Майка и студентка

Нона Йотова

Гимназиалните години отлитат бързо. След тях животът ни грабва и още по-бързо ни води напред. Някои от нас праща в университета – веднага след гимназията, но има и такива, които директно се записват в „семейната академия” – създават семейство и деца.

Първите, които наричаме студенти, още няколко години се радват на свобода – купони, приятели, лекции, изпити, вече далече от мама и татко, но все още с тяхната подкрепа. Вторите се радват на други неща – сватбения албум, усмивките и постиженията на децата, като цяло – меда и жилото на семейното огнище. Тях наричаме родители.

Едните градят мечти за своето бъдеще и кариера, а другите вече гледат към бъдещето на децата си.

Много често при родителите, които не са положили усилия за своето образование след гимназията, идва момент, когато нещата се преплитат и пообъркват. Разбира се, за добро. Довчерашният безгрижен студент първокурсник ще става родител, а родителят на две прекрасни деца ще става студент! Но, възможно ли е това? Съвместими ли са двете понятия – студент и родител? Да, съвместими са и още как! Дори за тях са предвидени облекчения и стипендии, както и различни предимства. Но за това – малко по-късно.

Родителят студент

Ако го „разделим” на две, получаваме „майка студентка” и „баща студент”. За бащите студенти ситуацията е следната – той почти винаги има подкрепата на родителите си – и финансова, и морална. Тук се включва подкрепата на съпругата и разбира се, таткото студент, вероятно ходи на работа. Но липсва прекия ангажимент към децата – не той прекарва целия ден с тях. В случая, майката е поела изцяло грижата за съкровищата му и той спокойно може да си направи графика така, че да успява и в работата, и в университета. При него не стои въпросът с тревожността и чувството за вина към децата. Той е убеден, че прави най-доброто както за тях, така и за себе си. И е прав. За това ще го оставим настрани и ще обърнем поглед към майката студентка.

При нея случаят е по-различен. Често тя е далече от своите близки или няма тяхната подкрепа, поради факта, че вече мъжът й е „поел” грижата за нея. Но въпреки че има дете или две, а може и повече, тя е решила, че иска да изгради себе си като по-успешна личност и се явява на кандидат-студентски изпит.

Нещата, за които майката студентка се чувства отговорна са много. В нея започва един вътрешен конфликт – дали и как ще се справи във всички сфери, така че всички да са щастливи и доволни и най-вече – да не пострадат децата.

Отношението към майката студентка

Независимо от възрастта й, повечето хора смятат, че щом е станала майка, няма място в университета или по-скоро няма как да се справи с ангажиментите си и е по-добре да не се захваща. Лошо е, ако тези хора са най-близките – съпругът, децата или родителите й/му. Ако те откажат своята подкрепа, майката може да се изправи пред избора – семейство или университет. На нея й се вменява чувството за вина и комплекс за малоценност – „Ти едва се справяш с децата, къде си тръгнала да учиш?” Ситуацията е сложна и само ако жената наистина е убедена в правотата и силите си, може да постигне успех. Ако сте от тези майки-студентки, се опитайте да достигнете до компромисно решение. Убедете роднините си да ви помагат с децата и им направете примерен график на анганжиментите. Не се карайте с тях, а ги поощрете да ви помогнат. Обяснете им колко е важно това за вас и какви ще са ползите за семейството, така както ги чувствате вие. Все пак, не влизате в университета безцелно, нали? Проверете възможностите на университета предварително и кандидатствайте само за формите на обучение, които са най-щадящи за вашето семейство.

Разбира се има и майки студентки, които имат пълна подкрепа от страна на близките си и всички са готови да помагат, само и само дипломата за висше образование да застане до свидетелството за сключен граждански брак, в домашната кутия с документи... Ако сте от тях – честито, вие сте щастливка! Но не прекалявайте. Направете си график с ангажиментите и разпределението на задачите, като включите и себе си в тях. Все пак, няма как да сте свободна студентка, трябва да се грижите и за семейството си.

Работодателят е другото препятствие пред майката студентка. Когато работата ви изисква съответното висше образование, той не би пречил, а напротив, може би дори е причината да се вземе това решение. Ако това е вашият работодател, знайте че той няма да има нищо против да си съобразите работния, учебния и личния график така, че да ви е удобно на вас, за да си свършите всички задължения.

