Деца в телевизора

Бранимир Николов

Преди години се натъкнах някъде на статия за Мини Мис Америка. Тя описваше изпитанията, на които невръстните момиченца се подлагат, за да се превърнат в невръстните принцеси на 21 век. Тази статия разказваше и за огромните инвестиции, направени от техните родители в превръщането на момиченцата от това, което са (прекрасни деца) в това, което не са (тежко напудрени кифли). Към текста имаше и снимки – кандидатката за Мини мис в ежедневието и същото това детенце зад кулисите на бляскавия конкурс. От първите снимки гледаха симпатични синеоки момиченца, а от другите фотографии блестяха малолетни барбита, покрити с тлъсти слоеве грим и брокат. Главите им бяха увенчани с бутафорни прически, а в погледите им се четеше достолепието, подходящо за короната, към която се стремят. Тази на Мини Мис Америка. Между другото, детския конкурс за красота е в центъра на един страхотен филм – Little Miss Sunshine, който си струва да се гледа. Факт, подчертан от Оскара му за оригинален сценарий.

... не винаги са красиви, когато изглеждат красиви...

Но нека се върнем към 7 годишните кандидат-принцеси. Въпреки целия блясък, букли, розови рокли и сияйни погледи, тези момиченца изглеждаха някак уродливо. По същия начин, по който една 60 годишна жена се опитва да се преобрази в 16 годишна гимназистка. Откъдето и да го погледнем, цялото представление Мини Мис Америка е един перверзен тв театър на абсурда, побран в ръст от 1 метър. Който неизменно намира място в новините. А името на победителката евентуално се споменава по време на вечеря.

... и ни карат да се питаме „Кой какво иска?”...

Какво си мислят, че правят тези деца? Неточен въпрос! Какво си мислят, че правят техните родители? Доказват на себе си и света, че тяхното слънчице е най-блестящото от всички? Естествено, че е така – нашето дете винаги е най-прекрасно! И няма по-нормално нещо от това. Но не превръщаме ли по този начин детето в парцалена кукла? Която труфим като коледна елха и я чучваме пред телевизионните камери? Това ли искахме за нас самите, когато бяхме хлапета? Да застанем пред бате Енчо и да рецитираме стихчета. След което да се стресираме от гигантския жълт крокодил и въпроса „Мис По-по-най, ще се омъжиш ли за Мистър По-по-най”?

За какво всъщност говорим?

Дебатът за децата в телевизора не е „за” и „против” изявата на малчуганите пред тв камерите. Дебатът е как да става това. Какво е коректно спрямо децата и какво не е. Дебатът е за честността в отношенията ни с тях. Защото не е честно от страна на амбициозна майка, попаднала на терена на роднинската сбирка да предложи на шишкавото си момченце кюфте, като срещу това поиска изрецитирано от него стихче. И не е коректно, когато нещо подобно се случва пред немигащото око на телевизионната камера. Директно в квадратното пространство на съседския телевизор.

... за състезание между децата ...

Тези деца всъщност са вкарани от родителите си в съревнование на индивидуалните им детски качества и умения. Но преди малчуганите да успеят да изградят собствената си индивидуалност. Преди да могат да вземат смислени решения. И преди да получат умението да преценят каквито и да било аргументи в една или друга посока. За малчуганите вероятно участието в подобни детски шоута и съревнования е нещо като ученик да се яви на изпит, материалът за който не е преподаден до край. Или изобщо не е бил преподаван. Кой от нас ще си го причини безропотно, че сме склонни да го причиняваме на собствените си деца? Все пак, педагозите са преценили, че е неразумно децата да бъдат оценявани преди да навършат 10 години.

... като наградата е...

По тази причина, децата попаднали в средата на тв състезанието за красота, интелект и умения понякога изглеждат като банкнота, която родителите подават на телевизията, за да получат срещу нея мъничко слава. И също като участници в риалити шоу, да не знаят какво да я правят, тогава когато я вземат. Вероятно са доволни от появилата се нова касета или диск в семейната видеотека, разположени някъде между тези със сватбата и кръщенето. Вероятно самото дете ще се забавлява, когато след години се натъкне на този запис. Но това не променя стипчивия вкус, получаван от изява на човече, което очевидно не е готово, за това което му се случва. Или му се причинява...

... монета с две страни...

Всъщност това е кофти версията на децата в телевизора. Когато необезпечената родителската амбиция блести иззад неувереността на детската песничка, изпята под изгарящите светлини на прожекторите. Но от друга страна, не може да отречем, че има и много по-приятни версии на децата в телевизора. И за тях самите и за нас зрителите. Тогава, когато тв представлението е голяма, шумна и весела детска игра. Все още си спомняме за „Бързи, смели, сръчни”.

... към която се стремят родителите ...

Междувременно, преди броени месеци, по телевизията се завъртя Биг Брадър Фемили. Този път критиците бяха скандализирани от това, че няколко семейства са решили да изложат на показ не само най-съкровеното в своите отношения, но и собствените си деца. Но същите тези критици пропуснаха да отбележат, че става дума за поредното скудоумно риалити зрелище, което всички ние открито осъждахме и което прикрито зяпахме. За да можем на следващия ден да заклеймим още по-остро!

... но не и техните деца ...

Покрай последния сезон на Биг Брадър се появиха пискливи гласове – истерични и болезнени със своята глупост. Говореха за правата на детето и правилния начин то да бъде отглеждано. И не отчитаха, че най-важното за едно дете е да бъде със своите мама и татко. Без значение дали те са в полярния кръг, в свръхмръсен индустриален град или в къща, превърната в тв студио. А това, че родителите са избрали да участват в ТВ шоу, заедно с децата си е ... въпрос на вкус.

... които... са все още деца ...

В крайна сметка, всяко ТВ шоу не е само за големите. Малчуганите също могат да му се радват и дори да го създават. Но и в двата случая, те трябва да са подготвени за това.

Децата в телевизора не винаги са красиви, когато изглеждат красиви и ни карат да се питаме „Кой какво иска?”За какво всъщност говорим? За състезание между децата, като наградата е монета с две страни, към която се стремят родителите, но не и техните деца, които са все още деца ...

Юли 2010г.