От морето до планината

Текст и снимки: Светослава Димитрова

Началната точка на разходката ни е Варна, а крайната – районът на Златоград или Централно-източните Родопи. За едно класическо пътешествие от Варна до Родопите, ви трябват поне 3 дни, защото в 2 от тях ще сте на път.

Посока първа. Излизате от Варна с колата и се включвате в магистралата за София. Следите за отбивката към Провадия, от която поемате към Айтоския проход. Тръгналите от Бургас ще се влючат в нашия маршрут в Айтос – за тях километрите за прекосяване ще са по-малко. Ако обаче тръгнете от по-северна точка, ще минете през Чудните скали.

Чудните скали се намират над язовир Цонево, в района на с. Аспарухово. Скалните образувания наподобяват островърхи, високи конуси и пирамиди. Ако сте на диета, ще ви се видят като скалички. Погледнати от по-далече, приличат на недостъпни замъци. Снимката на фона на замъците е задъжителна – отбивате колата встрани от пътя, внимателно пресичате с децата и мъжът ви снима.

Посока втора. От Карнобат поемате по пътя за Сливен и Нова Загора. Стигате Гълъбово и се се отправяте към Кърджали – пътя през Симеоновград не го препоръчвам, освен ако няма да прелетите над разбитото пътно платно. По-скоро заложете на повече киломерти, но по-качествен път, който ползвахме на връщане – през Стара Загора и Димитровград.

В Кърджали има много неща, които да разгледате или поне две, за които ние нямахме време – язовирната стена, отворена за посетители – най-голямата в Европа и Етнографския музей, затворен по обяд, когато ние бяхме там.

От Кърджали посоката е на юг, към Ардино и ... вече Родопите. Гледките които ви очакват от тук нататък, изискват допълнителна памет карта на фотоапарата, за да можете да заснемете всичко, което искате.

Пътят се вие вълнуващо през планината, а ако на децата им става лошо в колата, тук започват честите ви почивки. За улеснение на градския турист и за да оставят нещо след себе си, родопчани строят чешми. Много. Има и такива с екстри – беседка и барбекю.

Посока трета. Нашата цел сега е с. Старцево, община Златоград. Селото и по-специално местността Белите камъни, някога е било старо тракийско селище в Римската империя.

Старцево е едно от най-големите села в страната. Има жители от 3000 души и маломерните жилища, все по-характерни за големите градове, тук не са ценност. Всеки от жителите има свой... блок. Такава е големината на почти всяка къща. Ако стопанин построи по-малко от три етажа за семейството си, се счита че е мързелив и неуспял. В селото има две джамии и една нова църква, построена през 2000 г. Ако сте по-добър фотограф от мен, може и с повече въздействие да уловите хармонията между християнството и исляма – в храмовете в селото.

Време за нощувка – ние оставаме с Старцево, където сме на гости, ако не откриете хотел в селото, Златоград е на 10 км.

Посока четвърта. Време за щрауси – след обилна родопска закуска с пататник и айрян, се отправяме към фермата за щрауси в края на с. Старцево.

Посреща ни щраусът Азис. Или Калин Вельов – за двата часа прекарани във фермата, така и не запомних точно кой кой е.

Тези птици, които могат да бягат с 80 км в час, за съжаление имат мозък, по-малък от окото им. Съжалението не е защото размерът има значение, а защото може би не оценяват достатъчно гледката от „балкона” си.

Затва пък собственикът на фермата оценява вниманието на всеки посетител и отделя време, за да ви разкаже за щраусите, за навиците им, за живота в Старцево.

Ако не сте достаъчно смели, може да се качите на понито във фермата – само за снимка. Няма страшно, Мартин ще ви държо през цялото време, а понито приема снизходително некоординирани движения... Ако пък имате усет към конете и обичате тези благородни животни – имате възможност и да пояздите.

Посока пета. Градска програма – етнографския комплекс в Златоград. Това е най-голямата съвременна забележителност на Златоградска община и е открит през 2001 г. Интересно за него е, че е първият в България частен етнографски ареален комплекс. Приоритетите на разходката ни тук са ясни – ателиета с различни заняти представени в тях и въртяно кафе на пясък.

Можте да се пренесете в атмосферата на XVIII век, като разгледате килийното училище в Златоград. То е поставило началото на просветното дело и напомня за будния дух и стремежа на златоградчани към просвещение. Най-голямата атракция за децата ще е да разлистят истински книги от преди няколко века.

Така завършва нашата фото разходка от морето до Родопите. Пътят обратно е дълъг, но пък дава възможността да заснемете каквото сте пропуснали на идване. Приятно пътешествие от мен!

Юли 2009г.