Има обаче и работодатели, за които студентството е бреме и не са склонни да наемат студенти, нито пък да улесняват живота на вече наетите. Опитайте се да си съставите така графика, че да не натрапвате това, че сте студентка като изберете подходяща форма на обучение или се договорете за по-малко часове на работа. Ако обаче смятате, че е несъвместимо – работа и учене, тогава трябва да избирате.

Динамичен живот

Съпруг, Деца, Работа, Университет, Родители, Приятели – всички с главна буква, защото всички те са много важни и не могат да бъдат пренебрегвани. Щом сте се хванала на хорото, ще трябва да го изиграете до край. Важното е да се научите как.

В началото вероятно ще е много трудно. Сигурно помните колко трудно беше, когато започвахте работа и нямаше кой да се грижи за децата. Или пък чувството на вина, което изпитвахте, когато ги оставяхте плачещи в яслата. Сега ще е долу-горе същото, но ще се включи и чувството за вина към работодател и съпруг. Всички имат нужда от вас, но и вие имате нужда от себе си, нали?

И отново се връщаме към момента с изработката на график. В него ангажиментите трябва така да са нагласени и съобразени, че да ви остава и време за глътка въздух! Съобразете това, колко време ви трябва за път между ангажиментите. Винаги си оставяйте поне по 15-20 минути аванс. Начертайте си най-бързите и удобни маршрути за Семейство – Университет – Работа – Детска градина – Библиотека – Семейство (примерно). Прехвърлете част от задълженията към децата – на близките си – съпругът да ги взема от градината и да ги води при майка ви, ако живее наблизо, тя да ги нахрани и изкъпе, а вие да си ги приспивате в къщи и да ги водите на градина (примерно). Не пропускайте да използвате полагащите ви се отпуски, а почивните си дни отделете за приятели и семейство. Когато дойде време за изпити, ще бъде добре да отделите и време за учене. Тогава може да си позволите да отнемете от времето за приятели и семейство и да се заемете с уроците. За да не страда семейството, може да използвате различни хитринки:

1. Купете нов филм за децата и им го пуснете, така поне един час няма да ви занимават.
2. Подскажете на децата си, че ще бъде много забавно, да излязат с татко си навън. Така им представете нещата, че те да накарат съпруга ви да ги изведе навън. Ето ви още малко време за учене.
3. Предложете да отидете на вечеря у родителите ви/му, така си спестявате времето за готвене.
4. Запишете уроците си на MP3 и ги слушайте докато готвите, работите или шофирате.
5. Ако децата ви са в подходяща възраст, си направете състезание – кой пръв ще си научи уроците. После взаимно се изпитвайте.
6. Когато правите своя кът за учене, не забравяйте децата. Непосредствено до вашето бюро поставете място и за тях. Така, докато вие си четете вашите учебници, малчуганите, подражавайки ви, ще си четат книжки, ще рисуват или ще правят друго Важно нещо, в своя кът.
7. Ако имате момчета, купете им кола с дистанционно. Няма начин и таткото да не се включи в тяхната игра и да се занимават дълго, без да усетят нужда от вас;
8. Пъзел с много части ви осигурява спокойствие за часове и дори за дни наред.

В кой етап от живота си на майка, поглеждате към университета?

Сега да разгледаме възрастите и тяхното значение. Има ли възрастови граници за майките студенти? Да, има, но само долна граница. За да станеш студент, трябва да си завършил средното си образование, да си издържал кандидат-студентски изпит, да си се класирал и записал в университета. Това са условията. За това казваме, че има ориентировъчна долна граница. Но човек се учи докато е жив, така че и на 25, и на 55 да сте, пак може да станете студент, ако желаете. Дали обаче децата ви във всяка възраст биха били толерантни?

Ако сте студентка, когато забременеете и родите, ще ви е по-лесно да нагласите ежедневието си с детето. Възможно е да излезете в майчинство за една година и после да се върнете, но ако имате семейна подкрепа, няма да е необходимо. Детето ще свикне с това, че вие идвате и си отивате от рано и няма да ви създава проблеми. Възможно е обаче да се привърже твърде много към баба си или този, който го гледа и в един момент да се почувствате пренебрегната.

