Безгрижно детство... но кога?

Анета Жечева, детски психолог

Тя е на 11 години и пътува с рейса към поредния урок. Слуша МР3-ката си, похапва си шоколад, прелиства списание и едновременно с всичко това, търси нещо в чантата. Седи, слуша, яде, чете, рови – прави поне 5 неща едновременно... Майка й иска тя да стане „нещо по-арт”, баща й – адвокат, баба й – счетоводител. Ходи на испански (английски и немски учат в училище), съботно-неделни уроци по математика и литература, тенис, пиано, драматична школа за деца…

А всъщност:

• „Тя” може да иска да стане фризьорка. И в бележника да има предимно 4-ки и няколко с мъка изкарани 5-ци
• Се е скарала с най-добрата си приятелка
• Мисли, че изглежда ужасно
• Уверена е, че никое момче няма да я погледне
• Ненавижда класическа музика
• Просто е стресирана. По детски. Но сериозно.

И „неочаквано” се появяват капризи, лош апетит, кошмари, дори нощно напикаване, цяла торба страхове, стомашни проблеми, негативизъм, протестно и агресивно поведение и още какво ли не.

По-бързо, по-силно, по-високо

Да забравиш за миг за времето и пространството, е вродена способност у децата. Но от всякъде ги заливат с все по-големи изисквания. Дори и в първи клас се смята за норма, този който първи реши задачата, да получи отлична оценка. Хвалят този, който е най-бърз. И завихрените от това цунами родители още повече нагнетяват атмосферата и увеличават темпото. „Дъга? После ще я гледаш, сега няма време! Какво, калинка!? Да вървим, нямаме време! Искаш да си поиграеш? Може, след 54 минути и 25 секунди. Сега отиваме на английски, китара, карате …” И не си даваме сметка, че сме зомбирани от разни чужди стереотипи „Така трябва…, всички правят така…”. Когато и вас ви навестят такива мантри по отношение на детето ви, се замислете за момент – на кого е нужно това и защо? И ако можете да дадете поне два разумни отговора – добре! Но ако не можете?

Понякога, като че ли, се отнасяме към живота на детето си като към количка в супермаркет – товарим я с какво ли не. Поставяме и още, и още, и още… до отказ! Докато не се преобърне и от най-малката неравност по пътя. А идеята за безгрижното детство остава затрупана, там, някъде долу. Всъщност, какво безгрижно детство? На нашите майки и бащи – о, да! Нашето собствено – може би?! Но на собствените ни деца?

Думата „стрес” започнахме да употребяваме толкова често, че понятието за извънредно нервно и емоционално напрежение стана за нас нещо обичайно, ежедневно. Стресът живее в нашите домове като котка или като стайно цвете.

Да разтоварим „количката”

Можем да научим детето си на няколко прости упражнения за сваляне на стреса („откраднахме ги” за вас от швейцарския педагог В. Мерц)

Упражнение първо – Прави само по едно нещо
Повярвайте, хич не е лесно. Например, „просто да слушаш”. Обърнете внимание на детето на това, което възприема с ушите. От близо, от далеч, силно, тихичко. Ефектът е поразителен: в стаята някъде тик-така часовник, в другата стая потропват по масата, от улицата се чува поскръцването на клоните, преминава самолет – колко много неща се случват, които преди не сме забелязвали.

Упражнение второ – Спри се
Седемгодишният ви син трябва да си подреди стаята. На средата на пода се въргалят купчина играчки, навсякъде са разхвърляни комикси и дрехи. Той е объркан и не знае с какво да започне. И понякога детето намира инстинктивно решение – просто сяда на пода, оглежда внимателно целия този хаос и прави едно дълбоко и спокойно вдишване. Така синът ви си връща спокойствието и силите и със съвсем друго настроение започва да подрежда.

Упражнение трето – Не разсейвай
Момиченцето ви слага куклата си да си легне. Облича я в пижамка, изтръсква одеалцето, разказва й приказка. Момченцето ви подрежда в кутия цветните си моливи. Отново и отново. По цвят. По дължина. От време на време изважда някой и го подостря. И двете деца спокойно се занимават с нещата си. И ако сега им кажем: „По-късно ще си довършиш!” или „Дай да ти помогна, за да стане по-бързо” или „Какво всъщност правиш?” – ние ще нахлуем в техния свят с елегантността на слон в стъкларски магазин. А децата ни имат нужда да усещат, че се отнасяме сериозно към техните действия. Така че, да седнем и ние на пода и просто да погледаме.

Упражнение четвърто – Дишай правилно
Накъсаното, повърхностно дишане носи неприятно усещане. Тренирайки спокойното и дълбоко дишане, децата се учат да преодоляват страховете и стреса. Нека детето да постави ръката си на корема, напълно спокойно. Да понаблюдава как корема бавно се повдига и спуска. Понякога ръката се движи по-бързо, понякога – по-бавно. Дишането отразява нашето настроение. Когато сме напрегнати, дишането се учестява. И обратното – когато започнем да дишаме дълбоко и настроението ни се подобрява.

И още три прости неща:

• Да отделим малко време и да поговорим с детето си. Много е вероятно, ако няма кой да го изслуша, то да си измисли верен приятел, който винаги ще е на негово разположение, няма да се кара, че го занимава с глупости и винаги ще разбира проблемите му. Като Карлсон. И в това няма нищо лошо до този момент, в който тази измислена фигура не се пренесе в реалния живот. Тогава ще иска да се постави чиния и за Карлсон, и ще отворя прозореца и при -10 градуса, за да може да влезе в стаята. Сами изберете кой вариант е по-добър – вие или Карлсон (не че имаме нещо лично против него)
• Да поиграем заедно (повече обяснения не са необходими, нали?)
• Да се посмеем. По-добре във вашия дом да звучат вашите смехове, а не записаните изкуствени „бурни аплодисменти” от телевизора

И когато разтоварим „количките” – нашите и на детето – ще се почувстваме по-добре. Ще вървим по-уверено към големите си цели, заредени от малките неща, на които сме отделили време да обърнем внимание.

Януари 2010г.