Сезонът на разходките.
Пътешествие на четири колела до магичните Родопи.

Силвия Христова

Маршрут

София–Пазарджик – 110 км – 1:30 мин.
Пазарджик–Батак – 35 км –40 мин.
Батак–Доспат – 51 км – 1час
Доспат – село Долен – 32 км – 40 мин.
село Долен – село Лещен – 29 км – 40 мин.
село Лещен – село Ковачевица – 8км – 20 мин.

Делникът ми е силно натоварен и затова винаги, когато имам време и възможност, се стремя да ходя в планината и по непознати за мен места. Нашите семейни екскурзии са изключително приятни, като за това не малък принос има и предварителното планиране на маршрутите и разучаване на местните забележителности. Сладостта от очакването какво ще видиш, е съществена част от удоволствието!

Най-новият ни семеен маршрут, реализиран по време на Великденските празници беше: София – Пазарджик – пещерата Снежанка – гр. Батак –язовир Голям Беглик – Доспат – село Долен – село Лещен – село Ковачевица – София. Маршрутът се вие през Западните Родопи, в едни от най-живописните им места. Голяма част от времето се пътува в красива гора с впечатляващи проломи, слънчеви поляни, буйни потоци и реки, придошли от пролетното снеготопене. В случай, че искате да спрете за почивка, можете да го направите почти навсякъде и винаги ще имате наблизо чешма с чиста планинска вода.

Ден първи

Тръгваме в 8:00 от София.
Компанията е в добро настроение и в очакване на много приятни моменти. В 9:30 без много напрежение, сме вече в Пазарджик и тъй като пътят ни минава около катедралната църквата „Свето Успение Богородично“ няма как да не я посетим. Тя е най-голямата възрожденска църква в България и един от 100-те национални туристически обекти. (Вадете книжките за печат.)

Църквата е построена е през 1836 г., с участието и паричната помощ на българите в града и представлява просторна псевдобазилика с две външни галерии, върху красиви аркади. Вътре може да видите великолепен дърворезбен иконостас, дело на майстори-резбари от Дебърско – мияшката школа. Дърворезбата е изключително красивa със своето съчетание на геометрични, растителни и животински орнаменти, в които са вплетени фигурални композиции на библейски сцени.

След кратката почивка, отново сме на път. Отправяме се към град Батак, а междувременно, с нетърпение очакваме да посетим пещерата „Снежанка”. Пътят, по който се движим, е осеян със завои и малко след един от тях виждаме табела за отклонението към пещерата. (Внимавайте много за табелите в този район, защото понякога, поради многото завои, те се виждат в последния момент). От отклонението на главният път за град Батак до пещерата, разстоянието е около 7 км, които се изминават средно за 15 минути с кола и доста повече, ако изберете да вървите през гората или по пътя – пешком. (Но тъй като сигурно ще сте с децата, за вас вариантът е колата.) За да достигнете пещерата обаче, съвсем не е достатъчно да имате добро возило, трябва ви и добра физическа подготовка. С кола стигате на около 200 метра под пещерата и от там се налага да продължите пеш по пътека в гората. Местни шегаджии са поставили табелки с надписи по дърветата в участъците, които са по-трудоемки и изморителни. С посланията по тези табели, изкачването става доста весело. Спирате зачервени от напън по наклона и насреща ви надпис: “Дишай дълбоко!”, а малко след това: ”Малко остана”.

Макар и малка, „Снежанка” е уникална. В нея е събрана огромна красота. Сталагтити, сталагмити и сталагтони ваят причудливи форми, които могат да бъдат оприличени на майка с дете, на клюкарки, дядо мраз, джуджета, делфини, акули и каквото още ви помогне фантазията да откриете. Пещерата е с обща дължина от 120 м. (На малките деца при посещение на пещерата „Снежанка” се отделя специално внимание, за да могат и те, подобно на големите, да си тръгнат доволни и щастливи от приказния свят в дълбините на планината.)

Продължаваме пътуването си към град Доспат и нашия хотел. Там ще е и краят на първия етап от обиколката ни в магичните Родопи. По пътя до Доспат единственото, което можем да направим, е да затаяваме нееднократно дъх. Край виещия се път се редуват слънчеви поляни, с гъсти гори, пълноводни реки и потоци, много заснежени участъци и сякаш в рамките на само 1-2 часа преминаваме през три сезона. (Шофьорът е ощетен, защото трябва да гледа пътя...)