Ако сте забременяла преди да станете студентка и родите като студентка, вие ще сте имала възможността да се адаптирате и запознаете със студентския живот, но вероятно, ще имате и работа. И така от две на три. Прибавяте детето. Получава се постепенно наслагване. След това излизате в платено майчинство и ако сте с подкрепата на семейството, две години се справяте без проблем. После отново трябва да се върнете на работа, но както уточнихме, детето ще е свикнало с вашето отсъствие и по-спокойно ще приеме това.

Кандидатстване веднага след майчинството. Тук за детето стресът ще е по-голям, особено ако сама сте се грижила за него до сега. Едновременото връщане на работа, студентството, яслата или градината ще бъдат възприети по-трудно от детето. То ще се почувства изведнъж изоставено, докато за вас това е по-добрият вариант. Поемате отговорностите си за работа и студентство, а детето ходи на ясла. Така е на безопасно и сигурно място, където се грижат за него, със свои връстници е и си играе. В началото ще ви е трудно, но постепено ще свикнете.

Предучилищна възраст. Детето вече е свикнало, че мама ходи на работа. Разбира и разсъждава. Можете да му обясните всичко за университета и да го заведете там. Разкажете му, кое ви прави щастлива там и как един ден, когато порасне и то ще учи там. Детето ще гледа с възхищение и ще ви помага да учите, по най-различни негови начини.

Начална училищна възраст – това е може би най-ползотворния период и за вас, и за детето – тогава, когато то започва да се учи. Вие ще сте неговият пример и подкрепа. Ще учите заедно: то – неговите уроци, вие – вашите. Ще му обяснявате колко е важно училището и това няма да са само празни приказки за него, защото като вижда колко сте всеотдайна и посветена на университета и то ще се старае като вас. Разказвайте му за мечтите си, свързани с образованието. Изпитвайте се взаимно. Сравнявайте си бележниците. Поощрявайте го, когато оценките му са по-добри от вашите или се перчете пред него с по-добрите си оценки, без да го упреквате. Така детето ще има стремежа да ви настигне и да бъде по-добро от вас в училище.

Тийнейджърската възраст е трудна и сложна. Детето се опитва да бъде независимо, но в същото време много се влияе от родителите си и тяхното отношение към него и към света. То ще търси самостоятелност и няма да има непрекъсната нужда от вниманието на майка си. В същото време, ще вижда и чува, колко отдадена сте на своето обучение и малко или много, ще се старае да не изостава. Не се сравнявайте обаче с тийнейджъра, ако оценките му са по-ниски от вашите. Това може да доведе до натрупване на негативи срещу света и срещу вас и да предизвика още по-голям бунт и отрицание.

Абитуриент. Много добра възраст за вас. Вашето дете се вълнува от същите въпроси като вас – къде, какво и как ще учи. Може да се подготвяте заедно и дори то да ви дава уроци! Все пак, вие сте позабравила това-онова. Би било много забавно. Тук също може да се подходи състезателно – кой е по-добър, но само ако сте сигурни, че сте по-слабият противник. Не е хубаво да се убиват ентусиазмът и самочувствието на детето.

Студент. Ако детето ви е вече студент, е възможно да не възприеме много лесно идеята и майка му да става студентка. Това е като вмешателство в личното пространство. За него университетът е негова територия, а света на майка му е нейната работа, професия. Поговорете с него за това. Запишете се в друг университет, по възможност. Но не се отказвайте.

Баба? Може да сте млада, но ако и вашето дете избере първо семейството, е много вероятно да станете баба още на 38-40 години. И какво от това? Въпреки че се нуждае от вас, вашето дете вече е пораснало и живее собствиния си живот. Може да има и деца. Ще помагате, ако можете. Но това не ви пречи да сте студентка. Дори ще имате повече време за това. Пак се доближавате до свободното студентство, с разликата, че не сте на 18 г. Но пък ако наистина сте на 37-38 години, е напълно вероятно да изживеете втора младост с тази „авантюра” – получаването на висше образование... Дори може би семейният ви живот ще се разнообрази и със съпруга си ще преоткриете срещите и романтиката.

