Да поговорим за говоренето

Ива Живарова, социален педагог

Един от начините да се опознава света е речта. Споделянето и изразяването на усещанията, чувствата, мислите и желанията, започва с първите звуци и думички на детето. Проговарянето за повечето родители е възлов момент от порастването, наравно с прохождането. Затова за повечето родители е проблем, когато малкото им тригодишно съкровище не проговаря упорито, докато двегодишното съседче не спира да бърбори.

В повечето книги за отглеждане на деца са дадени нормите за възрастта, от която започва проговарянето. За всеки от месеците преди навършване на една година е описано какви звуци трябва да издава пеленачето (гукане, срички). Изговарянето на думи според средната норма се случва между 1 и 2 годишна възраст, а съставянето на смислено изречение децата овладяват между 2 и 3 годишна възраст. Място за тревога има когато детето не само не проговаря, но и изостава в развитието на двигателната активност. Причините за това в голяма степен са физиологични – например проблеми със слуха, изоставане в умственото и физическо развитие. Своевременната консултация с лекар е от първостепенна важност, тъй като ранното диагностициране на съответното заболяване или увреждане, дава възможност за по-големи шансове за излекуване или стабилизиране на състоянието на детето. Когато детето разбира това, което му се говори, но продължава да мълчи, в повечето случаи причините са от психо-социално естество. Лесно можете да проверите дали това е така – предложете на детето нова играчка или интересен (но безопасен за него!) предмет и го инструктирайте с прости думи да извърши някаква дейност с него. Няма място за тревога ако детето се справя с изискваното, а изговарянето на първите думички се бави. Все пак, за да бъдете спокойни самите вие, консултирайте се с личния си лекар. Ако той забележи нещо нередно, ще ви препоръча логопед, аудиолог или друг специалист медик.

Някои родители, а и учени, си обясняват забавянето на проговарянето с различните темпове на развитие при момичетата и момчетата. До момента обаче точни данни, потвърждаващи това, няма. Прието е да се смята, че при липсата на физиологични увреждания и наследствени заболявания, късното проговаряне се дължи предимно на психо-социални причини. Тези причини са съсредоточени в близкото обкръжение и психологическия климат в семейството. Например, те могат да се коренят в навиците на родителите да използват телевизора като “бавачка”, в емоционалното неглежиране на детето, в презадоволяването. Очевидно е , че проговарянето е свързано с крайности в поведенческите модели на родителите – те или са в посоката на емоционална хладност, или в посоката на прекомерно обгрижване.

Ако малчуганът е проговорил по-рано от връстниците си, не правете грешката да очаквате повече от това, което може – например, на всяка цена да научи и да рецитира стихотворение от 5 куплета пред всичките ви роднини и познати или пък да бъде равен на вас събеседник. Използвайте времето за затвърждаване на това, което то може да прави и не се притеснявайте, че ще задържате по някакъв начин интелектуалното му развитие. Ученето е способност, дълбоко присъща на човека и се осъществява по безкрайно много начини, но винаги става постепенно.

Децата са различни и овладяват с различни темпове предизвикателствата на етапите на своето развитие. Едни от тях може да са бъбривковци, а други – мълчаливи и аналитични наблюдатели или свенливковци, които не изпитват нужда винаги да изразяват своето мнение шумно. За да подпомогнете детето си в овладяването на речта, бъдете артист – четете приказките и стихчетата с “различни гласове”, пейте песнички когато сте на разходка, когато го къпете и говорете, говорете, говорете... Насочвайте разговора директно към детето, за да го увлечете в диалог, дори от негова страна да се чуват само срички и весели звуци. Ограничавайте използването на умалителни думи (“кукличка”, “дрешчица”, “супичка” и пр.) и внимавайте как говорите самите вие, тъй като задавате определен модел. Диалектното говорене не е лошо само по себе си, но е предпоставка за възникване на обучителни проблеми при овладяването на четенето и писането.

Не забравяйте, че най-важните неща при проговарянето, а и при възпитанието, са търпението и последователността.

Да проговорим заедно – малки тайни

1. Децата се учат да говорят като наблюдавати хората около тях и слушат техните разговори.
2. Говорете на детето си, четете му приказки, пейте песнички. Може да сте с усещането, че не ви разбира и има време за тези занимания, но не е така, проговарянето се случва, когато общувате с детето си речево.
3. Не изисквайте от детето да говори на всяка цена, само защото е навършило определената за това възраст в учебниците. Нека това се случи естествено, не е възможно да изпреварите индивидуалното му развитие, само защото така ви се иска.
4. Направете говоренето забавно – измислете си лесни и приятни кратки песнички, в които да има многократни повторения на прости думи. Комбинирайте ги с танци и усмивки.
5. Дайте възможност да детето ви да общува с повече хора. Така то усеща разликата в комуникационните средства, гласовете, жестовете, тембър.
6. Посещението на детска градина може да ви е от полза в този процес. Там децата се занимават организирано, пък и необходимостта от комуникация е вече явна – за да получи нещо, детето трябва да си го поиска така, че да бъде разбрано от околните. Това е допълнителен стимул в процеса на проговаряне.
7. Проговарянето на детето ви е процес с натрупване. От вас се изисква внимание, търпение, упоритост и много любов. И един ден ще чуете от детето си желаните думички.
8. Всъщност, проговарянето не се счита за приключило с изричането на първите думички. С течение на времето детето ще започне да съставя словосъчетания, а след това и изречения. Следват кратки свързани разкази, например за това какви животни е видяло днес в зоологическата градина. И тук наистина сте на ход вие, родители. Съгласуването на род, число и време се усвоява отново чрез много говорене с детето и четене на книжки.
9. Дори при най-малкото съмнение, че детето ви има проблем с говора, слуха или комуникацията с вас, не губете време, обърнете се към специалист.

Октомври 2008г.