Как общувате с детето си?

Марияна Дамянова, педагог

Вече сте родители! Имате си едно прекрасно бебе – момченце или момиченце, а може би са две? Много сте щастливи... И сега какво? Бременността и раждането, леки или трудни, са вече зад гърба ви. Сега започва сложното – отглеждането и възпитанието на един нов човек. Трудно е да си представим как това малко „вързопче” утре ще бъде трезво мислещ индивид, но именно това е вашата задача – да го направите такъв. Кога и как започва процесът? Днес? Утре? След година или след три? Какво е важно, за да започне формирането на бъдещия зрял човек?

Едно от най-важните неща за правилното развитие на вашето дете е общуването. То започва от първия контакт и продължава до края на живота ви, защото бебчето, макар и съвсем малко, не е просто машина за сукане и пълнене на пелени – и как ще го възприемете и в какво ще го превърнете, зависи от начина и степента на общуване помежду ви.

Плачът на бебето – първи опит за комуникация

Да, детето плаче! Но защо плаче? Как да откриете това? Знаете ли колко причини има за детския плач? Ето, това може да откриете, ако наистина се научите да общувате с детето си и ще се научите да реагирате на неговите нужди. Повтарям – нужди, а не желания, защото не винаги желанията се припокриват с нуждите.

Според психолозите, разглеждащи детската същност, има три „аз“-а: „аз-желание“, по-висш – „аз-необходимост“ и най-висш – „аз-морал“. Първите два „аз“-а се появяват почти едновременно и дълго време се води борба между тях. Кой от тях ще надвие, зависи единствено от отношението на възрастните, които участват в отглеждането на детето. Общуването с детето дава възможност да се разграничат желанията от нуждите. Да, детето плаче! То иска да ни каже нещо, но какво?

• Нахрани ме!
• Дай ми вода!
• Смени ми памперса!
• Боли ме стомахчето!
• Спи ми се!
• Играй с мен!

Нужди и желания

Ако току що сте нахранили детето, дали сте му вода, а преди това сте му сменили пелената, но въпреки това е неспокойно, остават другите три възможни причини, които много родители погрешно разбират като „вземи ме на ръце“, „люлей ме“ и „може би ще млъкна, а може би не“. Но, вземането на ръце и люлеенето не решават проблема, а само го задълбочават, защото бебето запомня, че когато мрънка или плаче, получава по-особено внимание и така стигате до момента, когато наистина не можете да разберете каква е причината то да се къса от рев. Това се дължи на неправилната реакция, следствие на неправилното общуване с детето, защото неколкомесечното ви бебе, колкото и невероятно да ви се струва, е открило, че може да ви манипулира и го прави много успешно. Вие сте позволили на „аз-желанието“ да победи „аз-необходимостта“.

Ами сега?!

Това ли всъщност искате за вашето дете – да го научите, че сте марионетки, които то може да разиграва? Или – да го въведете в живота с умението да задоволява своите нужди.

За малкото дете родителският кръг е основен източник на информация, знания, умения и вие трябва да ги поднесете по подходящ начин, защото навиците, придобити в детството не просто са важни, те са в основата на всичко.

Какво се случва с детето ви?

Защо, когато си мислите, че сте вложили всичко най-добро за неговото отглеждане и възпитание, то не изглежда щастливо, неспокойно е и всичко това – като че ли е безпричинно? Отговорни ли сте за това?

Децата са най-важното нещо в живота ни и ние искаме да растат здрави, силни и самоуверени. Вярно е, че напоследък много деца се отглеждат само от един родител или двама работещи, вечно заети и вечно уморени родители, но дали това е оправдание за неправилно или изобщо – за липса на общуване?

Детето има нужда от родителско внимание, независимо дали е на един ден, два месеца, три или тринайсет години. Така че, щом сте решили да станете родители, се пригответе за общуване – още от момента на раждането. Дали вашето дете ще бъде капризно и ревливо или спокойно, зависи до голяма степен и от вашия начин на общуване с него, още от първите няколко месеца, дори от първите дни.

Скоро попаднах в родителски интернет форум, където една майка бе „посъветвана” „да не се хаби”, а да търси друг начин да играе с двумесечното си бебе, защото то и без това нищо не разбирало... С подобен род мислене бебето ще започне развитието си на много по-късен етап и то може да си остане бебе и на две и дори на три години. Няма да се усетите как вършите всичко вместо него, защото е по-лесно, по-бързо, защото нямате доверие на детето си, че може да се справи и не вярвате, че е достатъчно зряло. Когато установите, че неговите връстници се справят със същите задачи успешно, започвате да се ядосвате и неоправдано да му се карате, вместо да сте търпеливи и да го научите.

Малко теория

Добре е всеки родител да знае, че жизненият процес преминава през различни универсални стадии и всеки от тях се придружава от конфликт, който е породен от изискванията на външната среда към индивида. Този конфликт или криза често се смята за заплаха и не се отчита фактът, че това е призив за положително изменение. Ако вие, родителите, подпомогнете разрешаването в положителна посока, то „аз-необходимостта” се обогатява с нови качества, които ще подпомогнат индивида при следващата криза. Ако обаче оставите нещата на самотек и не подпомогнете развитието, то ще позволите доминирането на „аз-желанието” и кризата остава без разрешение, а това води до изграждане на отрицателни качества, които ще възпрепятстват развитието – като обличане, хранене, игра.

