Децата индиго

Валентина Антонова, психолог

Родителите на 21-ви век имат повече канали за общуване с децата си от всички предишни поколения, а именно в общуването между тях и децата, нещо липсва. Ако сте в такава ситуация, това не означава непременно, че имате комуникационен проблем. Може просто да сте родител на индигово дете. А „новите”, индигови деца, не знаят как да изразят себе си на езика на възрастните и дори не смятат, че това е нужно. Затова ги наричат разрушители на остарелите норми на мислене и поведение.

Живеем или преминаваме през време и простарнство, наситени с трансформации във видимия свят, породени от трансформациите в нашето „невидимо” съзнание. Но нашето мислене е толкова ограничено във физическия свят, че ние изследваме само събитията в тази реалност – като нещо, което няма никаква родствена връзка с нашето собствено съзнание. А то има.

Защо индиго

Индиговите деца носят името си точно от своето енергийно излъчване в индиговия спектър на светлината. През 1982 г. Нанси Ан Тейп въвежда този термин в книгата си „Да разбереш живота си чрез цвета”, в която разказва за своите способности да вижда аурата и своите заключения, че започват да се раждат все повече деца с преобладаващо индигово сияние. Научният свят се разделя на две и започват полемики – има или няма индигови деца. Човешката аура всъщност „свети” в цялата гама цветове от видимия спектър и всеки човек може да засияе в индигово – зависи с каква дейност е зает ума или тялото ни и какви емоции преживяваме. Такава е нашата природа. Това, че започват да се раждат все повече деца с преобладаващо индигово излъчване означава, че особеностите на тяхната психика са различни от тези на останалите хора.

Личен опит

Моят личен опит от срещите ми с индигови деца е изпълнен с невероятно позитивни емоции, защото общуването с тях е неформално. Какво имам предвид? Когато гледаме филм или четем книга, където думите са подредени така, че пораждат едно възвишено състояние на духа, имаме усещане, че въприемаме всичко в няколко паралелни нива и можем да възприемем съзнанието на автора, неговите мисли, емоции и цялата му същност. Нещо подобно представлява общуването с индигово дете. То сякаш активира на високи обороти моето мислене, емоции и цялостно състояние на духа – и започва един многоканален обмен на информация. Не разговаряме много, а се усещаме цялостно, общуваме сякаш се сливаме в едно цяло.

Мисията на индиговите деца е да променят нашето мислене, като ни провокират и разтревожат, да издигнат насила съзнанието ни на ново ниво, да ни накарат да научим техния език, който изисква повече сърце, повече съпричастност към човека, към природата, към планетата, към общите проблеми на човечеството. Тяхното поведение проповядва глобално съзнание с локално приложение, разширяване на мирогледа на всеки човек и обединяването на волята ни за опазването на живота и издигането на любовта, като водещ принцип в нашите взаимоотношения.

За съжаление много от нас отричат онова, което не разбират. Време е обаче да променим гледната си точка, да чуем и други мнения и да се опитаме поне да научим какво става по света. В Китай, САЩ, Русия, Мексико има училища за деца с особени психически способности – индигови, кристални и т.н., в които изучават и развиват техните способности – телекинеза, телепатия, ясновидство и способности да лекуват. Един американец, Джейм Туаймен написа книга, в която разказва за децата от Оз, за българските деца със свръхпсихически способности. За нас обаче, „такова явление няма”.

Така или иначе темата за индиговите деца става все по-често обсъждана, защото все повече възрастни започват да забелязват различните си деца и търсят начини не да ги лекуват, а да ги разберат и да се научат да общуват с тях. Началото беше сложено с хиперакивността, с дефицита на внимание, с бунтарството и разрушителното поведение на иначе умни и дори много умни деца. Опитите да им бъде поставена диагноза не са убедителни и става все по-необходимо да се изгради друг подход за решаване на проблема. Защото, ако до преди десетина години тези деца са били изключение от правилото, днес те вече са правило. Как ще ги наричаме няма особено значение. Те са продукт на усъвършенстването и развитието на собственото ни съзнание, на необходимостта на човека да еволюира и да създава по-съвършени форми на живот.

