Индиго – един особен цвят деца

Альона Миралаева, педагог

Да, говорим за цвета индиго – доста необичаен, затова и най-вероятно използван от специалистите, за да обозначат с него децата от ново поколение. Децата, които растат в днешно време, децата, които имат различно от нашето мислене, интуиция, светоусещане, но които трябва да съумеем да отгледаме и то точно ние, различните от тях.

Характерни черти на Детето Индиго
(съставени са от американския доктор по психология Doreen Virtue)

• Идват на този свят с усещането за своята царственост (а и често се държат по подобен начин).
• Те чувстват, че "са заслужили да бъдат тук", и са доста удивени от факта, че другите не винаги споделят това мнение.
• Не сесъмняват в своята значимост. Често съобщават на родителите си "кои са те".
• При тях няма абсолютни авторитети, не считат за нужно да обясняват своите постъпки и признават свободата на избора.
• Те се объркват когато се сблъскват с консервативни системи, където, вместо да се проявява творческата мисъл, строго се съблюдават традициите.
• В училище или вкъщи, те често виждат по-рационален начин да направят нещо, обаче околните възприемат това като "нарушение на правилата" или за нежелание да се приспособят към съществуващата система.
• Изглеждат некомуникативни, ако не са в компанията на себеподобни. Ако около тях няма никой с подобен манталитет, те се затварят в себе си и имат чувството, че на този свят никой не ги разбира.

"Новите деца" не живеят по правилата

Психологията на "супердецата" все още не е изучена докрай. Забелязано е например, че те лошо възприемат училищната програма и се развиват по свой собствен начин. В Америка вече са открити няколко специални училища за деца - индиго. Впрочем, към изучаването на феномена педагози и психолози са се насочили сравнително неотдавна – в началото на 70-те на вече миналото столетие.

Тук е уместно да цитираме психотерапевта Владимир Киреев:

«Не е задължително да се възхищаваме на децата - индиго (не толкова на тях, колкото на великата мисия, която евентуално им е възложена). Не трябва да се боим от тях (ще пораснат и ще оплескат всичко). Просто трябва да ги приемем – такива, каквито са. И най-важното е – да ги обичаме. И всичко ще си дойде на мястото. Защото, въпреки всичко, този свят се движи от любовта.»

Да си признаем, че и на нас все някога ни се е искало да променим света. А след това сме захвърляли тази глупава идея, нали? И добре сме направили! Може би наистина не е било наша работа. Но е възможно това да е тяхното предназначение – на родените на границата на хилядолетието, на тези, които наричат деца – индиго... Във всички случаи, идеята да се промени света не е чак толкова неконструктивна.

Април 2008г.