|
Да обичаш на инат или как да възпитаваме 2 годишните? Милена Колева
С първите прояви на борба за независимост на нашите малки деца, много от нас започват да мислят за понятието дисциплина. И има защо: малкото бебче е убедено, че всичко, което хвърчи и не хвърчи се яде, а вие се чудите как да го научите обратното. В англоговорящите страни дете в преходната възраст от една до три години, има отделно название: „toddler” (тодлър). Под „тодлър” се има предвид, че бебето става не само по-мобилно, но и че започва да се отделя от своите родители, да намира себе си емоционално и социално. Или казано на бебешки: „Бягам от мама, но мама да не бяга от мен!” Това е възраст, през която бебето открива, че може да използва мисълта и тялото си, за да кара нещата да се случват и време за нас, големите, да се научим на толерантност, търпение и как да преодоляваме крайните емоции, които нашите „малки тийнейджъри” провокират в нас.
Бебешкият пубертет
Напоследък се заговори за „ужасните две”, за „бебешки пубертет” и за силни прояви на негативни емоции при малките деца. Педиатрите са отрупани с въпроси за поведението на подрастващите бебоци – нормално ли е, не е ли, как да го отуча и т.н. Но най-често, натискът на роднини, приятели и кварталната градинка окуражават родителите да дават воля на собствените си чувства, без оглед на това, дали едно почти ходещо и почти говорещо дете е готово да разбере и приеме гнева на възрастния. Всички сме ставали свидетели на случки около нас с изнервени майки, ревящи деца и реплики от сорта: „Абе, ако не го пречупиш сега, ще ти се качи на главата!” или „Не разбираш ли, че трябва да млъкнеш!”, „Ще те плясна, ще те сваля, изхвърля...”, списъкът за съжаление е дълъг. Както и въздесъщото: „Абе няма дисциплина в днешно време!”, като разбирането, което се влага е, че няма наказание.
Дисциплина не означава наказние
Най-простата дефиниция на дисциплина е, „да водиш; учиш; насочваш и влияеш”. Дисциплина не е да забраниш лошо поведение, а да насърчиш желателното държание на детето. И най-вече, дисциплината учи децата на вътрешен контрол: как те сами да направляват поведението си; как другите реагират на действията им и какви са последствията от тях.
Тежката артилерия от наказания и заплахи е добре да оставите за времето когато вашият палав мъник ще може да разбере и научи и БЕЗ тях! Но какво да правим дотогава?
Важното е да успеем да избегнем колкото се може повече задаващи се бури. Често ние самите ги предизвикваме с нереалните си очаквания. Ето ви и моите „Топ 5” от личен опит с почти 2-годишната ми дъщеря:
- Да си играе тихо, докато мама пише e-mail-и или работи на компютъра.
- Да й харесва да си играе повече от 20 минути с другите деца (според моите удобни очаквания поне час и половина).
- Да седи кротко и да й харесва в сладкарницата, докато мама си пие кафето и си говори супер интересни неща.
- Да не ме прекъсва и дърпа за ръката, полата, краката докато говоря по телефона.
- Да си събира играчките, защото ме обича и вижда колко съм изморена.
Колкото и да ви набиват отстрани, че ако се отнасяте внимателно с малкото дете на тази възраст „ще го развалите” за в бъдеще, не се поддавайте! Напротив, колкото по-всеотдайни сте в любовта си и се радвате на всяка малка крачка, толкова по-добре. Едно е сигурно: няма развалено дете от прегръдки, усмивки, гушкане и целувки. Все още е далече времето, когато ще знае как да ви зарадва – в момента взаимните ви удоволствия малко се разминават.
Не обичате доматена супа по пода, нали? Март 2008г. |
