Знаете ли къде е детето ви в момента?

Светослава Димитрова

Има неща, за които никога не можем да говорим с лекота. Но дори да ни е трудно, е добре да говорим за тях, преди да са се случили...

Помните ли своето детство? Моето беше волно и свободно, имах вечерен час, който не винаги спазвах стриктно (за което често си понасях справедливи родителски наказания, а понякога ми се разминаваше), но майка ми беше спокойна, не поглеждаше на всеки 5 минути през прозореца. Нямах мобилен телефон, по който да ме пита къде съм на всеки кръгъл час, но беше спокойна. Случвало се е да закъснея, да „просроча” позволеното за игра време, но когато се приберях, сгълчаването не беше това нервно и понякога дори истерично от-страх-какво-можеше-да-се-случи сгълчаване на днешните родители... Които, съгласете се, имат своето основание.

Едно време случаите на изчезнали деца бяха единични и за тях говореше целият град с години; преди „такива” неща рядко се случваха, но сега... сега вече не е така.

Удивително е, колко бързо и неочаквано ни сполитат бедите. Особено болезнено е, когато става дума за децата, за нашите деца. Какво да направим, към кого да се обърнем: въпросите в такъв момент са много, а времето за реакция – малко. Затова ние, от списание ШАРЕНО, решихме за ви занимаем с „тази” тема. При това, да я поставим като основна. Защото за „тези” неща, както вече заключихме, трябва да се говори предварително!

Рисковите групи

Потърсихме експертното мнение на инж. Светлин Станкулов, който ръководи отдел “Специализирана охрана” в СОТ161.

„Първите седем, каза той, са много важни в това отношение. За да защитим децата си, трябва да започнем с личния пример.” Важно е как ще ги възпитаме, какво светоусещане ще им изградим за околния свят. От изключително значение е и вниманието към тях, времето, което им отделяме. Трябва да направим всичко по силите си, за да предотвратим изчезването на детето от дома.

Усилията са в две направления – първото е, да успеем да създадем на детето „саморегулаторен механизъм”, възпитанието му в посока „да се опазя сам”: как да гледа на приемането на подаръци от непознати хора, предоставяне на информация за себе си или семейството, реакцията му в рискова ситуация. Тъй като децата все още нямат нужния житейски опит, родителите са тези, които трябва да се грижат и интересуват достатъчно от тях, от живота им извън дома, от обкръжението им. Защото често точно обкръжението е причината за изчезването на детето, по негово или против неговото желание.

В този смисъл, има две групи рискови деца. От една страна, това са децата на богати родители, които разполагат с доста средства и това ги прави примамливи за недоброжелатели. Тези деца от своя страна, понякога демонстрират с облеклото или вещите, които притежават, своя социален статус, разполагат и с големи суми за „джобни” пари, което ги прави уязвими.

Рискови са и децата, живеещи в бедни семейства, които имат финансови затруднения. Родителите са прекалено ангажирани с това, да задоволят нуждите на семейството от първа необходимост – храна, дрехи, учебници, образование. И забравят да разговарят с детето, а то, от своя страна, започва да си набавя нужната му информация и опит от „улицата”. Детето търси и намира обикновено най-неподходящи начини да спечели пари, които да му помогнат да бъде като своите връстници – да има мобилен телефон, хубави дрехи... Има обаче и хора, които похищават деца, независимо от социалния им статус. За да предпазим детето си, трябва да знаем винаги къде се намира то и с кого е.

Какво се прави по инструкции на полицията

Ако не дай Боже, дете изчезне, ето стъпките, които се предприемат от оперативни специалисти. За последователността им се обърнахме към пресцентъра на РДВР Варна:
За да се твърди, че едно дете е в неизвестност, то не трябва да бъде вкъщи, нито при близки, нито при обичайните си познати; да е напуснало дома си и да не е установено местоположението му.

Най-често информация за изчезнало дете се получава в полицията от негов родител. Сигналът се предава незабавно по радиостанция до всички служители на МВР – пеши и автопатрули, които са на работа в момента. Едновременно полицаи проверяват болници и здравни заведения, за да се установи дали детето не е там.

Още докато се предава съобщението за изчезналото дете, подаващият информацията пише молба за издирване. В нея се изброяват: времето и мястото на установяване на изчезването, с кого живее детето, кой и къде го е виждал за последен път, кой друг знае за изчезването, поведение на издирваното дете през последните дни, характерното му поведение и дали това е първото му отклоняване от дома. Към това се добавят данните, предадени на патрулите и се прилага актуална снимка на издирваното дете.

Преди да се обади в полицията, родителят трябва да е проверил за детето си при негови приятели, у съседи и близки. Добре е да се говори с тях, за да се разбере кога и с кого са виждали детето за последен път; дали не е и на нито едно от любимите си места за прекарване на времето извън къщи, в зависимост от възрастта му – игрални площадки, интернет зали, градинки, училищния двор и т.н. След като детето не е открито на нито едно от тези места и никой от най-близките му познати не знае къде е, родителят трябва да подаде незабавно информация до най-близкото РПУ. При това първо родителско търсене няма времева граница от-до, възрастният човек сам преценява, че не може сам да се справи и търси помощта на полицията.

При издирването на изчезнало дете, полицията разчита на родителите за следната информация: в кое училище учи детето, телефони на класния ръководител и на приятелчетата му, на най-близките му родственици. Очаква се близките да кажат и дали детето приема лекарства в момента и против какво. Единственото, с което родителите могат да попречат на издирването на детето е укриване на информация – най-често за взаимоотношенията им и за случилото се през последните дни между малки и възрастни.

Правила които могат да помогнат на детето да избегне насилието /Държавна агенция за закрила на детето/

Никога не:

• Приемай лакомства, дъвки или вещи от непознати
• Тръгвай с непознати, дори когато са ти симпатични и казват, че са изпратени от близки или родителите ти
• Влизай в колата на непознати
• Казвай, че си сам в къщи
• Преминавай сам през безлюдни места
• Споделяй с непознати

Винаги:

• Предупреждавай семейството си къде и с кого отиваш
• Се обаждай в къщи, за да предупредиш, ако се наложи да закъснееш. Трябва да знаеш телефонните номера на родителите си на работното им място, за да можеш винаги да ги потърсиш при нужда.
• Търси веднага помощ от униформени лица /полицаи, охрана, военен или портиер/, ако забележиш, че някой те следва.
• Викай силно “ПОМОЩ” или “НЕ ИСКАМ”, ако някой направи нещо против твоето желание или иска да те отвлече.
• Имай доверие на възрастните, говори с тях за проблемите, които са важни за теб, но не можеш да се справиш сам. Много хора държат на теб. Не си сам.
• Казвай “НЕ”, ако някой се опита да те докосне по начин, който те плаши и не ти е приятен. Не пази това в тайна и го сподели с близък, на когото имаш доверие.

Ноември 2007г.