Нужна ли е на детето коледната приказка?

Анета Жечева, Детски психолог

Празничните емоции са достъпни за децата от най-ранна възраст. Дори кърмачетата откликват на приповдигнатото настроение на възрастните, радват се на играчките и се изумяват от странното осветяване на стаята.

Независимо от възрастта, най-завладяваща за детето е подготовката на празника. Преди да закачим гирляндите и играчките на елхата, можем да ги дадем на детето да ги докосне, дори само да ги сложи. За магическото настроение ще допринесе и заклинанието: „Едно, две три... Светни елхичке!” произнесено при запалването на свещичките. Не забравяйте и да снимате децата на празника. На следващата Коледа ще разгледате снимките от старата – така освен, че се създава добро настроение, помагаме на децата да усвоят понятията за време – минало и бъдеще.

Нужна ли е приказката за Дядо Коледа?

Обръщали ли сте внимание как детето слуша приказки? Как съчувства и преживява с главния герой? Как се радва, когато проблемите се оказват просто дреболии и желанията се изпълняват с махването на вълшебната пръчица и поставянето на магическото наметало? Не е ли опасно да внушаваме увереност, че светът е справедлив и доброто побеждава? Може би по-добре е веднага да срещнем детето с действителността, където разчиташ на собствените си сили, няма жива вода и не можеш да изживееш изминалия ден два пъти?... Това би било честно, откровено... и просто ужасно! Защото, за детето понякога дори неговата детска действителност, се оказва прекалено сложна. И в тази реалност има много ситуации, в които без вълшебство, просто не можеш да се справиш. Разбира се, след време детето ще отделя все по-малко внимание на приказния свят и все по-добре ще се ориентира в реалността. Но до тогава, то може и трябва да фантазира.

Дядо Коледа – през родителските и през детските очи

На Дядо Коледа му е провървяло – от всички приказни герои той е най-реалистичен. Всяка година пристига лично и носи подаръци. А освен това, седи в магазините, говори си с децата и дори си има пощенски адрес. Как да не повярваш, че съществува?! И е добре, че възрастните поддържат тази вяра. Лошото е, че малко прекаляват. Още от есента този образ започва да ни преследва и да настоява детето да му каже желанията си. И в резултат, празникът се свързва само с получаването на подаръци.

Друг риск в отношенията с Дядо Коледа е, че родителите го „натоварват” с контролиращи и дори санкциониращи функции. „Беше ли добро дете през цялата година?” – пита старецът преди да даде подаръка. „Ако не слушаш, Дядо Коледа няма да ти донесе нищо!”. Децата се чувстват в тези ситуации доста неуютно. И вие щяхте да се чувствате така, ако знаехте, че всички ваши пропуски се отбелязват, запомнят и сумират. Закъснявате за вечерята при свекървата – минус, не сте приготвили утрешния обяд – минус, остро отговаряте на шефа – минус и въобще, ще останете без подарък. Не, всички ние – и възрастните и децата – имаме нужда да знаем, че ни обичат, независимо от това, колко „послушни” сме били.

Индивидуален подход

Към толкова важен въпрос, като съществуването на Дядо Коледа, трябва да се подходи сериозно. По-точно, индивидуално. Ако вашето дете познава законите на природата и не вярва, че играчката може да заспи, а животните – да разговарят, то несъмнено е логик. И ако пред такова дете упорито твърдим, че има Дядо Коледа, то ще ни обвини в лъжа: рискувате да загубите доверието на детето и контакта с него. Съвсем по друг начин се държат децата-мечтатели – те вярват в приказките и много ги обичат. У такива деца е задължително да се поддържа вярата в Дядо Коледа и да се взаимодейства с нея. Например, заедно да се напише писмото до Дядо Коледа. Ако детето пише такова послание, родителите получават «двойна полза». Първо ще разберат, какво иска детето за Коледа и второ, ще поддържат усещането за приказка, което както вече казахме, е много важно за детското съзнание. По този път обаче, могат да се срещнат и подводни камъни. Например, ако детето помоли Дядо Коледа за много скъп подарък. Важно е да се даде логично обяснение, защо това е невъзможно. Например, че Дядо Коледа трябва да се погрижи за децата без родители и затова е ограничен в средствата. Но това не означава, че то няма да получи подарък. Това е възможност да се изгради у детето неегоистично отношение към другите. Друг проблем може да е изпращането на писмото. Можем да обясним на детето, че това е вълшебно писмо и просто трябва да го поставим на най-студеното място в къщи и то само ще отлети до Дядо Коледа. И после, да не забравим да го вземем от хладилника или фризера, защото малчуганите непременно ще проверят дали е потеглило.

Истината е, че децата са много по-умни, отколкото е прието да мислим за тях. И затова, въобще не се изненадвайте, ако изведнъж разберете, че малкото ви съкровище само се е преструвало, че вярва в Дядо Коледа. По този начин то получава тези подаръци, които в друг случай бихте му отказали. Има и още по-практични деца. Например, един 10-годишен любител на техниката може да каже на родителите си нещо такова: «Искам компютър, а вие сами си изберете, кой ще ми го подари – вие или Дядо Коледа!».

Прозрението

Рано или късно прозрението, че няма Дядо Коледа спохожда децата. И докато родителите се чудят да кажат ли, рискувайки да загубят доверието на чедото си, детето разбира истината от по-големите братя и сестри или по по-прогресивните и реалистични приятелчета от деската градина. И тук детето само трябва да направи своя избор – да повярва или не. Някои от децата действително се разочароват, че толкова пъти са ги мамили, други се отнасят към това спокойно, а трети – продължават да вярват. В повечето случаи обаче, детето стига до това откритие самостоятелно и постепенно – когато започва да осъзнава границите на реалността; детето се присъединява към кръга от хора, които играят една игра.

Продължава купуването на подаръци, украсяването на елхата... Важното е родителите да продължат да доказват на детето си, че празникът не е само в материалните неща, а е в особените отношения, радостната атмосфера и още нещо неуловимо, но напълно реално.

Декември 2007г.