Игри на дете, игри на ученик

Марияна Дамянова, педагог

Децата са наши отражения и дори нещо повече – те са наши творения. Добре познато клише е че първите седем години са най-важни. „Да му мислят учителите в детските градини” – ще кажат много от вас. Да! Да му мислят, особено, като се има предвид колко много сте заети вие, родители и как нямате възможност да отделите време за собственото си дете. „Ами то е облечено и нахранено...” – ще ме контрирате. А нима това е достатъчно? – ще ви попитам аз. Кога общувате с него? Кога играете заедно? „И защо да играем ние с него, след като има други деца, с които се събира в градината или тези на приятелите и съседите на площадката за игра?” – ще ме укорите за недосетливостта ми. Много просто – защото децата трябва да се развиват и образоват. Вие – родителите сте тези, които първи ще разширят (или няма) кръгозора на вашето дете. Благодарение именно на вас то опознава света. Това става най-лесно, най-сигурно и най-трайно по време на игра.

От развиващи към образователни игри

Игрите! Те съпътстват децата от най-ранна възраст. Отначало са само развиващи – развиваме двигателния апарат, фината моторика, цветоусещането, говора, постепенно преминаваме към образоването. Има ли разграничение между развиващи и образователни игри? Ами хайде да помислим: да, детето ни вече върви, дори тича, провира се през катерушките, хвърля и рита топката, реди кубчета, строи къщи със строителя, храни се само`, създава етюди върху белия лист. Да, детето расте и е необходимо да обърнем внимание на това как възприема света.

Например топката, която рита, е просто топка – или това е червена или синя топка, кръгла, овална, няма ръбове и затова се търкаля; строителят е съставен от различни по цвят, големина и дори форма елементи и това помага за разнообразието в проектите... Всеки ден, бързайки нанякъде с детето, преминавате покрай различни обекти: дървета, стълбове, автомобили, сгради, светофари, мостове; през различни ситуации: улично движение, автобусен транспорт, автомобилно задръстване, разходки в парка, пазаруване... Кога вашето дете ще започне да открива света, зависи от вас. Аз познавам дете, което на 4 години знаеше всички марки коли по улицата, друго, което на 5 разказваше на баща си заглавията от вестниците, трето, което на 5 и половина боравеше спокойно с пари – пазаруваше, смятайки колко ресто трябва да му върнат. Тези способности не се появяват от самосебе си. Те се развиват и то не в детската градина, а в домашна обстановка. Не си мислете, че умаловажавам усилията и труда на учителките в детските заведения. Не! Но те са само помощници при създаването на вашата „творба”, при усъвършенстването на вашето дете. Основната изграждаща мисия е ваша.

Кога трябва да започне това изграждане? Още с първите въпроси: „Къде е мама?”; „На кого е топката?”; „Какво е това?”; „На колко си годинки?”; „Как се казваш?”... С определянето на отговора, който изисквате, вие започвате образоването на вашето дете. На всеки етап от развитие отговаря различна степен на образованост. Какъв е цветът на кубчетата, на елементите от строителя, на мозайката? Можем ли да ги разделим по цветове? А по големина? А по форма? Кой цвят ще използваме, за да нарисуваме слънцето? А небето? А тревата?... Защо? Постепенно се наслагват нови въпроси, на които вие трябва да изисквате отговор. Естестено е, че първо вие трябва да сте дали добро обяснение на предметите, явленията и събитията, за които питате вашето дете. Това става най-добре в игрови ситуации.

Как и на какво да играете с детето си?

На колко години е вашето дете? На 4? На 5? Добре! Ще ви предложа различни идеи:

Игри за пътуване: Какво виждаш навън? – поле, река, дървета, птици, самолет в небето, облаци, слънце, трактор, камион... Да се спрем на дърветата. Хайде да ги опишем! Какво имат всички дървета? – стебло, клони, листа... Какъв цвят са стеблата на дърветата? Еднакви ли са стеблата? – по-тънки, по дебели, по-къси, по-дълги или по-ниски и по-високи дървета. Еднакви ли са короните на дърветата? Какво е корона на дърво? Еднакво ли са зелени? – по-светли, по-тъмни. Ако детето е на 5 или 6 години, въпросите могат да са с повишена трудност и да изискват други отговори, например – Кои дървета са зелени и през зимата? Каква е разликата между тези, които са зелени само през лятото и тези, които остават зелени и през зимата? Какво се случва с първите и кога? На тази възраст може да запознаете детето с думи като „ствол”, „дънер”, а от приказката за Маша и мечока, би трябвало да знае какво е „пън” и по-точно „пънче” и т.н. Ако по пътя видите трактор, комбайн или пък язовир, или нещо, което не е характерно за ежедневието ви, не пропускайте да запознаете детето с детайлите и предназначението на обекта и тук може да се вмъкне игра от рода „Кой ще види повече нови неща?” Може да се броят къщите, дърветата или стълбовете по пътя, мостовете, тунелите, колите, с които се разминавате или ви изпреварват, селищата, през които минавате. Всеки може да брои различни неща и по този начин се навлиза в играта „Кое е повече?”. Ако често пътувате по един и същи маршрут и преминавате през няколко селища, то всеки път запознавайте детето с нещо интересно, а следващия път го питайте и добавете нещо ново. Ако не си спомня, повторете без да се ядосвате, а ако помни – похвалете го. Така ще предизвикате интереса му към географията или историята. Ако в детската градина сте го записали да учи чужд език, може би сега е моментът да проверите знанията му, свързвайки ги с обстановката около вас.

