Самият родител. Житейска пиеса в шест сцени.

Екип на ШАРЕНО

СЦЕНА 1: Въведение от Светослава Димитрова

Имаше един моноспктакъл на Мариус Куркински преди време, играеше го в Сатиричния тетър в София – „Самият човек”. Много беше въздействащ, не само защото беше по Платонов. Утвърждаваше волята на човека и стремежа му да гледа към звездите, дори когато е в калта. Носеше надежда за топлота и споделеност. Затова, реших да поиграя на думи и да нарека родителят, който сам се грижи за детето или децата си, „Самият родител”. Не самотният. Защото, без значение от причините, поради които отглежда сам децата си, всеки иска за тях най-доброто. А и първо, той не е сам (все пак е с децата си!) и второ, думата „самотен” носи в себе си облачен заряд неуспех. Никой не успява сам. От Хан Кубратовото послание за снопа пръчки, до артистите, които благодарят за получена награда на семейството, приятелите, екипа си..., човешката история не веднъж е подчертавала, че успехът е колективно постижение. И успешното възпитание на детето, когато мама е и татко, или обратното, е в ръцете не само на родителя, но и на самото дете. В крайна сметка, нещата опират до гени, до това, което е заложено у теб. И ако то е „да станеш човек”, това ще се случи, независимо колко души те „поливат”, за да порастеш. Да отгледаш дете и да построиш къща, са отговорни начинания. А никой не иска неумели майстори в къщата си, нали?

Каквито и да са обстоятелствата или мотивът, въвлекли един възрастен в „пиесата” „Самият родител”, всички ние трябва да ги уважаваме, а не да ги преценяваме. Мисля си, че хорските езици са станали по-къси с времето и че обществото е променило нагласата си към родителите, които сами отглеждат децата си. Оказа се, че като цяло не е така. И „заклеймяването” на „соловия” избор не е отживелица.

СЦЕНА 2: Позицията на психолога: Анета Жечева и Антоанета Христова

Обществените нагласи не се променят толкова бързо, особено по отношение на семейството. Там ценностите са по-консервативни и от английското законодателство. Само до преди десетина години, категорично се е приемало, че ако жената роди дете извън брака, е в добрия случай измамена от мъжа неудачница, а в лошия – развратница. Нека да се вслушаме в езика, който използваме: „самотен родител”, „непълно семейство”. Те издават нашето отношение – очакваме там да има самота и нещо да липсва.

Не могат да се пренебрегнат материалните и битови трудности, защото родителят сам носи отговорността и тежестта за решенията по отношение на детето. Почти винаги има недостиг на време, пари, някой, с когото да обсъдиш нещата и да получиш съвет. Тоест, от съществено значение е дали родителят е наистина „самотен” или има подкрепяща го среда – родители, близки, приятели.

На самотните майки (това е по-често срещания модел) ще им се наложи да отговорят на редица трудни въпроси. Още след първите няколко дни в детската градина, детето им ще ги попита ”А аз защо нямам татко?”. Много е вероятно мъника мъчително да изживее тази липса, да завижда на връстниците си и дори да измисли фантастични и героични истории за баща си. През кризата на пубертета, самотната майка може да се сблъска с тежки обвинения от страна на порасналото си дете. Факт е, че колкото и да е умна и талантлива майката, колкото и силно да обича детето си, никога няма да може да замени бащината фигура.

Има изследвания, които показват, че децата отгледани от един родител, имат ясна позитивна представа за това, какво трябва да бъде семейството. И какво семейство биха искали да имат – обикновената традиционна представа: майка, баща, едно или две деца. Важно е да се даде възможност на детето да види какво е да живееш в семейство с майка и баща (наблюдавайки бабите и дядовците си, например). Тогава, негов ще бъде изборът дали ще създаде семейство, или ще бъде самотен родител, като майка си. Няма да има риск да повтори модела, просто защото не познава друг.

Когато се прави изборът да си самотен родител, е добре да се помни главната характеристика на хармоничното семейство, както отбелязва известната американска психотерапевтка Вирджиния Сатир – това е климатът в семейството, непредаваемата емоционално-психологическа среда на общуване, в която всеки се чувства комфортно. Той знае, че го ценят и уважават, че неговите предпочитания и вкусове се зачитат и че в трудна ситуация винаги може да получи подкрепа. Създаването на такава атмосфера е задача, която и самият родител може да реши напълно успешно.