Индиговите деца - тук и сега

Как да разпознаете индиговото дете през 2009 г., в България? Ако можете да виждате аурата на човека, ще забележите нежното индигово излъчване. Иначе има особености в поведението, иразяването и общуването с такова дете.

1. Ако дълго време общувате или седите до индигово дете, започвате да ставате неспокойни, притеснени, нервни и може да ви стане горещо. Сякаш не ви „свърта” на едно място, кипите от енергия и ви се иска да се движите, да излезете. Причината не е във вас, а в по-мощната енергия, която излъчва индиговото дете и ви въздейства.
2. В поведението си индиговото дете показва ясно и открито, че специално се е родило сега и тук, защото присъствието му е много важно. Има самочувствие за уникалност и значимост.
3. Не приема забрани и установени правила, а от друга страна поддържа и спазва закостенели предразсъдъци. Правилата, които следва едно индигово дете са онези, които улесняват човека.
4. Индиговото дете е изключително емпатично и интуитивно, поразява с кратки и точни мъдрости, които са коствали много време и труд за другите.
5. Палаво и умно е, интересува се от всичко, бързо изучава това, което изследва в момента и бързо го изоставя, за да се насочи към друго.
6. Понякога се откъсва се от действителността, замечтава се и сякаш не е тук. Гледа през нас, но в същото време вижда и чува всичко, което става около него. Погледът му е на зрял човек, който вижда всичко в нас.

Въпроси и отговори

Моето дете е различно – индигово, а аз не съм, това проблем ли е?

Индиговите деца не са проблем. Проблемът е в това, че другите не ги разбират. Родителите си дават сметка, че детето е различно, но то не е болно или трудно дете. Това е възможност и за родителя да постигне развитие – интелектулно, емоционално и духовно. Защото детето-индиго е многократно по-умно, по-усъвършенствано и по-мъдро от родителите си. Това е шанс за цялото човечество да извърши един бърз преход към обединяване на ценостите, към придобиване на екологично съзнание за смисъла на човека и живота на Земята.

Не „дърпам” ли назад детето си, като го водя при психолог – за да го науча да общува на моя език, който то не владее?

Ние само трябва да преодолеем педразсъдъците си за по-умни и мъдри хора и да позволим тези деца да ни учат и водят. Нека те са причината да отидете на психолог, но не заради тях, а заради вас. Когато идват такива семейства при мен, започваме работа по „ограмотяване” на родителите как да говорят езика на индиговото дете, как да общуват с него и как да го защитават през незнаещите и неразбиращите.

Как минава една среща със семейство с индигово дете?

В моята работа се страя да бъда отворена към всичко, което идва от човека срещу мен и да не се намесвам с разсъждения и заключения, преди да възприема максимум информация. Защото човек говори за себе си най-малко с думи и най-много с излъчване.

Когато ми доведат индигово дете, то започва да гледа, да пипа и да разглежда обстановката и не ми обръща никакво внимание. Аз търпеливо изслушвам родителите на външен план и детето – на вътрешен. Когато започна да говоря на родителите, всъщност аз предавам това, което „чувам” да ми предава детето. Постепенно усещам как неговото внимание се насочва към разговора и тогава то започва да ме гледа в очите със събуждащо се доверие. Това ми показва, че точно превеждам неговото послание. Постепенно то се отпуска – спокойно, че най-после някой го е разбрал и не го смята за болно. Накрая се настанява царски до мен и да започва да иска разни неща. Започва един успореден разговор, който изнервя родителите, но аз им обяснявам, че това е тест, на който ни подлага детето. Тест за искреност – дали го приемаме за равноправно не само на думи, дали сме готови да го изслушаме и да го зачетем, както изискваме ние от него. Тогава започва истинското обучение на родителите – обучение по толерантност, отвореност, разкрепостено мислене. Родителите се научават на екипно чувство, на емпатия и започват да осъзнават любовта към природата и към човека, които изпитва тяхното дете. Индиговите деца са тук, за да ни научат на всичко това.

Ноември 2009г.