|
Новогодишните обещания Анета Жечева, детски психолог
Антоанета Христова, фамилен консултант
Още от най-ранна възраст родителите старателно ни подготвят, че за да се изпълнят желанията ни, са нужни усилия. Дори и на Коледа. За да има подарък под елхата, трябва цяла година да си бил „добро дете” (в превод от „родителски”: да си слушал мъдрите напътствия на мама и татко, да не си бойкотирал здравословната храна, да не са ги привиквали в училище заради теб и т.н.). И въпреки всичко, точно на Коледа забравяме родителските уроци и си пожелаваме (под формата на обещания към себе си) цял чувал неща с прикритата надежда те да се случат от само себе си. Обещаваме си да сме: повече време със семейството, да успеем в службата, да отделяме повече внимание на себе си и т.н. Какво трябва, за да се изпълни желанието, не е ясно. Превод – също липсва.
Рискът е тези значими за нас обещания да се развият по следния сценарий:
2006г.: Искам да отслабна 10 кг.
2007г.: Искам да отслабна 7 кг.
2008г.: 6 месеца ще спазвам най-новата диета и ще отслабна 5 кг.
2009г.: 3 месеца ще спазвам препоръчана от приятелка диета и 2 пъти седмично ще ходя на фитнес, за да отслабна 3 кг.
2010г.: 1 месец ще спазвам изпробвана диета и 1 път седмично ще ходя на фитнес, за да отслабна 2 кг.
2011г.: Ще се науча да се харесвам такава, каквато съм!
Бариерите пред новогодишните обещания
Инерцията
Всички сме подвластни на инерцията – съпротивляваме се на промените, особено на сериозните промени, които разклащат нашия начин на живот и мислене. За да се осъществят големи преустройства, е нужен ентусиазмът на влюбен и последователността на гросмайстор. Понякога е по-мъдро да се заемем с малки промени – изискват по-малко усилия и мотивация, а и често са по-устойчиви. А и защо да чакаме Нова година? Датата 1.01.2011г., колкото и магическа да изглежда, не ни прави „нови хора”. Ще е нужно да преодолеем инерцията и на другите. Още Макиевали е отбелязал, че няма по-трудно и опасно начинание (а и със съмнителен успех), отколкото замяната на старите порядки с нови.
Искам всичко
- Искам да отслабна
- Искам да науча английски
- Искам да си намеря по-добра работа
- Искам да спортувам
- Искам да бъда по-често с близките и приятелите си
- Искам да спра да пуша
- Искам да не харча за глупости
- Искам да не се ядосвам за дребни неща
- Искам да отида на карнавала в Рио де Жанейро
- .......
Незнайно защо, около Нова година загубваме всякаква мяра. И подреждаме списък от пожелания към себе си, които могат да изпълнят поне две страници (всъщност, идеята да си напишем обещанията съвсем не е лоша). А и изпълнението им изисква големи и системни усилия. Понякога така се увличаме, че за да изпълним обещаното, ще ни трябва вярата на цял манастир тибетски монаси, упоритостта на магаре и физическата сила на световен шампион по сумо. Когато нещата започват да не се получават, трупаме вина към себе си и не много ласкави мисли. Като че ли маминият глас ни нашепва, че „не сме слушали” и „не сме добри деца”. Рискът да пострада самооценката ни е голям. А всъщност, няма нищо фатално в това да си позволим известни паузи при изпълнението на желанията и дори малки прегрешения. Забравяме да бъдем гъвкави и адекватни на случващото се. Да, вярно е, че тази година си обещахме да „оправим” отношенията си със сина-тийнейджър, но това не значи да избягваме споровете и дори по-резките думи, когато се налага.
Забравяме да се забавляваме
Да намерим удоволствие в планираните промени е ключов момент. Нереалистично е да ни стане навик да ходим на фитнес, ако заниманията там ни се струват скучни и ...
Не забелязваме малките победи
Дори и малките победи е добре да бъдат съответно отбелязани. Разбира се, ако сме успели да свалим 1 кг. не е най-подходящото да си устроим повторение на новогодишната кулинарна оргия.
Бъркаме ЦЕЛ и СРЕДСТВО
Обещания от рода на „Искам да отслабна” са именно от този род. Не става ясно точно какво искаме:
- Да изглеждаме елегантни?
- Да се чувстваме леко и да не се запъхтяваме, изкачвайки три етажа?
- Да не се притесняваме, когато казваме размера на дрехите си на продавачката?
- Да можем без проблем да си намерим секси дрехи?
Мечта или цел
В природата на човека е да очаква нещо необикновено или по-скоро – обикновено чудо. Особено около Коледа или на прага на Нова година. Когато вярваш в чудеса, животът е някак по-лек и по-весел. Тези, които вярват с душата си във вълшебства, наричаме оптимисти. От една страна им се смеем, обяснявайки оптимизма с лекомислие, недостатъчна информация и какво ли още не. От друга – тайничко им завиждаме. Вярата в чудеса, обаче, при даването на обещания към себе си може да ни направи лоша услуга. Като че ли очакваме обещанията да се изпълнят от само себе си. Без ние да правим нещо специално. Но тъй като почти няма желаещи да влязат в ролята на Дядо Коледа, ще се наложи сами да се заемем с изпълнението на собствените си желания. След новогодишната еуфория реалността започва да чука на врата ни и амбициозните ни намерения отново започват да изглеждат непостижими. И се отказваме!
И на финала: нека си припомним думите на великата Коко Шанел: „Ако искате да имате това, което никога не сте имали, ще ви се наложи да правите това, което никога не сте правили!”. Януари 2011г. |
