Аз съм майка

Десислава Георгиева

Децата ни поднасят изненади непрестанно. Тяхното естествено развитие всъщност е низ от малки чудеса, които обаче сега се случват и на тях, и на нас. Продължаваме и в този брой на Шарено да ви представяме малките победи в израстването на нашите наследници, както и съвети за справяне в ключови ситуации, базирани на най-ценния опит – майчиния.

Прохождането

„Ама той наистина ходи сам. Не мога да повярвам на очите си, истина ли е? Не, не, ще падне. Опитва се, а е толкова нестабилен. Ох, мислех, че цялата мъка с това дете е свършила...”

Ето и едно от наистина великите събития в живота на една майка – детето прохожда – първи стъпки, неуверени, нестабилни. Наблюдаваш телцето му и се съмняваш, че крачетата ще го издържат. Но то наистина се движи – към теб! Протягаш ръце – и от уплаха, и от истинска радост.

А ето и няколко съвета от личния опит на майка – бъдете предпазливи! Приберете дребните предмети на височината на детенцето ви, защото прохождайки, може да ги грабне в ръка за секунди и да ги погълне.

Добре е също, да обезопасите контактите с пластмасови “тапи”, поставете и допълнителни ъгли на масите, както и защитни лепенки за чекмеджетата.

Ако решите да използвате проходилка, също бъдете внимателни – трябва да бъде стабилна. Има различни мнения по отношение на това, дали тя подпомага прохождането или по-скоро го забавя. Важното е (пак на базата на личен опит) да е безопасна, тъй като е възможно вашето малко слънчице да се преобърне и да се нарани.

Първото изречение

„Какво ми каза?Ти ли, мила, ми го каза?Три думички ми каза: “Мамо, искам водичка.” Тя проговаря, не тя говори вече. Какво чудо е природата...”

Странно ще прозвучи, но децата свикват да слушат реч още в утробата на майката. После, дори да ви се струва, че не схващат това, което им обяснявате, всъщност не така. Не подозираме понякога колко са умни. Говорете им, четете им, разказвайте им. Нека да научим нашите деца да разлистват с удоволствие книжки, дори да ги късат и драскат понякога. (до Интернет те сами ще стигнат един ден). Защото един френски философ преди три века е казал, че няма нищо по-хубаво от чистата съвест и добрата книга преди сън. Нека да започнем още от самото начало с книгата.

Така че, говорете на малките бъдещи дами и господа!

Телевизор-дарение

„Едва я записах на детска градина. Тук няма места, там – няма. Формалности, колкото искаш... Отгоре на всичко, трябва да правя и дарение – телевизор... Не ми се мисли за това, за мен е важно тя да се чувства добре там и за нея да полагат грижи наистина.”

За всяка майка първите седмици, в които детето започва да посещава детска градина, са стресиращи. Съвсем нормално е – досега е било близо да пазвата ти, близо до ръцете ти, а сега ще го мислиш цял ден и ще се притесняваш, как ще се справи сред непознати хора и други деца.

В този момент се налага да загърбите себе си и тревогите си и да подпомогнете мъничето. Обяснете му колко интересни и нови занимания го очакват, колко нови неща ще научи, колко нови приятелчета ще има. Ежедневно изисквайте от “госпожите” подробна информация за това, как се е чувствало детето, нахранило ли се е добре, било ли е буйно и ако да – защо. Да не забравяме, че в последните години сме свидетели на все по-нарастваща агресия между децата. Също така да не забравяме, че не можем да разчитаме само на детската градина или училището! Нали възпитанието започва и се реализира у дома?

А за телевизорите, миксерите и другите “дарения” – вече зависи от Вас.

Дойде време за училище

„Утре в осем ще отидем за първия училищен ден! Толкова съм развълнувана, не мога да повярвам, че времето е минало толкова бързо – кога се роди, кога стана ученик. Дано тръгне добре.”

Бъдете подготвени за какви ли не изненади – например, така старателно подбраните дрехи на вашето малко момче или момиче, могат да прогизнат от проливния дъжд, възможно е също да има и организационни неуредици в училището... Важното е да не се поддавате на дребните неприятности, нищо не може да помрачи празника.

В първите месеци също така е изключително важно да проследявате много внимателно как детето се справя със самостоятелната работа у дома – независимо дали предварително е могло вече да чете и смята! Върнете се към своята първа година в училище и се опитайте да погледнете през очите на детето си това предизвикателство – та това е цял нов свят!

Успех, майки и татковци!

Януари 2009г.