Игрите – наистина важни за развитието на детето

Марияна Дамянова, педагог

Спомняте ли си времето, когато вие бяхте деца? На какви игри играехте, помните ли? Аз мога да се върна във времето, когато бях на четири години и когато все още наблюдавах игрите на по-големите какички и батковци. Губи ми се моментът обаче кога прецениха, че могат да ме допуснат като участник. А вие помните ли?

За всяко дете това е различен момент. От кого и от какво зависи това?

Вяко дете е уникално, със собствено ниво и темпо на развитие, независимо че родителите се намесват в това темпо, следейки някакви норми в някакви дебели книги, сравнявайки детето си с другите деца. На какво се дължи това? Огледайте се – нима има две еднакви майки или двама еднакви бащи, а още по-трудно бихте намерили две комбинации от еднакви майки и татковци. От там и различията – различен генетичен материал, темперамент, интелект, професията на всеки от родителите, влиянието на двама или повече участници в обгрижването и възпитанието на детето, различна обкръжаваща обстановка и социалната среда.

Пред всички, които се занимават с отглеждане и възпитание на дете, възникват редица въпроси: „Как да накарам детето да слуша?”; „Как да го накарам да мисли?”; „Как да му помогна да повярва в себе си?”; „Мога ли да използвам различните проблеми, като възможност за получаване на нови знания и умения?”; „Как да спомогна неговото развитие?”. Като родители, възпитаващи децата си, трябва да знаете, че основна роля за развитието на детето, е отредена на играта.

Какво е играта?

Играта, като една от най-съществените активности на човека, е понятие, което на пръв поглед, ни се струва доста ясно, но при задълбочено разглеждане, проявява неопределеност и противоречивост. С думата „игра” се обозначават различни, понякога неприличащи си явления. Играта е дейност, занимание на деца и занятие, обусловено от съвкупност на определени правила, служеща за запълване на свободното време, за развлечение, също и като спортна проява. Тя е бърза смяна на цветове, отблясъци, нюанси. Играта е изпълнение на сценична дейност. Тя е преднамереният ход на действия, преследващи определена цел, явни и тайни замисли, интриги. Говорим за игра на въображението, игра на природата, игра на думи, игра на случая, игра на съдбата... Играта съпровожда човечеството в хода на историята му, като се преплита с магията, култовото поведение, изкуството, театъра, спорта. Първите игрови форми са възникнали още в слабо развитите обществени формации и са били средство за обучение, за формиране на умения за съвместно действие, за предаване на информация. Известно е, че именно игрите в древността са съсредоточие на обществения, религиозен и политически живот и дори са били средство за въздействие върху хода на някои исторически събития, върху обществото и природата, били са посредник между хората и божествата. Играта е уникален феномен на човешката култура и е трудно да се определи дали тя е в основата й или е нейн резултат.

Изследователите създават една след друга различни теории за играта. Според някои, играта е изначална, стихийна, независимо от какви външни или вътрешни фактори е предизвикана: излишък на сили, умора, стремеж за съперничество, подражание. Да погледнем към психолозите и философите: според Фройд, човек от детството си е травматик и играта е единственото терапевтично средство, според Шилер, играта е наслаждение, свързано с със свободно проявяване на излишък от жизнени сили, според Щайнтал тя е уравновесяваща, т.е може да бъде и отдих. Според Шато игрите на децата са възникнали от техния вечен стремеж да подражават на възрастните – те са способ за самоутвърждаване, израз на стремежа за самоусъвършенстване, стремежа за преодоляване на трудностите. Ушински подчертава значението на играта за общото развитие на душата, за развитието на личността и нейната морална страна. Той противопоставя мнението за стихийността на идеята за използване на играта в общата система на възпитание, за подготовка на детето чрез играта за трудовата дейност.

Играта е свободна дейност, извършваща се не по принуда.

В основата си тя е безкористна, носи белега на импровизация, неочакваност, парадоксалност, насочена срещу автоматизма на обкръжаващия живот и неговата регулираност. Универсалната интрига на всяка игра е победата – физическа, духовна, интелектуална, творческа. Наслаждението от процеса и от резултата на победата, е незаменимо и затова игрите са така обичани от децата.

Игра, общуване, учение, труд – основните стъпки в развитието на детето.

Мненията на педагози и психолози са единодушни – играта се явява водеща дейност на детето и е основа за по-нататъшното му развитие, тъй като именно в играта придобива първичен опит за живот в обществото и развива физически и духовни сили, които са му необходими.

Съществуват различни игри – едни развиват мисленето и кръгозора на детето, други – ловкостта и силата, трети – конструктивните умения. Г. Пирьов създава класификация на игрите в три групи: предметни игри, творчески игри и игри с правила. Тази популярна класификация дава възможност да се характеризират различните типове игри и вие, като родители, да изберете към кои първо или най-вече, да насочите децата си.