Когато се движите пеша: Ако се движите пеша, неминуемо навлизате в играта „Безопасно придвижване”, в която на детето още на 3 г. е добре да бъде обърнато внимание на светофара, пешеходната пътека, ако ги има, тротоарите, разликата между тротоарите и шосето. На по-късен етап – на кръстовищата и безопасните места за пресичане, на пътните знаци – какво е тяхното предназначение, каква е формата им, какво означават, предупреждават, забраняват. Може да се обърне внимание на различните сгради, покрай които минавате, на тяхното предназначение, а от там да се премине и към разнообразието от професии.

В къщи или когато се готвите да излезете от дома: може да навлезете в играта „Последователност на действията”, в която бихте могли да работите отново както за обогатяване на речника, така и за формиране на просто, просто разширено, а на по-късен етап и на сложно изречение. Какво прави мама? – Закуска! Мама прави закуска! Мама прави закуска за мен и братчето ми! Мама прави закуска за мен и братчето ми, защото сме гладни! Мама прави сандвичи за закуска за мен и братчето ми, защото сме гладни. На филиите намазва масло, прибавя салам и кашкавал, пече ги във фурната или на партигрила, поставя ги в чинии, а след това на масата, пред нас... Или: Обувам си обувките, защото ще излизаме навън. Обличам си палтото, защото навън е студено. и т.н. Ситуациите могат да бъдат различни и всяка от тях може да бъде превърната в образователна игра.

Да, от всяка ситуация може да извлечете полза за детето си, но това не се отдава лесно на всеки. Затова пък има игри, които можете да играете с вашите деца в домашна обстановка и които спомагат тяхното интелектуално развитие и повишават образоваността им. Като начало ще спомена „Не се сърди човече”. Посредством тази игра, децата не само се учат да броят, но и да усещат силата на препятствието, което трябва да се преодолее, да се върнат в изходна позиция и да започнат отначало с по-голям ентусизъм и желание за краен успех, както се случва и в истинския живот. Вече има много сходни игри със зарчета, които имат опознавателен характер в приключенски, исторически и географски план. В тези игри е заложена и идеята за редуването, за изчакването да ти дойде редът. Ще спомена и „Монополи”, която може да се играе от цялото семейство и в която се изисква по-различен вид мислене. Като педагог, аз препоръчвам, когато детето стане на 5-6 години, да го запознаете с „Шах”-а. Това е игра на интелекта. Развива комбинативното мислене и има по-сложни правила. Ако пък мислите, че е прекалено сложна игра за вашето дете към момента, може да му предложите различни варианти на „Лото”, „Домино”, пъзели... На тази възраст трябва постепенно да започнете да подготвяте детето за училище и трябва да го насочвате към игри и дейности, които задържат за по-дълго време вниманието му. Картинките за оцветяване или свързване трябва постепенно да стават все по-сложни. Поощрявайте всяка прецизна работа. Ако не е достигната желаната прецизност, похвалете постижението, отчетете спокойно грешките и уверете детето, че следващия път със сигурност ще се получи по-добре това, с което се занимавате. От вас зависи дали детето ще тръгне с радост на училище или от самото начало ще го приеме като бреме. Вашата задача е да направите прехода по-приятен и по-лесен.

От личен опит

Когато голямата ми дъщеря беше в първи клас, малката – тогава на 5 г., си стоеше вкъщи, имаше си ключ и можеше да излиза да играе наоколо. Ние със съпруга ми бяхме много заети, но им имахме доверие. Един ден, когато каката със сигурност беше на училище, установихме, че малката я нама нито вкъщи, нито наоколо. Естествено, че се разтревожихме, но решихме да изчакаме ученичката да се върне – не знам защо имах усещането, че тя стои в основата на това изчезване. След час се появи и водеше сестра си за ръка. Изумлението ни беше пълно, когато ни уведоми, че е „записала” малката в предучилищната група към училището, в което учеше – нещо, което се беше оказало непосилно за мен, поради липса на места. На другия ден отидох да дооформя записването и да чуя за емоцията и възхищението на учителката, която е взела решението да приеме малката ми дъщеря в групата си. Дали моите деца на 7 и на 5 години са били по-големи от вашите на толкова? Може би моето отношение към тях е било по-различно.

Още игри

Независимо дали имате едно, две или три деца, дали имате на гости и други, може да им предложите игри за наблюдателност: Няколко предмета се подреждат по определен ред, едно дете излиза, а другите променят местата на предметите, след завръщането си детето трябва да подреди нещата по старата схема. Ще видите как с всеки следващ път това ще става с все по-голяма точност. Когато имате повод и ви гостуват повече деца, може да предложите разделянето на отбори и игри с колективна (отборна) отговорност. Те могат да бъдат от различен тип, но всички ще имат състезателен характер, заради самия факт, че са разделени на отбори – от „Обясни без думи” – чрез мимики, „Театър за маса” – с изрязване на фигури, намиране на скрити предмети, до игри на открито, а те са безброй и различни, в зависимост от сезона.

Вярно е, че трябва да приучавате детето си на самостоятелност, т.е. да му се доверявате и да му позволявате да извършва много дейности само`, защото когато навлезе в училищна възраст, ще трябва само` да се справя с много задачи. Затова, бъдете с него в игрите, но не като надзорник, а като партньор, съветник и дори противник. Създайте му комфорта да знае, да може, да взема решения, за да си позволи лукса да носи отговорност за последиците от тях. Това е много важно за първите 7 години от живота на вашето дете. Помогнете му лесно да премине от възрастта на детската градина в сериозната училищна възраст.

Септември 2010г.