Непослушните деца

Светослава Димитрова

Като всяко друго понятие от бита ни и непослушните деца си имат първообраз. Аз избирам етимологичния. Какво значи да слушаш? Да чуваш какво някой ти говори и (евентуано) да го изпълняваш. Да не слушаш от своя страна, не означва да си глух (освен ако наистина не си), а по-скоро да чуваш само себе си – и да правиш, каквото ти си наумиш.

Изследване, публикувано преди по-малко от два месеца в British Medical Journal посочва, че непослушните, палави деца, с лошо поведение в ранните ученически години, са предразположени към неуспех в живота. Проучването, направено сред близо 4000 британци на възраст между 35 и 40 години показва, че тези от тях, които са били деца за пример в училище, са успешни и в образованието си като по-големи, реализирали са се добре професионално, попаднали са в добра социална среда и имат сполучлив смеен живот. И обратно, голяма част от „хулиганите” в предучилищна възраст, са се оказали и хулигани в живота – над 60 % от тях са с криминални досиета, не са влезли в колеж или са претърпели неуспех в брака. Според това проучване, отличниците в училище са и отличници в живота. Знаем обаче, че примерите за точно обратното, са повече.

Трудно можем да дефинираме какво означава непослушно дете, до къде се простира границата на послушанието и дали отвъд нея е единствено непослушанието. По общо мнение, послушните деца са кротките деца, които не тичат постоянно насам-натам, не задават хиляди въпроси в минута, играят си кротко и максимум на третата покана да седнат на масата за вечеря, се отзовават. От друга страна, непослушните деца са буйни, но и креативни, имат своя позиция от съвсем малки, която възрастните категоризират обикновено като инат. Когато им се спусне родителско нареждане, се тръшват в знак на съпротива, което околните окачествяват като характер.

Всяко действие на едно подрастващо 3-4 годишно дете е ориентирано към това, да привлече вниманието на родителя. Това може са стане по различен начин – включително с дърпане или викове. Веднъж обърнете ли му внимание, вече ще е усмихнато и щастливо, защото за него това е сигнал, че ето така може да ви контролира. За детето е най-важно да сте ангажирани с него и понякога няма значение дали му се карате или го прегръщате – най-важното е да сте на негово разположение. Това са първите опити на детето за „преговори” и то ще се опита да ги спечели на всяка цена. Добрата новина е, че всъщност, така расте.

Непослушното дете знае разликата между правилно и грешно, но у него все още липсва зрялост да се самоконтролира и да постъпва по правилния, общоприет начин. Ето така вие се разделяте с любим комплект сенки, пудрата ви става на малки парчета по пода, а пастата за зъби се озовава по целия коридор. Когато хванете немирника в пакост, той ще започне да се оправдава и непременно ще опита да прехвърли вината на някой друг, включително на вас – ако няма друг „обвиняем” на разположение. Трябва да сте много търпеливи. Опитайте първо да поговорите с детето, обяснете му ситуацията спокойно, кажете му кое е правилното поведение. Вероятността час по-късно да прави същата беля обаче, съществува. Тогава вече трябва да се измисли наказание. Шамарът няма да помогне. Много по-ефективно ще бъде, ако ограничите или отнемете някоя привилегия на детето за определен период.

Колко е важно да бъдеш послушен

Всъщност дали е хубаво децата да бъдат послушни? Обществото толерира послушанието, но често поощрява непослушанието. Ако съдим по българските детски книжки за деца, няма как да не обърнем внимание на факта, че една от най-постоянните ценности в нашата класика е противопоставянето на деца срещу възрастни. В ежедневието също – по-опърничавите деца, които тропат с крак, на практика по-често получават това, което искат и независимо, че не го правят по одобрен обществен модел, те бележат успех. И ако в недружелюбния свят на възрастните тези непослушковци ще бъдат по-успешни от послушните си връстници, вие послушно или непослушно искате да е вашето дете?

Непослушанието всъщност е важно. Едно дете трябва да се научи как да приема възрастните. А една от главните за него стъпки, е да се научи и как да преговаря с тях, как да си сътрудничи с тях, какво място да намери за гледната си точка и как да я отстоява. Непослушанието е част от възпитанието. Все пак един, от най-важните процеси в една цивилизация, е преходът на поколенията. А нали точно на това иска да научи детето си всеки родител: колко свобода има да отхвърля наложеното от възрастните и как е приемливо да го прави.

Голяма част от усвояването на житейските умения става по пътя на грешките и поуките от тях. Ако като родители се концентрирате твърде много върху успеха, страхът от грешки може да затрудни справянето със задачата. Детето може да е пасивно не защото е послушно, а защото се страхува от неуспеха – вярно, че може и да не опита да обърне кофичка кисело мляко, за да види дали ще се изсипе или както в рекламата – ще остане вътре, но някой ден, като възрастен, може и да не обърне нова страница, когато се налага – пак, за да „не изсипе млякото”, т.е., от страх, че няма да успее да се справи със ситуацията.

Критикувайте непослушното дете – но със съчувствие и за конкретни неща. Ако не сте били свидетели на белята, първо изслушайте неговата оценка и предложение за поправка. След това може да допълните обобщението на ситуацията, като акцента пада повече върху изхода от нея, отколкото върху грешката. Когато детето не желае да се подчинява на родителите си, то трябва да бъде научено да прави правилни избори и да използва правилно своята воля. Родител, който изисква от детето си само да му се подчинява, не го подготвя правилно за живота. Възпитаваното в твърде голямо послушание дете, се огъва дори тогава, когато другите го карат да взема грешни решения като възрастен. В живота е необходимо то да може да казва „не”.

Послушни, непослушни, активни, хиперактивни....

Не трябва всяко немирно дете да се отнася към категорията на непослушните деца. Може би детето ви е енергично, своенравно, пробивно. А възможо ли е да е... хиперактивно? Кога непослушанието е проблем и кога е в рамките на нормалното? Кои са признаците, които да ви наведат на мисълта, че трябва да отидете при педиатър или психолог с оплакването „детето ми е непослушно”?

Очаквайте продължение на темата в следващия брой на списание Шарено. А до тогава, не прекалявайте с родителските притеснения, че детето ви е по-буйно от нормалното, защото в повечето случаи това означава и че ще постига по-лесно целите си в живота.

Април 2009г.