• Предметни игри – тези игри се осъществяват с предмети от заобикалящата среда. Такива действия детето извършва още в първите месеци от живота си. За игра то използва както предмети от бита, така и играчки – кубчета, топки, гумени или пластмасови фигурки. Вниманието му привличат пъстри или лъскави предмети, които издават звук. Чрез тях малкият човек опознава света около себе си – различни форми, цветове, материали /меко, твърдо/, големини. Предметните игри продължават и в по-късна възраст.
• Творчески игри – като такива се определят сюжетно-ролевите, конструктивните и театрализираните игри.
  • Сюжетно-ролевите игри имат активна развиваща функция за детето в предучилищна възраст. Те са основен вид самостоятелна дейност за децата, особено привлекателна за тях. В тези игри децата приемат ролята на възрастните и възпроизвеждат дейността им и отношенията помежду им. Те спомагат за запознаването с различните професии (магазинери, лекари, пожарникари, говачи, полицаи, учители), със семейните взаимоотношения (майка, татко, дете) и разкриването на детайли от упражняването им (боравене с пари и стоки, преглеждане, преливане на течности от един съд в друг, обличане и събличане на кукла). Тук проличава степента на общуване на детето с възрастните или по-точно обратното – на възрастните с детето, защото децата, които имат ниско равнище на общуване с големите, изпитват трудност в приемането и решаването на различен вид задачи, не умеят да играят – игрите им са семпли и не могат да съгласуват действията си с другите участници.
  • Конструктивните игри са свързани с дейност на децата, при която частично или цялостно, се преобразува или пресъздава обект от околната среда. Децата създават конструкции от отделни елементи и оформят цялостен продукт (редене на мозайка, създаване на сгради от строителни елементи с различна форма, както и на различни предмети – коли, самолети, люлки – с помощта на конструкторни детайли).
  • Театрализираната игра или драматизацията е близка до сюжетно-ролевата, но там се пресъздава литературен текст и сюжетът и ролите са предварително зададени. Тук се налага да се заучава текст, т.е. да се стимулира развиването на паметта.
• Игрите с правила – те се характеризират с предварително регламентирано взаимодействие на установени правила, които трябва да се спазват. Игрите с правила имат готово съдържание и предварително определена последователност на действията. Главното в тях е решаване на поставена задача, съблюдаване на правилата. Те подготвят децата за учебната дейност. От своя страна игрите с правила се делят на подвижни и дидактически.
  • В подвижните игри с правила основно е движението (спортни, състезателни игри). Те спомагат за развиването на бързина, сръчност, съобразителност, последователност, дисциплина.
  • Същността на дидактическите игри е в предлагането на учебни задачи в занимателна форма. Те могат да бъдат различни според материала, с който се работи:
    • игри с предмети (играчки, природни материали и др.) – те са достъпни и дават възможност на детето да се запознае с вещите, като действа с тях.
    • печатни материали – тук децата действат не с реалния предмет, а с неговото изображение.
    • словесни игри – те са най-сложни, защото при тях детето трябва да оперира с представи. Тези игри имат значение за развитие на мисленето, в тях децата се учат да изказват съждения, да правят изводи, да забелязват логически грешки. Например, ако в едно изречение се изказва вярно твърдение – «През зимата вали сняг» – то децата пляскат с ръце, ако твърдението е грешно – «Котката може да лети» – то децата тропат с крачета.
    Дидактическите игри могат да се разделят и според особеностите на извършваните логически операции:
    • пътешествия – целта им е да предадат особена емоционалност на всичко, което децата могат да забележат около себе си (сгради, улици, мостове, подлези, автомобили, цветни лехи, бебе в количка, кошче за отпадъци);
    • поръчения – действия с предмети, играчки, думи – например да се групират по големина, цвят, форма, предназначение;
    • предположения – „Какво бих направил”, „Какво би се случило, ако”. С подобни въпроси пред децата се поставят задачи, изискващи осмисляне на логиката на действията, при което се установяват причинно-следствените връзки;
    • гатанки – логически задачи, които активират умствената дейност на децата;
    • беседи – те се основават на общуването на възрастен с децата или на децата помежду им, при което се търсят решения на задачите.
  Към игрите с правила можем да прибавим т.н. тихи игри, които заемат вниманието на две и повече деца, учат ги да мислят, да се съсредоточават, да преценяват действията си, като предвиждат определен резултат – „Не се сърди човече”, „Домино”, „Шах”, „Монополи”).

Коя е играта за вашето дете?

Различните видове игри взаимно се покриват и преплитат. Те осъществяват връзка с реалния свят, но е необходимо да се отчете в какви взаимоотношения и с кого встъпва детето, какви качества придобива, на какво се учи, какво опознова, какво открива у себе си, как се самоосъществява и самоизразява, как въздейства върху върху обкръжаващия го свят. Значението на игрите е невъзможно да се определи и оцени изчерпателно с развлекателните им функции. В това се състои феноменът на играта – от развлечение и отдих, тя се превръща в игра-творчество, игра-обучение, игра-терапия, игра-модел на човешките взаимоотношения и прояви в труда. Благодарение на играта, образователно-възпитателната работа се приема от децата като дейност, отговаряща на техните потребности.

Знанията и уменията, получени от детето в играта, стават дълготрайни и то ги ползва активно през целия си живот. Затова, преди да предложите на детето задача или да изискате нещо от него, помислете как може това да се осъществи в игра. И не забравяйте – за детето играта е работа, в нея то влага цялото си старание, емоция и желание за постигане на очакваните резултати – точно както ние, възрастните влагаме себе си в любовта, родителстването и професията си.

Ноември 2010г.