|
Имената на децата Анета Жечева, детски психолог
Едва ли има думи в езика, които по честота на употребата, изразяване на чувства и емоции и влияние върху поведението на хората, могат да се сравняват с имената. Ние се обръщаме към човек с името му, шепнем го с надежда и любов, проклинаме го и го благославяме пак с името. Още преди да се научи да използва местоимението „Аз”, детето знае как се казва и говори за себе си, чрез името си. Ние сме особено чувствителни как произнасят името ни, долавяме го дори да не различаваме значението на другите думи. Спонтанно отговаряме на въпроса „Кой си ти?” чрез своето име.
Силата на името
От незапомнени времена представителите на различните народи са вярвали, че името влияе на съдбата на човека, дава му власт и сила. Древните римляни са казвали „Nome nest omen” – името е съдба. На него са придавали някои магически свойства. Например, ако кажеш на глас името на своя враг, ще го призовеш (в това май и сега вярват някои хора – пример: Хари Потър и злия вълшебник Лорд Волдемор).
Как са избирали имената до преди няколко века?
Утро, хлад, махмурлук. На младия баща, който до сутринта е отбелязвал подобаващо раждането на наследника, му връчват малък опакован вързоп, с нещо червено и цвърчащо вътре в него. Цялата рода, начело със свещеника, трепетно очакват този сакрален момент – какво име ще даде на детето. А в главата му се вият алкохолни пари и натрапчива редица от до болка познати имена. Накрая бащата маха с трепереща ръка и нарича бебето я на баща си, я на майка си или – в израз на творчески порив – на някой светец.
Азбука на абсурдните български имена:
Автономка Шестакова
Босилчо Кърков
Винету Келешев
Графиня Скринска
Джанка Таралингова
Европ Европов
Жана-Дарк Илиева
Заварин Ждраков
Изографил Яков
Йозо Тутурилов
Кокона Катърова
Луко Пъков
Марулка Сланинкова
Надежден Тошев
Обретен Негрилов
Пеперудка Йоткова
Рад Манавски
Стадион Колев
Трудолюб Монтянов
Утеха Яркова
Фото Костов
Хамомилия Васовa
Цоликофер Недялков
Черешка Червенкова
Шумейкър Йорданов
Щраус Занов
Ягода Вампирска
А ако говорим сериозно …
Заедно с името на дедите, предшествениците ни са се приобщавали към определени социални роли, ставали са „нишка”, свързваща поколенията. С помощта на имената са се съхранявали модели на поведение. Името е играло ролята на социална памет, изпълнявало е функцията на транслатор на опита на цели поколения хора и в някаква степен е задавало индивидуалността. Все още можем да чуем „Те, Хаджидимовите, са все такива пройдохи!”. А на този Ивановден, горд именник заяви по телевизията, че „Иван не е просто име, а призвание”. Не е случайно, че много семейни войни и до ден днешен се водят заради името на детето. Коя рода ще надделее, става въпрос от жизнено важно значене. А на война, като на война. Води се с позволени и непозволени средства. И все някой ще бъде обиден, разочарован, безкрайно недоволен или – точно обратното, ако наследникът е получил неговото име. Освен, ако младите не проявят чудеса от комбинативност и не вместят в името на детето имената на всички баби и дядовци. Нещо като Ехрипема на бабите Елена и Мария и дядовците Христо и Петър. Често пъти резултатът е нещо абсурдно, нелепо и предизвикващо насмешка, въпреки добрите намерения.
А сега?
Нещата са много по-сложни! Освен че трябва да се съобразят с натиска на родата, на родителите влияят разни астрологични и нумерологични прогнози, мода, сериали и още какво ли не. Не е удивително, че бъдещите родители прекарват часове в интернет, търсейки най-доброто, разглеждат стотици варианти и често пъти стигат до семейни баталии.
Най-популяните имена на децата, родени в България от 2007 до началото на 2010 г. са:
Топ 5 момчета:
- Георги
- Александър
- Иван
- Димитър
- Николай
Топ 5 момичета:
- Виктория
- Мария
- Габриела
- Александра
- Никол
Изборът на име – основно родителско право и отговорност
Да кръстиш детето си на някого е израз на надежда за бъдеще. И няма значение дали е някой успешен дядо, добра баба, герой на съвремието, от книга или филм. Иска ни се да вярваме, че заедно с името, детето ще получи тези особени способности, качества и съдба. За съжаление гаранции за това няма. А проблеми мога да възникнат, ако в семейството има няколко Ивановци и всеки път трябва да се уточнява за кого става дума. „Лепне” ли се в детството „Малкия Иван”, твърде вероятно е да остане за цял живот. И на 40, и на 50. От една страна, става много по-трудно да изграждаш идентичност в тази ситуация, от друга – дава усещането за групова принадлежност и сигурност. Още по-опасно е да се подведем по някоя мода в имената. Преди двадасетина и повече години може да е било много шик момиченцето да се кръсти Изаура, но сега това име не говори нищо.
Ново начало – нова надежда
Нормално е родителите да вярват, че тяхното дете ще бъде най-прекрасното, най-уникалното и въобще най-, най- от всички деца по-света. И да искат да подчертаят тази необичайност, като му дадат необичайно име. Но… в повечето случаи околните не са склонни да се отнасят към нашия избор с разбиране. Напротив, с много по-голяма охота предпочитат да се шегуват с нестандартното име, отколкото да се възторгват от него. Представете си, че сте кръстили малкия Елвис, а неговите музикални таланти са меко казано ограничени. Ако преминете мярата в нестандартността, има риск детето да стане обект на постоянни насмешки от околните, да придобие комплекси и сериозно да пострада самочувствието му. И най-симпатичното от нестандартните име, може да докара доста проблеми и неприятности. Дори децата на знаменитостите, живеещи далеч от „грубия” свят, страдат от излишно необичайните си имена. Синът на Дейвид Боуи, получил при раждането си странното женско име Зоуи предпочел да го смени на простичкото – Джо. Нещо толкова невинно, като една допълнителна буква в името, също може да донесе затруднения. Ако са ви нарекли „СтеЛЛа”, сигурно всеки път ще трябва да обяснявате на разни чиновници как се пише името ви и шансът да бъде сбъркано е голям. А това не оказва благотворно влияние на самочувствието. Да си с оригинално име като че ли изисква самият ти да си много нетрадиционен, самобитен. А това понякога е голямо предизвикателство и изисква доста усилия. И не на всеки му се отдава.
За щастие, влиянието на имената не е фатално. На всеки от нас влияят още и обкръжаващата го среда, ценностите и принципите на родителите, взаимоотношенията с близките, приятелите, учителите, прочетените книги и изгледаните филми и дори домашните животни и микроклиматът, в който е израствал човек. Всички тези малки и големи нюанси правят всеки от нас неповторим. Април 2010г. |
