|
В коя фаза на брака си сте? Драгомир Димитров, семеен терапевт
Всеки на 19-20 години гледа на живота като на “живот преди брака” и “живот след брака”. Познайте кой период е по-продължителен? Статситиката показва, че за повечето хора най-дълго продължава животът след брака – по-точно по време на брака. Най-добре можем да го разберем, ако го разделим на серия от фази, през които двойката преминава през съвместното си съжителство. Тези седем фази са взаимосвързани, но въпреки това, всяка от тях е различна и по определен начин отделена от другите. Интересно е, че до известна степен и двойките, които живеят заедно без сключен брак, минават през същите фази, макар не съвесем идентично.
Фаза първа: меден месец
Романтичен период, двойката е на седмото небе, въодушевена от новия етап в живота си. Тази фаза е идеалистична и опияняваща, по правило настъпва веднага след сватбата и продължава от няколко месеца до година-две.
През този период се наблюдава отдръпване от общуването с приятели, двамата партньори са си напълно достатъчни един на друг. Правят често секс, гарниран щедро с любов. През медения месец се достига висока точка в кривата на удовлетвореността от брачните отношения при всеки от двамата партньори. Тази фаза е много важна, защото подхранва съюза между партньорите.
Фаза втора: напасването един към друг
Тази фаза идва след първата, понякога постепенно, понякога изведнъж, в зависимост от обстоятелствата, които влияят върху партньорите поотделно и общо върху съвместния им живот.
Необходимостта да са постоянно заедно и само двамата, при младоженците в този период започва да намалява. Завърнати в реалността от ангажименти и отговорности – работа, осигуряване и обзавеждане на дом, раждане на деца, както и поради по-пълното опознаване помежду им, тази фаза е като проглеждане за цялостната картина на брака.
Най-трудните проблеми през втората фаза са свързани с парите и секса, а може да възникне и конфликт при разпределянето на домакинската работа и влиянието на роднините при взимането на решения. Всеки от партньорите трябва да скъса или да отслаби връзките със своето семейство, да стане независим от него. Това обикновено е по-трудно, ако двойката живее в дома на някое от родителските семейства.
Фаза трета: първи сериозни пречки
Около третата година от брака сблъсъците между съпрузите могат да станат по-чести. В тази фаза настъпва осъзнаването, че си женен за някой, който има толкова недостатъци, колкото и добри черти и всеки един от съпрузите се завръща към себе си и към преоткриването на собствената личност, като това частично може да включва партньора. Ако е по-философски настроен, всеки от двамата партньори ще осъзнае, че за перфектен брак не е нужно само да намериш идеалния партньор, но и ти самият да си този идеален партньор за другия. Така осъзнаването на реалността се приема по-леко.
Фокус на вниманието и източник на основните проблеми са децата – тяхното раждане, болести, образование, съпругът обикновено е зает повече с кариерата си, двойката прекарва по-малко време заедно, равнището на удовлетвореност спада. В несполучливите бракове децата се превръщат в основен източник на удовлетворение през тази трета фаза.
Тук влиза и препятствието на седмата година – препъни-камъка на брака, за който вече е установено, че може да настъпи по-рано – на петата или дори на четвъртата година. Опасността от изневяра става съвсем реална, отпадат илюзиите, които всеки е имал по отношение на образа на другия, а конфликтите и разочарованията е много вероятно да заменят предишните хармонични, любовни отношения.
Фаза четвърта: преоценката
Около и след празнуването на десетата година от брака, партньорите привикват към ситуацията и свикват със странностите на другия. Те започват да узряват, особено ако имат деца или добри семейни образци (например семейството на кумовете). Жената е по-свободна от грижи за децата, вероятно отделя време на собствената си кариера и може да развие нови умения, интереси и социални контакти, а това я прави по-доволна като цяло. Нормално е тя да потърси споделеност на своето удовлетворение като индивидуалност у своя партньор, вече се чувства равна на него.
Започва едно завръщане към брака и ангажираността към семейството, партньорите преоценяват силните и слабите страни на отношенията си и започват да възстановяват брачния съюз, като същевременно семейният живот е във възходяща градация.
Фаза пета: съвместно развитие
Преодолявайки досадата, конфликтите и изкушенията до тук, двойката може да открие спокойствие през второто десетилетие на брака. Изведнъж се оказва, че има втори шанс за преоткриване на другия. С порастването на децата и с изграждането на добра кариера на единия или двамата съпрузи, това е чудесна възможност за тях да се фокусират отново един върху друг. Това е фазата, за която гледаме във филмите – на подновяване на брачния обет и втория меден месец.
Фаза шеста: криза на средната възраст
Случва се и на двата пола, макар че е полулярно в такава криза да бъдат „обвинявани” главно мъжете. Партньорите изведнъж осъзнават, че са преминали първата половина от живота си и мисълта за приближаването на старостта може да е толкова драматична за някои, че те реагират твърде силно, в стремежа си да задържат най-добрите си – „луди-млади” години. Това понякога е причина да напуснат брачния партньор, в търсене на по-млад.
Друг проблем в тази фаза се явава синдромът на „празното гнездо”, или –раздялата с децата, които поемат по собствения си път.
Любопитно е, че за много двойки периодът на „празното гнездо” се оказва щастлив. Настъпва подем в равнището на удовлетвореност за тези, които все още са семейни – другите вече са се разделили до този момент. Неустойчивите бракове могат да се окажат през този период пред изпитание, тъй като сега съпругът и съпругата прекарват повече време заедно и могат да открият, че са отчуждили един от друг. Или напротив – да се преоткрият и да бъдат щастливи заедно, макар вече повече като приятели, отколкото като страстна двойка.
Фаза седма: фазата на задоволството
Характерът на брачната връзка се променя след 25 или 30 години брак. Партньорите правят повече неща заедно, налице са повече положителни и по-малко отрицателни взаимодействия. В отношенията има по-малко секс, но повече сигурност, повече близост, но по-малко вълнение. Бракът, както и самите партньори, е станал по-спокоен и по-еднообразен, но също и комфортен и отпускащ. След няколко десетилетия, съпрузите осъзнават – именно в тази фаза – че са успели да останат заедно и че всъщност ще са много доволни това да продължи до края на дните им. Много двойки се обръщат назад и изпитват благодарност, че са имали партньора си до себе си през цялото това време, в добри и лоши времена.
За други тази фаза се изразява в това, да се влюбят отново един в друг, осъзнавайки, че са избрали възможно най-добрия партньор. В тази фаза присъства единствено удовлетвореността и щастието да си именно с човека, когото обичаш повече от всеки друг. Октомври 2010г. |