Емоционалната интелигентност на децата ни

Юлияна Добрева, Психолог и мениджър по човешки ресурси

Публична тайна е, че отличните оценки в училище, високият коефициент на интелигентност и резултатите от SAT-тестовете не могат да предскажат успеха на детето като възрастен с достатъчна безпогрешност. За разлика от стогодишната история на теорията за умствената интелигентност /ІQ/, концепцията за емоционалната интелигентност /EQ/ е съвсем нова и в момента броят на дефинициите се доближава до този на изследователите. Като начало можем да кажем, че емоционалната интелигентност е способността и умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, а също и на другите около нас. Още никой не може да каже точно какво влияние оказва емоционалната интелигентност върху различията между хората в хода на техния живот, но има факти, които подсказват, че EQ може да бъде не само толкова решаваща, но и по-значима от IQ. Емоцията не е противоположна на интелекта. Дори напротив – тя е неразделна част от него и вече няма съмнение, че емоциите могат да се познават, научават и управляват в името на по-пълноценна лична реализация.

Резултатите от уроците на живота са това, което наричаме “емоционална компетентност”.

Емоционалната компетентност е вид измерител на на вродената емоционална интелигентност. Един емоционално компетентен човек – възрастен или дете, „владее” следното:

• възприема, оценява и изразява емоциите си
• умее да решава проблеми, да откроява значимото от незначимото
• разбира връзката между емоции, мисли и поведение: както у себе си, така и у другите
• управлява емоциите си: успява да превръща отрицателните емоции в положителни и така стимулира израстването си

Как да възпитаме детето си в емоционална интелигентност?

Едно е сигурно: всичко започва преди „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функицониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това. Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

Как да измерим емоционалната интелигентност?

За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия. В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най- добре е да се обърне към детски психолог.

Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.

Март 2008г.