Плюсове и минуси

На финал ще направя списък с положителните и отрицателните страни на студентство и родителство едновремено. За да завърша оптимистично, ще подредя първо отрицателните страни. Към всяка, ще добавя и вариант за решение.

Минуси:

• Няма кой да гледа децата – подайте документи за ясла/градина, уговорете се с майка си, свекърва си или дори с приятелка – за помощ, наемете детегледачка.
• Липса на време – направете си график. Наистина помага.
• Недостиг на енергия – пийте витамини, хранете се редовно и здравословно, намерете време за спорт или поне всекидневно ходете пеша, спете достатъчно.
• Непрекъсната тревожност за децата – поддържайте връзка с тях, повтаряйте им, че ги обичате, прегръщайте ги, четете им приказки.
• Риск от провал в работата и семейството – не се страхувайте от откровен разговор с шефа или съпруга си. Вижте какво искат те и от какво имате нужда вие. Достигнете до компромис.
• Риск от прекъсване на обучението – минете на индивидуален план на обучение, така ще можете по-лесно да маневрирате.
• Риск от недоволството на близките – те могат да са недоволни от всичко, което правите. Вие се съсредоточете върху съпруга и децата си. Не ги пренебрегвайте, но и не им позволявайте да ви обсебват.
• Ако сте навършили 26г. и не ходите на работа, трябва сами да си плащате осигуровките по време на студентството.

Плюсове:

• Отново започвате да мечтаете. Наистина!
• Виждате собственото си бъдеще по-ясно и имате смелостта да го насочвате в избрана от вас посока.
• Давате добър пример на децата си.
• Развивате се като личност.
• Срещате се с нови хора.
• Имате право да ползвате общежитие, ако учите в друг град, а ако детето ви е под 6 г., не се налага да се включвате в класиране.
• Имате право на стипендия – като редовен студент 10 месеца в годината, а ако сте с дете под 6 г. – 12 месеца в годината.
• Ако сте приети в редовна форва на обучение, имате право да минете на индивидуален план на обучение със задължителни 50 % присъствени часове.
• Може да завършите предсрочно.
• Ако сте с 3 или повече деца, със сигурност ще ви приемат в университета, ако оценката от изпита ви е положителна, тоест ако не сте скъсана на приемните изпити.
• Ако сте под 26 г. и не работите, университетът поема здравните ви осигуровки.
• Ако родите по време на студентството, ви се изплащат накуп пари за майчинство за една година – или 2 880 лв.

* Това са извадки от вътрешни правилници на различни университети в страната. За да сте напълно наясно с предимствата, на които имате право като майка студентка, се запознайте с нормативните документи на университета, в който искате да се обучавате.

Задочно или редовно?

Както знаете, имате възможност да избирате формата на обучение. Проверете в университета, който сте избрали, какви форми се предлагат. Те могат да бъдат:

• Задочна – тя е най-подходяща за семейни и роботещи студенти. Изразява се в това, че лекциите се простират в рамките на 2 седмици на семестър, след което са изпитите. Бройките за задочници обаче са силно редуцирани.
• Редовна – тя е подходяща най-вече за несемейни и неработещи студенти, тъй като се изисква присъствие всеки ден, както в училище. Ако все пак сте приети в такава форма, можете да подадете молба за преминаване към индивидуален план, което ви дава възможност да присъствате само на 50 % от лекциите и да си насрочите изпитите за удобна на вас дата.
• Дистанционна – това е форма на обучение, при която студентът се подготвя самостоятелно, има право на консултации с лектори и само се явява на изпити. Не всеки университет обаче предлага тази форма на обучение.

Ако сте решени – възможности има. Важно е да се подходи смело и дипломатично. Да убедите близките си, че всичко ще бъде наред и че е много важно да проявят разбиране и да предложат подкрепа. Необходимо е старание над учебниците и да не се мързелува с оправданието „уморена от работа”. Щом е избран този път, колкото и да е стръмен, трябва да се върви с достойнство и ентусиазъм. Не е невъзможно да си майка и да си студентка. Винаги ще има хора, които да пречат – важно е да се намерят подкрепящи. И най-вече вие самата да постигнете баланс в ангажиментите си и никога да не се отказвате от мечтите си!

Септември 2010г.