Помогни ми да направя това сам или: „Искам при Жени!”

Магдалена Симеонова

Леща, лъжица и две купички. Звучи ли ви като игра? Не и на мен, поне докато не видях как прехвърлянето на лещени зърна от една купичка в друга посредством лъжица, може да ангажира вниманието на детето ми за цели 15 минути. Игрите са начинът, по който децата ни възприемат околния свят и се подготвят за живота, който им предстои. Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни в натовареното ни ежедневие. Но днес е по-различно.

Събота е. Слънчево, приятно и спокойно е навън. С дъщеря ми крачим към Детски център „Камелини-Монтесори” в София, където днес се провежда ден на отворените врати за родители и деца. Пристигаме и вратите наистина са широко отворени, Жени – собственичката на клуба, ни посреща усмихната и веднага обръща внимание на детето, без обаче да го притеснява, без щипане по бузите и думи като: „Хайде, по-бързо, събуй се и влизай”. Всъщност, тук е мястото да отбележа, че в речника на детето ми са се загнездили трайно подобни заповедни изрази. Веднъж, докато тичахме в парка, тя се спря, погледна ме строго и каза: „Не тичай, само върви!”, което в началото възприех доста стъписано, тъй като никой у дома не говори с нея по този начин. С течение на времето разбрах, че забраните са основна част от възпитателния процес в българската детска градина.

Трябва да призная, че обстановката в Камелини ме изненада. Всичко тук е семпло, ненатрапчиво, но разнообразно, интересно и изпълнено с настроение. Дъщеря ми разглежда плахо помещението и случващото се в него до момента, в който едно от децата й предлага непозната за нея игра – дървена основа, в която се поставят различни по големина дървени предмети, за всеки от които има само едно, отговарящо на формата и големината на предмета място. Жени се присъединява към децата и им показва правилата в тази игра. Те сядат и мълчаливо се залавят с новата задача. Докато гледам, си мисля, че моята дъщеря просто няма да се справи, защото е твърде малка. Но... тя се справя и не защото е гениална, а защото има кой да и подскаже правилния подход и да я поощри. Хрумва ми, че аз всъщност не знам с какво се занимава по цял ден дъщеря ми в детската градина. Не ми е представена програма, по която децата там се обучават целенасочено. Какво всъщност може детето ми, какви умения развиват преподавателите у нея? Трикратното хранене, следобедният сън и послушанието дали са достатъчни характеристики на доброто отглеждане в едно детско заведение?

Заговарям се с Жени за принципите на използвания в детския център Монтесори метод на обучение и в следващия момент се появява една от дъщерите й на възраст около 3 години. Детето поставя ръка на рамото на майка си мълчаливо. Жени се обръща към нея и момиченцето едва тогова задава въпроса си. Забалежително! Чудесен начин да научиш детето си да уважава разговора, който водиш с друг събеседник. Толерантността е качество, което се възпитава точно в тази крехка възраст. Заинтригуваните от начина, по който се работи в „Камелини – Монтесори”, са с един повече.

Какво е всъщност по-различното тук?

Детски център Камелини работи по Монтесори метод за обучение на деца, широко прилаган по света, но навлизащ тепърва у нас. Методиката е съставена от Мария Монтесори – педагог, работил в началото на 20-ти век.

Помогни ме да се справя сам – един от девизите на Монтесори последователите. Децата се учат на самостоятелност и независимост, които от своя страна, им дават нужното самочувствие и увереност в собствените им възможности. Жени Пирянкова, директор на клуба, е дипломиран Монтесори учител. Наблюдавайки я, мога да кажа, че децата са нейната стихия – безкрайно търпелива, слънчева, толерантна и грижовна е както към собствените си три деца, така и към всички, посетили дните на отворени врати в детския център.

Днес е първото ми докосване до същността на този тип обучение. Прави ми впечатление, че предметите, с които работят децата, са от естествени материали. Столчетата и масичките, на които сядат са дървени, чашите от които пият – стъклени или порцеланови. Веднага задавам въпрос: „Защо?”. Жени ми отговаря така: „Това е начинът, по който децата ценят предметите, с които боравят – пластмасовата чаша ще падне и нищо няма да й се случи, а порцелановата ще се счупи. Така децата се учат да бъдат внимателни и си изграждат система за самоконтрол по отношение на опасностите в заобикалящия ги свят”.

Докато си говорим, около нас кипи усилена игра – но не с еднотипни кукли и пистолети, а с нещата от живота. Децата тук растат, опознавайки чрез сетивата си света около себе си. Разбират колко хубаво е например да си направиш сам чаша чай.

Доста трудно се разделихме с игрите в Калемини. Дъщеря ми си тръгна само срещу тържествено повторено около 10 пъти от мен обещание, че отново ще я доведа тук. На следващата сутрин тя ме събуди с думите: „Искам при Жени!”.

Ноември 2008г.