Непосилната тъга на неуспешната бременност

Милена Колева

Загубата на желано бебе по време на бременността е едно от най-травмиращите преживявания в живота на жената не само физически, но и емоционално. И докато тялото се възстановява сравнително бързо след спонтанен аборт, психически може да отнеме много повече време. И въпреки че много жени не искат да се вглеждат в емоциите си след загубата на бебето, изправянето лице в лице с болката от преживяното, е всъщност истинското лечение.

Колкото и да е планирана една бременност, появата й винаги си остава изненада. Най-голямата изненада може би идва от това, че преди двете чертички, сме много по-уверени в ролята си на бъдещи родители и дори и най-малката мисъл, че нещо може да не е по план, бива отпращана на мига. Защото този миг е първото ни докосване до Силата на Живота. Всички наши представи за света и за нас самите се стопяват в появата на двете чертички, които символизират Новия живот. Затова и усещането за триумф бързо преминава в безпокойство и страх пред отговорността да си родител, който за майките често включва и способността им да износят едно здраво и хубаво бебе.

Лошата новина

Помятането, често казват, е кошмар на живо за всяка бъдеща майка. Живеем във време на напреднала медицинска техника, на свръх чувствителни тестове за бременност, които за наша радост ни поднасят хубавата новина седмица след зачеването, но тази техника ни носи и двойно повече болка от загубата. Уви, не винаги болки и кървене са първите симптоми на помятането. Често преживяването идва като студен душ в кабинета на гинеколога, при поредната консултация, на която се оказва, че нашето прекрасно, очаквано, мечтано бебче няма сърдечна дейност или е останало там някъде, голямо колкото грахово зрънце или пък съвсем е изчезнало, за наше още по-голямо объркване – къде и защо? И така, както сме все още с наедрели гърди и повици за повръщане, щастливата замечтана усмивка на лицето ни се превръща в гримаса от болката и мисълта: „Как да кажа: „Вече не съм бременна!?!”

Загубата на бебе – преживяване самотно

За съжаление, много често отявлената тъга по загубата на бебе в ранните месеци на бременността, се счита по-скоро за проява на слабост и се омоловажава от близките около нас, затова и помятането е преживяване самотно. Дори и да сте преживели спонтанен аборт, не значи, че имате същите усещания – всяка жена го преживява и скърби по своему. И въпреки че може да не изглеждате емоционално силна и стабилна за хората около вас, изключително важно е да си напомняте, че тъгата и скърбенето по вашето бебе, са абсолютно нормална човешка реакция. Няма точно определен период от време, през който се очаква да тъгувате. Дали сте пометнали в първия или петия месец, болката е еднакво силна. Само вие знаете колко време ви е необходимо, за да вдигнете отново глава и да продължите напред, защото в крайна сметка това е зовът на Майката-Природа. Животът не спира и мисълта за нашето бъдещо бебче ни кара да продължим смело напред!

Моят гинеколог на последната ми консултация, след второто ми помятане, съвсем не по медицински, а много човешки ми каза: „Ако вярваш – ще стане! Аз вярвам!” – Аз също, мили бъдещи мами! Кураж и вяра в Силата на Живота!

Думи за тъгата и забравата

Често близки и приятели, които са изразили радостта си преди няколко седмици, при новината за новото семейно попълнение, изпадат в емоционален и словесен вакуум, когато разберат за загубата ви. В желанието си да са съпричастни или просто защото не знаят какво да кажат, те казват неща, които дори и не подозират, че могат да ви наранят. Ето някои препоръки към тях:

5 неща, които да НЕ казваме на жена след загубата на бебе в бременността:

1. Какво толкова – друго ще се направите. (Аз не искам друго, аз искам това бебе!)
2. Станалото е за добро – не му е било времето. (Добро – за кого? И кой знае кога му е времето? И как въобще може да се каже подобно нещо!)
3. Е, все пак не е още истинско бебе, все още е плод. (Така ли? И какво е тогава, ако не е бебе – извънземно или круша?)
4. Сега си имаш ангел на небето, който те закриля. (Аз не искам ангел, искам си бебето обратно!)
5. Е, поне знаеш че можеш да забременееш. (Е, да, но също така знам, че мога и да пометна!)

5 неща, които е добре да кажете на жена след загубата на бебе:

1. Обадете се и кажете, че съжалявате за загубата й.
2. Добре е да кажете, че не знаете какво да кажете и как да помогнете, но че сте там, ако тя се нуждае от вас.
3. Оставете я да говори, ако има нужда да сподели, но не се обиждайте, ако мълчи. Помнете, че всяка жена тъгува и преживява различно.
4. Прегърнете я и покажете, че ви е грижа, че е загубила бебето си.
5. Сега тя има нужда от вас. Търсете я, обаждайте й се: болката не изчезва за няколко дни.

Май 2009г.