Четиридесет минути след тръгването ни от Батак, пред нас се открива необятната шир на малкото море-язовир „Голям Беглик”. Спокойствието, което ни обгръща, е неповторимо, а думите просто се губят пред това, което очите констатират. Красота, красота, красота.

От 1545 м на „Голям Беглик”, бавно започваме да се спускаме към град Доспат и едноименния язовир. Язовир „Доспат” простира своята синева в краката ни и сякаш иска да конкурира небето. Множеството фиорди в него оформят тихи заличета, в които са се приютили местни и придошли рибари, за да опитат късмета си. А в средната част на язовира, в близост до неговата стена, дълги ивици от сатки оформят черни бразди.

След като поизчакваме да ни олекне от поредната доза пиршество за очите и душите, виждаме как постепенно пред нас се открива град Доспат. Минава 18:00 часа и след кратка разходка, се отправяме към хотела, в който ще нощуваме.

Ден втори

Още с първата кукувича песен, отново сме на крак и готови за път, в ненаситно търсене на красотата по друмите български, сред магичните и тайнствени места на Родопите. Маршрутът за деня включва 3 планински села, за които само сме чули, че си заслужава да посетим, но какво пък, не пречи да се провери дали чутото е истина!

В 10:00 часа тръгваме към село Долен. Селото е на 25 км от град Доспат. (Има и друго село Долен, пак в Родопите, но по- на изток, до Златоград.)

Доспатското село Долен е типично високопланинско село, с надморска височина от 1020 м. До него се стига по тесен път, който се вие около множество канари, от които местните хора създават каменни керемиди (тикли). Техните работилници са откритите площи около пътя и това дава възможност при преминаването ни да наблюдаваме работата им, която не е никак лека. Изумлението ни и възхитата от първата среща с Долен са огромни. Тук времето отдавна е спряло и навсякъде около нас, по близките баири, се показват красиви възрожденски къщи. В цветове, близки до природните и направени от материалите, които предлага планината, те така естествено се вписват в пейзажа, че създават една неделима пълнота.

Разходката ни по тесните улички на Долен ни дава възможност да видим освен красива архитектура и прекрасни взаимоотношения между хората. При тях борбата за оцеляване е изиграла ролята на спойка и независимо от различията в религията им, те си помагат много и заедно търсят начин да съхранят селото. Въпреки че е обявен за културен паметник, Долен не получава никаква помощ от държавата и се руши. Църквата е с наводнени стенописи и пробит таван, а много от къщите се рушат безвъзвратно. Част от тях са променени с комерсиална цел, като така тотално е унищожена тяхната архитектурна стойност.

Тръгваме си от Долен радостни, че сме се докоснали до нещо уникално и тъжни, защото осъзнаваме как след време села като Долен, вероятно няма да ги има – или поне не в този им вид, поради човешката немърливост и незаинтерсованост.

Лещен

От разказа на бабата, която ни разведе из Долен, разбрахме, че цялото село Лещен, е собственост на един човек, който със сигурност ще намерим в местната кръчма, защото той е и собственик, сервитьор и всичко останало. С две думи местният добър дух, който дава възможност на селото да оцелее и да продължи да съществува и радва всички желаещи да видят нещо българско и автентично. Минете ли през Лещен, не пропускайте да се възползвате от превъзходната местна кухня, в която химията не е на почит и в 90 % от случаите ще ви нагостят с натурална истинска храна, която е със страхотен вкус.

Точка по точка, искаме или не, стигаме почти в края на нашия маршрут – село Ковачевица.

Тук отново откриваме познатите ни от предходните две села къщи, красива бяла църква и величествена гледка. (За първи път от много време, децата са изключително заинтересовани от всичко, което се случва и нито скучаят, нито капризничат!)

С малко тъга, но с твърдото намерение да се върнем след време пак, тръгваме по обратния път към София и се надяваме скоро отново да успеем да се потопим във автентичната възрожденска атмосфера на Родопите.

С голямо удоволствие с Вас сподели впечатленията си от пролетния двудневен маршрут една вечно търсеща красивото пътешественичка, Силвия Христова.

Май 2009г.