Шестиците в училище и шестиците в живота

Динка Колева, фамилен консултант

„На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”
Габриел Г. Маркес

Да станеш родител – това е едно най-вълнуващите и прекрасни неща, които можем да изживеем. Да си родител обаче е отговорност и предизвикателство. Всеки се стреми да бъде добър родител за своите деца и желае те израстнат здрави, да бъдат успешни и щастливи. Едно от важните събития в живота на детето, а и в този на неговите родители, е тръгването на училище. Започва трескава подготовка. Цялото семейство се вълнува, всички преминават през много и различни емоции и очаквания...

Какво се случва, когато вече имаме ученик?

Настъпва съществена промяна за цялото семейство, породена от новите роли и отговорности. В училище детето получава по-голяма независимост, но има и повече задължения – да бъде точно, старателно, да спазва определени правила, да умее да се самообслужва. Нужно е време детето да се приспособи. За родителите също е необходимо време, за да могат да се адаптират към настъпилите промени. Трябва да приемат факта, че детето им е пораснало и е необходимо да насърчават неговата самостоятелност.

Общоприето е, че една от основните задачи на училищното образование е интелектуалното развитие на детето. Първите няколко години в училище влияят съществено върху представата на човека за себе си – като за компетентен и способен. Самооценката на детето е свързана освен със себеоценяването, също така и с оценката и мнението на другите за него. Много определяща роля за формирането и поддържането на реална и добра самооценка има отношението на родителите към детето. В желанието си да осигурят блестящо бъдеще за своето дете, някои родители изискват висок училищен успех. До тук всичко би било чудесно, но... стига да не е последвано от прекалено големи очаквания – да бъде отличникът на класа и гордостта на семейството. По принцип и в това няма нищо лошо, стига успехът на детето да не се превърне в самоцел, а самото то – в средство за осъществяване на нереализираните родителски амбиции.

Съществено влияние върху детето има и оценката на учителя. В тази връзка е нормално в извества степен то да приема себе си за успешно и значимо, когато има високи оценки и постижения в училище. Безспорно е и че придобитите знания разширяват неговия светоглед и съответно, неговото самочувствие и увереност.

Дали успехът в училище гарантира успех в живота?

Трудно би могло да се отговори кратко, еднозначно и категорично на този въпрос. Също така няма готови и общовалидни рецепти. Все пак, има някои важни неща, върху които си струва да помислите.

1. Важно е да отбележим, че основите на бъдещите успехи на детето в училище и реализацията му в живота като цяло, са положени през първите шест години. Не че следващите са без значение или окончателно и завинаги всичко е предрешено, но това е много определящ период от живота на детето – за емоционалното и интелектуалното му развитие. Установено е, че интелигентността на възрастния се определя в най-голяма степен от типа интелектуално стимулиране, което е получавал в детството си, също и от привързаността, която е изградил към значими за него възрастни – авторитети в детството му.
2. Доброто образование е важна предпоставка за успешността, но само по себе си не би могло да гарантира успех в живота. Да не забравяме, че живеем в изключително динамично време, характеризиращо се с бързо и често променяща се среда. Голяма част от информацията, усвоена в училище, след няколко години не е вече актуална. Ползата, която най-вече училището носи, не е в самите знания, а в развиването на мотивация и навици за усвояването им, както и в това, да помогне на детето да открие своите интереси и своите силни страни.

Какво е важно, за да пренесем успехите от училище – в живота?

Ето няколко важни фактори, които могат да помогнат бележникът с шестици на детето да се пренесе като модел за успехите му като възрастен:

Първото и най-важно нещо е детето да се чувства прието и обичано. То има нужда от подкрепа и ресурси, за да може да развие усещането за сигурност. Важно е да се отбележи, че безусловното приемане не означава задължително приемане и на неприемливо поведение от страна на детето. Важна е позитивната подкрепа, при която вниманието се насочва към нещата, които детето прави добре, а не само към грешките. Тази подкрепа е сигурна основа, чрез която детето чувства принаделжност и усеща закрила, както в своите успехи, така и в своите несполуки.

Вторият важен фактор е изграждането на положителна и реална самооценка т.е. детето да усеща необходимостта от своето присъствие и компетентост, да знае, че е значимо, да бъде насърчавано и подкрепяно в това да открие смисъл за своето съществуване. Смисълът е нещото, което дава някаква ориентация в живота и ни движи напред. Той е положителен поглед към бъдещето. Когато детето се сблъска с проблемна ситуация в живота, увереността и самочувствието му помагат да се справи и да приеме зряло неуспехите.

Третият фактор е наличието на социална компетентност, т.е. различни умения – това могат да са различни битови умения, умения за общуване, за вземане на решения, за креативно мислене, умение на детето да разпознава чувствата си, умение да ги назовава и изразява. Тези умения помагат на детето да се изправи пред появилите се проблеми и да знае как да ги разреши правилно. Това разбира се не означава, че единствено обучението в умения може да разреши всички проблеми, които детето среща и ще среща в своя живот.

Стига ми тази награда...

Основната задача на родителите е да подкрепят детето да се развива. Това означава да го възприемат като самостоятелна личност, различна от тях. Добре е то само да открие в каква посока иска да се развива. Всяко дете е единствено и уникално по рода си и заслужава да има възможността да остане такова и да направи своите избори.

Успехът спохожда хората, които вярват в себе си и имат вдъхновение, търпение и сила да осъществят мечтите си! Вашата награда, скъпи родители, ще бъде удовлетворението ви, че сте дали криле на своето дете.

Ноември 2010г.