Хиперактивните деца

Светослава Димитрова
Консултант: Д-р Стойка Лекова

„Ах, веднъж ли, дваж ли вече
в книги, вестници и речи
става дума за хлапета –
като тези тука двете,
Макс и Мориц назовани,
но със прякор „хулигани“!
Пакости да вършат нови
те са винаги готови…... “

От книгата на В. Буш „Макс и Мориц”

Ако Емил от Льонеберия е литературното определение за палаво дете, Макс и Мориц, в комбинация, са художествената емблема на хиперактивното дете. Но ако Емил е участник в дружелюбна история за незлобливи момчешки лудории, Макс и Мориц са в основата на смущаващ детски трилър.

Хиперактивното дете не е лошо възпитаното, разглезено и неконтролируемо съседско хлапе, което не подлежи на усмиряване. То е дете, което има проблем и този проблем може да бъде отстранен. Още по-голямо значение има това, ако става въпрос за вашето дете.

Ако детето ви често „пощурява”, давайки воля на скуката си, това не означава, че е хиперактивно. Може просто такава да е ситуацията. Тук се крие и различието между активното и хиперактивното дете. Хиперактивното дете, независимо от ситуацията, при всякакви условия – в къщи, на гости, при лекаря, на улицата – се държи по един и същи начин: тича, движи се безцелно, не задържа вниманието си задълго, дори и на най-интересната играчка. Не му действат безкрайните молби и уговорки, нито „подкупите”, под формата на лакомство. То просто не може да бъде спряно. При него не работят механизмите за самоконтрол, за разлика от най-палавото и живо дете на същата възраст.

На всички, които ще кажат „Абе, една вършина, ама по-яка... , .... как едно време не бяхме хиперактивни?....”, ще отговоря веднага: някои са били, някои може би все още са, въпреки че са вече родители. Хиперактивността не е състояние, с което да не може да живее или расте едно дете. Но е състояние, с което расте трудно и се движи „срещу вятъра”.

Хиперактивните деца играят с всичко по малко – заемат се с пъзел, но още не са го довършили и започват да рисуват. Недовършили картината, вземат количката. Накрая започват да тичат из стаите на детската градина или училището, да блъскат вратите и другарчетата си и като резултат, се възцарява пълен хаос.

Симптомите

Не изброявайте със страх тези, на които отговаря вашето дете, ако е по-буйно, а се консултирайте – най-добре с детски психиатър, или детски психолог или невролог. Потърсете тези специалисти, ако немирника ви отговаря на повече от 3 от симптомите на хиперактивността: склонност към постоянно движение, импулсивност, невнимание, неподчинение и предизвикателство, разсеяност, много говорене - малко слушане, неспособност да довърши едно действие, агресия.

Диагностицирането

Хиперактивността е неспирна склонност към движение. За околните това „движение” се изразява с безброй прилагателни: неспокойни, непохватни, невъзпитани, лоши... Причините за възникването на подобно разстройство са доста и разнообразни, но като цяло, хиперактивността се счита за генетично предавано състояние. В 90 % от примерите, поне при единия от родителите е имало такова разстройство и по-често това е бащата. Всъщност, хиперактивността се проявява най-вече при момчетата – в 75 % от случаите – по статистика, но от практиката на консултанта ми д-р Стойка Лекова, тази диагноза се поставя в 95 % - на момчета. Обикновено състоянието се засича след 3-4 годишна възраст и най-вече, около 7-8 години, когато детето започва да ходи на училище и бързо се улавя, че има проблем с концентрацията и социализирането.

Общо медицинско мнение е, че причината за хиперактивността е минимално мозъчно нефункциониране, въпреки, че за него не съществуват физически доказателства. Алергиите и свръхчувствителността към определени дразнители също могат да провокират подобно поведение. Съществува идеята, че консервантите в храните също могат да бъдат причина за хиперактивност.

Лечението

Лечението на хиперактивността продължава от 1 до около 3 години. По преценка на психиатъра се комбинират лекарствени средства с поведенческа, арт терапия и други техники, подходящи за детската възраст. Ако родителите решат да не предприемат лечение, е много вероятно проблемът да даде сериозни отклонения в характеровото развитие на детето – да не е в състояние да поема достатъчно информация, да изостава в училище, трудно да се сработва в социална среда, да има асоциални прояви, а като възрастен, да е със склонност към депресии и други неврози.

Основните проявления на хиперактивност

• Детето е неспокойно, напрегнато. Често движи пръстите на ръцете си безпричинно, а също и стъпалата; плъзга се по стола, върти се на мястото си
• Не е в състояние да седи дълго на едно място, става без разрешение (ако е в детската градина или друга организирана група) и се разхожда из стаята
• Двигателната активност на детето няма определена цел – то просто тича, катери се, ляга където му дойде наум, което понякога не е и съвсем безопасно
• Не умее да играе на тихи игри, да си почива, да стои мирно и спокойно, да се занимава с нещо определено
• Постоянно е насочено към движение и често може да си бъбри само

Извън лекарския кабинет

Всички деца реагират добре на редовния режим и това особено важи за хиперактивните деца. Важно и ефективно е спазването на ритуалите – детето да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина (училище), игра на открито, вечеря, приготвяне за сън, миене на зъбите, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Така, освен че се изграждат положителни навици, детето знае какво да очаква и бързо се научава кога е време да лудува и кога – да се съсредоточи и да внимава. Хубаво е спокойните и по-бурните дейности да следват в определен ред, така че да има някакъв баланс и хармония в цялостното подреждане на ежедневието. Като родител на хиперактивно дете, опитвайте се да задържите вниманието му върху една дейност по-дълго време или всеки ден увеличавайте времето, но помнете, че издръжливостта на детето към едно нещо е малка, затова бъдете готови веднага да предложите нещо друго, което да му привлече вниманието. Това е добър начин и за предлагане и на нови знания.

Четете на детето – асоциирането с различни герои и тяхната история ще създаде сценарий в главата на малкия човек, по който е много вероятно да започне да изгражда поведението си. Не му връчвайте обаче книжката – и да се „справя” само – едно хиперактивно дете няма да може да прочете една книга от край до край, дори да се е научило вече да чете.

Включете в дневния режим на детето за няколко часа наистина енергична дейност – спорт, бягане, скачане върху батут и др. Това действа като клапа за изпускане на напрежението. Игрите, свързани с концентрация, са част от лечението на хиперактивността. Ако детето обича да рисува, блокчетата за оцветяване са много подходящи, като домашно упражнение за концентрация и съсредоточаване. Отначало вероятно ще излиза от ограниченията и ще минава през всички черти с флумастера, но с времето ще започне да става по-спокойно и прецизно в заниманието си. За да събудите интереса в детето обаче, трябва и вие да се запалите по тези дейности. Насърчавайте го, хвалете го, че се справя добре, особено когато е решило да се откаже, защото не намира правилната част и е готово да захвърли всичко. Толерантното ви отношение на обичащи и разбиращи родители, ще помогне на малчугана да се справи с проблема. Разкажете му, че и вие като малки сте били по-буйни и как с времето сте разбрали, че нещата се постигат по-лесно със мир и добро отношение.

Най-важно е да сте спокоен родител, ако имате хиперактивно дете. Диалогът и личният пример са основни, категорична е д-р Лекова. Запомнете, че семейната среда не може да провокира хиперактивност, но може да изостри симтомите. Ако вие, като родители, имате желание, време и разбиране, вашето сега хиперактивно дете, може да е бъдещ спортен шампион, прецизен хирург или последователен дипломат.

Май 2009г.