Първите седем и след това. Психологически особености в израстването на детето първокласник.

Таня Христова, Детски психолог и педагог

„Големите шегуват се със нас
и често първолаци ни наричат.
С насмешка казват: „тези в първи клас
не могат да четат, а само сричат.”
................................
Тъй както бързо с часове растем,
расте приятелството помежду ни.
Щом заедно се учим всеки ден
от буквите да правим думи.”

/”Първокласно” – музика Борис Карадимчев, текст Матей Стоянов/

„Децата са нашето най-голямо богатство, нашата радост и светлина!”. Тази фраза обикновено се приема като клише, без да се вниква в дълбочината и сериозността й. Формирането на децата като личности, ангажира всички, които в различна степен са свързани с отглеждането и възпитанието им. В детската възраст, когато се изгражда личността, всяко дете има нужда от семейство, което да е източник на обич и подкрепа, а цялото общество е длъжно да подготви семейството така, че то да може пълноценно да поеме своите отговорности за отглеждането и възпитанието на децата.

Какво трябва да знаят родителите за психологическите промени в детето с тръгването на училище?

След шестата-седмата година на детето започва нов голям период от неговото развитие. В този момент се случва събитие с особена важност: тръгването на училище. Днес детето, което влиза в „голямото” училище, вече има опит в предучилищна среда. Следователно, за него новото не е толкова в адаптацията към нова среда, колкото фактът, че тази среда се променя доста различно. Различното е, че тук детето ще трябва само да си извоюва място под слънцето, без да може да се възползва от благосклонността на родителската любов. И въпреки че детската градина го е научила вече да бъде едно сред многото, то ще трябва да приеме равенството пред демократичния закон, което е немалко изпитание за неговия егоцентризъм. Настъпва рязка промяна в живота на малкия човек, който прекрачва прага на училището и може би трябва да говорим за ново „емоционално отбиване”, което не винаги протича гладко. И не на последно място, учителят в първи клас представлява нов образ на възрастния, различен от този на родителите, а и на учителите от детската градина. Освен това, постъпването в училище е навлизане в един особен, понятиен свят, който учителите изграждат над осезаемия свят. Резултатът за детето е огромно разширяване на неговата вселена.

Постъпвайки в училище, детето постепенно открива и социалния живот.

От този момент нататък, детето също като възрастните, ще се съизмерва с равни на себе си. И тук особено важно е родителите да знаят, че приблизително около и след седмата година, обществото на връстниците е поне толкова важно, колкото и семейството, а понякога и по-важно. Основна грижа на детето в този период е да намира винаги своите ”приятели”, да се съревновава, да се утвърди сред тях. Така в рамките на групата, детският егоцентризъм претърпява най-болезнените си поражения. Взаимността на гледните точки, сътрудничеството намират благодатна почва и разцъфтяват.

В този период детето вече е разбрало, че не е в центъра на света. То вече по-добре измерва разстоянието, което го отделя от възрастния, на когото е подчинено.

За да установи детето хармонични отношения със своите връстници, то трябва бъде подготвено за това.

Само при неизбежните разногласия детето се научава да утвърждава и защитава своите права /или онова, което смята за свои права/ и ако в началото го прави чрез цупене и удари, скоро ще го прави и чрез дискусия. Първокласникът се ориентира все повече към обективното аргументиране и доказване; другите от групата го принуждават да съгласува действията с думите си и всяко противоречие ще бъде безмилостно подчертано от другарите му, които също толкова ненаситни, искат да бъдат важни и да имат право.

Така, с първия в живота им 15-тосептемврийски звънец, децата постепенно ще се научат да решават конфликти по положителен начин, да разбират силата на умението за комуникация, която е по посока утвърждаване на мирна и пълноценна среда за развитие.

Септември 2007г.