо поведение или слаба памет.

Ако детето има дислексия, в началните класове то ще изпитва определена трудност да усвои четенето и писането; упорито и непрекъснато ще обръща цифри и букви; при четене често ще губи реда в текста или ще трябва да препрочита текста, за да разбере смисъла му; при писане ще изпуска основно буквите на гласните звуци; ще срещне особени затруднения с таблицата за умножение. От учителите най-вероятно ще чувате опаквания от рода на: „Умен е, но не полага достатъчно усилия”, или „Не внимава, пречи в час, постоянно се върти, не може да стои на едно място”. В резултат на всичко това, ако не срещне разбиране и подкрепа, с течение на времето детето ще се затвори в себе си, ще стане неуверено и бавно, но сигурно ще започне да изгражда комплекс за малоценност. И не е изключено да се появят и първите поведенчески проблеми.

Затова вие, като родители, следва да наблюдавате детето и ако имате някакви съмнения за зараждащи се трудности, да потърсите съвет от специалист. И в никакъв случай не се концентрирате само върху трудностите, които среща детето ви. Подчертавайте и насърчавайте способностите му от най-ранна възраст - това ще му даде солидна основа, на която да стъпи, когато дойде време да работи със символи и други объркващи неща.

Внимание! Детето е предразположено към дислексия, ако:

1. е „прескочило” фазата на пълзенето и направо е тръгнало да върви
2. когато изговаря многосрични думи, размества звуците в тях или цели срички (например „матаронки” вместо „маратонки”)
3. прехвърля молива от лявата в дясната ръка докато оцветява, или детайлите, когато реди конструктор
4. изпитва затруднения да определя посоките в пространството и времето – ляво/дясно, горе/долу, преди/след
5. трудно му е да си връзва обувките и предпочитанието му към обувките с „лепки” е „бягство” от това му неумение
6. спъва се прекалено често, удря се в неща и пада без видима причина
7. обича да му четете, но не проявява интерес към буквите или думите
8. трудно заучава наизуст стихчета и песнички
9. трудно задържа вниманието си и рядко стои спокойно на едно място

Ноември 2007г.