Родителските амбиции – с тях или без тях?

Милена Колева

Всичко започва с невинни изказвания от типа: „Искам да имам момиченце!” или „Не искам и да мисля, ако не е момче!”. Желанието да имаме дете от определен пол не е нищо ново в човешката природа. Не само жените, но и мъжете в днешно време вярват, че ако ядат определени храни, пият билки и правят секс в определени пози и дни, ще предопределят пола на детето си. Нуждата ни да променим природата се корени в очакванията ни за живота. Именно тези наши представи ни карат да вярваме, че бебе от един или друг пол ще изпълни житейските ни цели.

Още преди да станем родители, се чуваме да казваме: „Синът ми като порасне, ще ходим да ритаме заедно!” или „С дъщеря ми ще сме първи приятелки!”.

В последно време се заговори много за първите 6 години от живота на човека като най-важни, тъй като те определят по-късно избора ни на приятели, сексуалната ни ориентация и връзки, работата и начина ни на живот. Ето защо, родителските амбиции, вложени в детето още преди появата му, са от огромно значение: очакванията ни определят как ще се отнасяме с децата си и какви ще са техните преживявания в ранна детска възраст.

Да отсеем здравите от болните амбиции

Желанието да имаме здраво и щастливо дете, което да постигне нещо в живота, е естествено. И определено е благоприятно за детето, при условие, че родителите му предоставят достъчно пространство и свобода, за да развие своята индивидуалност, което не винаги е толкова лесно, колкото изглежда.

Родителите днес са затрупани със сравнителни таблици и информация за развитието на децата месец по месец, година по година и често порастването се превръща в съревнование за кой е по- по- най-: „Моето вече седи, моето лази, моето ходи!”, без оглед на индивидуалните възможности и развитие на децата. Дори никненето на зъби, един естествен процес, се отчита едва ли не, като признак на гениалност: колкото повече зъби, толкова по-голям шанс да отглеждаме Айнщайн на 21 век или по-скоро един малък лакомник!

Уви, родителските амбиции са плод и на времето, и обществото, в което живеем. Не са толкова далеч соц- времената, които бяха пълни с неосъществени пианисти, цигулари и футболисти. Сега са на мода ранното чуждоезиково обучение, четене и смятане. Понякога искаме от децата си повече, отколкото те могат да дадат, което пък ни прави нетолерантни към всяка тяхна проява на неподчинение и така се завърта порочният кръг на болните амбиции.

От къде идват амбициите

Затова, е добре да разберем откъде идват нашите представи за децата ни – като се започне с: имаме ли полови предпочитания; как ги виждаме след 20 години и най-добре ще е да си изясним всичко това, още преди да са се появили. Това разбира се, няма да ни направи перфектните родители, защото просто знанието за нашите очаквания няма да направи така, че да изчезнат на мига, нито пък ще заличи разочарованието ни, когато децата порастнат и изберат пътища, коренно различни от нашето виждане. Осъзнаването на нашите амбиции ще доведе до правото на избор: „Искам ли представите на родителите ми, на приятелите и на медиите днес, да определят основно бъдещето на детето ми? Или пък да „поразхлабя юздите” и да позволя децата ми да растат със свободата да бъдат такива каквито са!?!”

Изборът в началото е наш, родители!

Юни 2008г.