Жизнена задача на всеки от нас е да премине успешно през кризисните моменти, за да премине към следващия стадий, който се характеризира с по-голяма зрялост. Решаването на конфликтите и породените от тях кризисни ситуации придава на личността едно по-дълбоко вътрешно единство и възможност да се справя по-добре, според своите ценности.

Естествено, за да може детето да преодолява тези етапи, е необходима изцяло вашата помощ и подкрепа. Детето се нуждае от грижи и обич, за да реализира своята жизненост, както и да преодолее възможната скръб, която би могла да се появи от недоверието и страха от раздялата с майката.

За гласуването на доверие и навиците, които то изгражда

Доверието е основа за развитието. Майката е тази, която трябва да положи основите за изграждане на доверие и то не само към другите, че може да разчита на тях, но и доверие в себе си – че е научила детето си да се справя с възникналите нужди, да не преживява страх и да не се изпълва с безнадежност, когато тези, които основно се грижат за него, временно се отдалечат. Именно от качеството на майчиното отношение към детето зависи дали ще се формира доверие или недоверие. Ако това отношение се характеризира с ненадежност, неизграденост и отхвърляне на детето, може да предизвика отчуждение от другите и отдръпване в себе си. Това поведение на майката поражда страх и притеснение за собственото благополучие у детето. Отношението доверие-недоверие поставя началото на идентичността.

Да вземем за пример ситуацията с храненето: Време е за обяд. Слагате детето на столчето за хранене. Нахранвате го набързо – добре. А ако не иска? Може би му се молите? Това ви изнервя и започвате да крещите? Запитвали или сте се защо? Може би то просто се забавлява с вашата безпомощност? Всъщност, обърнахте ли внимание на факта, че детето ви е на почти три години? Защо вие го храните? Защо сте пропуснали момента да го научите само да яде? А, да! Вечно бързате! А – и да не цапа! И защо го храните отделно от семейството? Каква храна яде – не е ли същата като вашата? Не? Защо? Ако детето ви е капризно, задайте си тези въпроси! Огледайте се! Храните 2-3 годишното дете като бебе, обличате го, събличате го, обувате го, събувате го... До колко години смятате, че трябва да му прибирате играчките? А, да, забравих, че бързате!

Не ви ли е хрумвало, че ако общувате правилно с детето си на по-ранна възраст и го научите да се храни, да прибира играчките си, да се изхожда в гърнето (и то не на средата на стаята, срещу телевизора), да се облича и съблича само, да се обува само, то на вас ще ви остава повече време? Тогава всичко ще се базира на фразите: „нахрани ли се?”, „прибра си играчките, нали?” и когато тръгвате на разходка, детето ще се приготвя успоредно с вас. И тогава, вместо да се ядосвате с „ти си голямо бебе!”, с удоволствие ще констатирате „браво, ти си умно и сръчно дете!”

Мога – не мога

Всяко ново нещо, което детето трябва да научи, е изживяване на конфликта „мога – не мога”. Най-лесно е да го оставите да се откаже, но защо? Най-добре е да помогнете на детето, като му покажете как да се справи. Това показно ще трябва да го повтаряте многократно и търпеливо, без да изисквате то да се справи веднага. Трябва да подпомагате действията му без да правите нещата вместо него и така в един прекрасен ден ще установите, че то се справя и с други сходни ситуации само. Това показва, че сте помогнали на детето си да се справи с кризата и че е прибавило ново умение към вече придобитите. Голяма част от уменията се придобиват по време на игра. Затова, позволете си сред многото задължения да намерите време да поиграете с детето си, да му прочетете приказка, да го обучавате. Ето, звъни ви приятелка. Трябва да изберете – да побъбрите с нея 15-20 минути или да поиграете с детето. Инвестирайте времето в детето си и, повярвайте ми, после ще имате много време за приятелката си.

Един от най-големите проблеми на съвремението ни е, че не се отделя достатъчно време на децата и не се подпомага тяхното развитие.

Ако вие сте заети и нямате достатъчно време, намерете някой друг да ви отмени, някой, който няма вечно да бърза... Защото на детето са му нужни грижа и обич, изразени в помощ и подкрепа.

Как да изградите навици у детето?

Удоволствието от извършване на дадено действие, което ще се превърне в навик, при децата идва най-често по пътя на подражанието на по-голям човек. За да създавате по-лесно навици у детето си, следвайте някои лесни и логични правила:

• Не карайте детето да върши желаното от вас действие, когато е гладно или уморено – ако например искате да научите детето само да се храни, не избирайте момент, когато сте се забавили на разходката и то е вече прегладняло.
• Не го принуждавайте грубо да върши нещо.
• Не забравяйте да проверявате редовно дали се извършва даденото действие, което искате да се превърне в навик. Липсата на проверка внася разколебаване у детето.
• Не разказвайте пред другите за отказите и неуспехите на детето в процеса на придобиването на навика.
• Не хвалете прекомерно детето, но показвайте всеки път, че сте доволни, че не е забравило да извърши това, което трябва да стане навик.
• Не го оставяйте да се мъчи при неудобства и затруднения в извършването на действието, което трябва да стане навик. Постъпвайте така, че детето да почувствува необходимостта да се храни, да се мие, да се пази чисто – и да изпитва удоволствие от това.

Януари 2011г.