Един различен поглед към кърменето

Милена Пехливанова

Напоследък се наблюдава голямо популяризиране и гласност на въпросите, свързани с кърменето и естественото хранене. Провеждат се кампании в подкрепа на кърмещата майка, създават се цели интернет общества по темата със съответните лидери и последователи, по телевизията се въртят рекламни клипове. Това е чудесно. Освен, ако по някаква причина не си в състояние да кърмиш своето бебе. Тогава се чувстваш безполезна. В очите на другите – чудовище-лентяй. Чувстваш се най-лошата майка, която не е в състояние да осигури дори това просто, естествено и най-хубаво за детето си нещо, този дар от природата – кърмата.

От всяко нещо по темата, което видиш, чуеш или прочетеш, се налага изводът: Или кърмене, или нищо! Тогава – няма значение от причините – дълбоко интуитивно и атавистично се чувстваш виновна, виновна, виновна... Няма значение, че си имала толкова трудно раждане, че две седмици са се борили за живота ти. Няма значение, че бебето се е родило недоносено и просто е нямало сили да засуче, въпреки всички усилия от твоя страна. Виновна си, че си допуснала да развиеш мастит, а от там – намаляване и спиране на кърмата. Виновна си, че имаш психологическа преграда и просто не можеш да кърмиш в ресторант или на друго обществено място. Виновна си, че поради стрес, прекалено много задължения, слаба храна, недоспиване и трудно ежедневие, си допуснала кърмата ти да спре. Виновна си, че кърменето не ти се струва чак толкова естествено, а по-скоро притеснително и прекалено задължаващо.

Виновна си, че не си идеална.

Хайде тогава, нека ти тежи цял живот. Нека това, че си кърмила само 3 месеца, вместо поне година, да не ти дава мира всеки път, като прочетеш нещо императивно за кърменето. Нека ти тежи на съвестта алергията на бебето ти, може би развита в следствие на краткото кърмене. Досега си мислела, че си нормален човек? Не, ти си егоист. Нищожество, заклеймено с лекота от перфектните кърмещи майки, от свекърва ти и дори от баба ти.

По презумпция кърменето е най-хубавото нещо за бебето, естествен и лесен процес, заложен у всички жени. В наше време обаче, кърменето е доста по-комплицирано. То вече е резултат от успешното съчетаване на толкова много психологически, обществени и социални фактори, че става по-трудно достижимо, отколкото някога е било. Бременността, раждането и адаптирането към живота с мъничко бебе, е сложен и дълъг процес. Типични за „пресните” майки са моментите на обърканост, на тревожност, на неизвестност, на стремеж към съвършенство. Това е нормално, само че като резултат, често се изплъзват основните неща, за сметка на незначителните.

Основното за едно новородено бебе е храна, топлина и прегръдка от мама. Толкова е просто. Топлината и прегръдката са лесни, остава храната. Акцентирайте върху храната, а най-добрата е безплатна и не изисква много усилия. Всичко останало може да мине на заден план.

Какво се случва, ако не можеш да кърмиш?

Ами, ако по една или друга причина не успееш да се справиш, това е положението. Не е фатално, не е трагично и не би трябвало да се чувстваш виновна. Бебето пак ще порастне здраво и обичано. Пак ще е щастливо и буйно, пак ще се разболява и ще оздравява. Няма да се различава особено от кърменото си до 2 годишна възраст приятелче. Майките, които не са кърмили бебето си не са непълноценни. Те пак си остават най-добрите майки за своите деца. Стремят се да им осигуряват най-доброто, на което са способни. А това е най-важното. За щастие, днес живеем във времена, когато има достатъчно алтернативи на майчината кърма. Те дават добър шанс на всички, които не могат или не искат да кърмят бебетата си.

А ако не искаш да кърмиш? Ако ограниченията ти идват прекалено много? Ако, кърмейки „на всяка цена”, продължаваш да не се отказваш от нездравословните си привички и така вредиш на бебето си? Понякога успешното кърмене е „саботирано” от вътрешното усещане на майката, не съвсем силната й мотивация, особено в съчетание с други трудности в живота й с бебето. Всеки има право на личен избор. Когато кърменето е непривичен и противоестествен процес за майката, бебето ще го усети. Неприятната емоция ще се предаде и на него, а това вече няма да е най-доброто. Тогава продължи с усмивка към основната храна, топлина и прегръдка. Към живот без налагане, без съобразяване с чуждо мнение, без противоречие със себе си, без излишни притеснения и императивни доктрини. Към най-доброто, на което си способна.

И така, всяка кауза, пропагандирана толкова ултимативно и на всяка цена, дразни и среща естествена съпротива. Особено ако не я споделяш или не си в състояние да я следваш. Наистина, добре е да се стремим към идеала, но – за съжаление идеалният живот е по-често за другите, по-рядко за нас.

Направи ми впечатление финалната сцена на един приятен филм с различни житейски случки и обрати – в близък план всеки един от героите казва: „Признавам се за виновен, че съм... просто човек.” Е, и аз така. А вие?

Март 2009г.