СЦЕНА 3: Позицията на педагога: Теменуга Петкова

Според моите дългогодишни наблюдения и опит на учител, за подобни деца и семейства, уви, все още не се говори свободно и спокойно. Шепнешком и едва ли не, трагично се приемат различностите – както от познати, съседи, по-възрастни родственици, така и от възпитателите на тези деца. Още в детската градина тези деца се сблъскват със социума – едно понятие неразбираемо за тях, измислено от възрастните и обслужващо света на възрастните. Сблъскват се с предубеждения, диви нрави и излишни драми. По-късно, в началното училище, тези деца проявяват все по-често своята вътрешна неустойчивост. За разлика от спокойните, "нормални" деца, те често преминават от плахото свиване, до неоправдано агресивно избухване, с което търсят своето полагаемо място в малкото общество, наречено учебен клас. Много трудно и деликатно се работи с тях и често ние, преподавателите, сме виновни за техните отрицателни емоции.

Веднъж имахме нужда от помощта на татковците за разместване на мебелите в класните стаи и устроихме импровизиран трудов ден след часовете. Естествено, много малко мъже се появиха и по този повод възрастният преподавател на съседния първи клас се изказа необмислено: "Вие толкова ли нямате татковци, бе?". Ехидната му забележка беше отправена към децата, чиито родители не се бяха отзовали на молбата за помощ, но... познайте кои деца се разплакаха? Тези две, които бяха деца на самотни майки...

Тези деца не искат да бъдат особени. Не искат нищо друго, освен да бъдат равни на останалите – нито по-ниско, нито по-високо.

И все пак, има и добри примери. Спомняте си състезанията "Мама, татко и аз". Естествено, такива деца не биха могли да участват в тях, само могат да гледат отстрани или въобще да се скрият някъде и да преживяват мъката от различността си. И все пак, познавам татко, разведен и с ново семейство, който участва с бившата си съпруга в тези състезания, за да може детето му да не се чувства различно.

Затова, бъдете мъдри, родители, учители и познати! Принципите на общуване са простички: доверие и спокойствие.

СЦЕНА 4: Позицията на специалиста по комуникации: Емилия Янкова

Истината е, че майката не може да замести бащата, нито бащата може да замести майката. НО! Дори когато детето расте само с единия си родител, това може да не му се отрази по никакъв негативен начин, ако този родител е много стабилен – емоционално, психически, поведенчески и социално. Ако той е авторитет в света на възрастните (и от двата пола), е напълно възможно това, че гледа сам детето си, да не повлияе негативно на малчугана ни най-малко. Още повече, ако в средата на родителя има авторитети от другия пол. Най-важното за изграждането на едно дете като личност, е да има пример за подражание. Ако то вижда пред себе изградени личности, отговорни хора от срещуположния на родителя пол, то си избира един от тях му подражава, както би подражавало на собствения си родител, който отсъства. В противен случай детето се чувства несигурно, несигурността води до страх, а страхът може да мине в други плоскости – и в това е най-голямата опасност, когато едно дете расте само с мама или само с татко.

СЦЕНА 5: Позицията на госта в следващия брой: актрисата Гергана Стоянова

Най-важното е детето да разбере и да знае, че мама и татко са се обичали, затова имат такова прекрасно дете. Задължително трябва да се обяснява – търпеливо и с разбиране към детското съзнание, което още не знае какво е липса на любов. То трябва да знае само обратното. Затова мисля, че е престъпление да се влива отрова в детското сърчице, под формата на изречения като: „Баща ти е идиот” или „Майка ти не се интересува от теб”. Ако това е истина – детето има време да го научи. Освен това, раздялата на родителите няма да е проблем, ако се живее с този факт със съзнанието, че това е нещо нормално, че животът е такъв и тези неща се случват.

СЦЕНА 6: Заключение от Светослава Димитрова

Самият родител не винаги е занимание самотно. Факт е обаче, че изправен пред тази житейска ситуция, възрастният е точно толкова неподготвен за новото, колкото е и детето. Много харесвам „физико-философското” заключение, че екзистенциалните проблеми намаляват с увеличаването на битовите. А самият родител има да решава много битови въпроси. Затова, понякога психологическото отражение на нещата върху детето, а й върху него самия, му убягва. Както ще разберете обаче след малко от материала на Неда Грозева, промените – хубави и лоши, са като изгревите и залезите. Трябва да ги приемаме, защото те просто се случват. Обстоятелствата и стечението им са важни, но е важно и как родителят ще реагира на тях. Природата създава хората еднакви – техният избор ги отличава.

Април 2008г.