Първи стъпки

Клементина Петрова

На разходка сте, бебето спи кротко в количката, а вие се наслаждавате на ходещите наоколо дечица. И си представяте момента, в който и вашето дете ще направи своите първи крачки. Трябва да знаете, че ви предстои да извървите дълъг път, докато това се случи и че вашата роля е предимно подкрепяща. Наблюдавайте детето си внимателно и при всяко съмнение за възникнал проблем, се консултирайте със специалист. Прохождането след навършването на годинка не е притеснително, не е и повод да карате детето си да пристъпва, без да има готовност за това. Трябва да знаете, че дори да се изкушите да го направите, детето ви ще проходи едва тогава, когато има физическата възможност, желанието и увереността да го направи.

Стъпка по стъпка

Първоначално вашето бебе само лежи и движенията му се изразяват в махане на ръчички и крачета. Тези движения са некоординирани, но скоро детето ви ще умее да владее в по-голяма степен тялото си. Първата стъпка е в изправянето на главичката, това се случва до около втория месец, следва първото обръщане от корем на гръб (или обратното), първото посягане към примамлива играчка, закачена над леглото, приблизителната възраст за което е четири месеца. През първата година от живота си, вашето бебе расте с наистина невероятно бързи темпове, огромни са и промените в неговия двигателен статус. Между шестия и осмия месец вашето бебе вече може да стои седнало самостоятелно. Бъдете внимателни и не придържайте детето насилствено в тази поза. Първоначално то може да стои седнало по десетина минути дневно, а постепенно, това ще стане любимата му поза за игра. Следват опитите за самостоятелно изправяне на крачета – това обикновено се случва в креватчето, а след това детето ще се упражнява наистина усърдно и в скута ви. Знам, че е уморително, но ви съветвам да откликвате на тази бебешка гимнастика с готовност, защото това е начинът крачетата на детето да укрепнат. Щом вашето мъниче започне да пълзи, трябва да бъдете особено бдителни, защото периметърът му на действие ще се разшири. На 9-10 месеца трябва да помогнете на бебето си да се научи да сяда, след като се е изправило. Добре е, докато бебето е право, да му сгънете внимателно колената и да му покажете механизма на сядане. Следват първите опити за самостоятелни крачки. Не насилвайте детето да ходи само, това ще се случи само, когато то е напълно уверено в уменията си.

Безопасност на дома

Ако до този момент бебето ви е лежало тихо и кротко в креватчето си, то с пропълзяването и първите опити да се придвижва у дома, нещата наистина се променят. Вашият дом е един нов свят за детето, което разбира, че вече може с пълзене или ходене да достигне до голяма част от изкушаващите го предмети. През този период ще трябва да бъдете наистина много внимателни и да не оставяте детето си без надзор. Изключително важно е и да обезопасите дома си – седнете на пода, за да погледнете през погледа на бебето и се опитайте да прецените кои са рисковите места – ъглите на маси, столове и легла – за тях можете да се погрижите, като поставите пластмасови накрайници, които има във всеки бебешки магазин. Погрижете се и вратичките на шкафовете, секциите и пералнята да бъдат затворени със специални бебешки приспособления. Обърнете специално внимание на контактите. Снабдете дома си с тапи за отворите на контактите и използвайте само защитени от деца разклонители. Важно е и да научите детето си само да се пази – не спирайте да му говорите, да му обяснявате възможно най-опростено за опасностите, които го дебнат у дома – готварската печка, ютията, чекмеджетата. Малко по малко детето ще започне да разбира и ще внимава. И не забравяйте – щом проходи самостоятелно, процесът ще бъде още по-труден за контрол, затова не пренебрегвайте създаването на механизми за самоопазване, поне в известна степен.

Преглед за луксации на ставите

Здравите кости се формират още в ембрионална възраст. При раждането бебето няма напълно оформени стави, а костната структура е хрущялна. Това е необходимо, защото така процесът на раждането е с минимален риск за детето и майката – бебето преминава безпроблемно през родовите пътища. Затова е много важно по време на бременността майката да не приема повече от препоръчителната доза витамини и калций. Въпреки тази природно обусловена „предпазна мярка”, е задължително да направите профилактичен преглед при ортопед още в първите месеци от живота на бебето. Специалистът ще го прегледа за луксация (измъкване на главата на бедрената кост извън тазовата ямка) и дисплазия (недоразвита ямка на таза). Вниманието е фокусирано върху тазобедрената става, защото тя претърпява най-голямо развитие и носи основната тежест на тялото. Ако луксацията и дисплазията не бъдат лекувани навреме, в по-късна възраст ще доведат до сериозни проблеми. Специалистите уверяват, че ехографското изследване на тазобедрената става е напълно безвредно и безболезнено за бебето.

Да помогнем на детето да проходи

Наблюдавайте детето си. Първоначално то ще стои за кратко изправено и предпочитана за него ще бъде седящата поза, в която се чувства по-уверено. Когато детето започне да стои по-продължително време изправено, е време да стимулирате интереса му към ходенето. Постарайте се, когато детето прави своите асистирани първи крачки, това да се случи на гладка повърхност, но все пак, избягвайте подове, на които детето може лесно да се подхлъзне. Можете да държите детето за ръка, или да го оставите само да се придържа за масата или леглото в стаята. Усмихвайте му се, стимулирайте го с примамлива играчка, поставена на разстояние, изискващо от него да направи няколко крачки. Бъдете търпеливи, децата искат да ходят, но това се случва, когато и тялото им е подготвено за този процес.

Подгответе се психически и физически за прохождането

В действителност прохождането е много по-лесно и естествено действие за бебето, отколкото за вас, неговите родители. Очакват ви продължителни разходки, в които детето ще иска да обикаля детската площадка, държано от вас за ръце. Все по-рядко ще играе седнало, защото околният свят е много по-интересен за него. Прохождането има и социализиращ ефект, детето вече може да достигне самостоятелно до други деца, с които да играе или спори за някоя играчка. Подгответе се за първите детски караници и отстояване на желания. Бъдете и готови разбира се и за сладките мигове на първите детски приятелства.

Анкета: Как стимулирахте детето си да проходи?

Галина Димитрова, 23 г., майка на Георги на 2 г.
Не съм правила нищо по-специално. Аз и мъжът ми по-скоро подкрепяхме сина ни в това начинание. Някои деца се чувстват по-уверени, дори само държейки вестник, молив или нещо такова в ръчичката. Жорко ни изненада с първите си самостоятелни крачки още на 9 месеца, без някой да го подканва. Иначе проходи стабилно на 11 м. Мисля, че най-важно е детето да се отпусне само, а това става когато се почувства сигурно.

Искра Григорова, 30 г., майка на Ани на 6 г. и Григор на 4 г.
И двете ми деца проходиха с колан за прохождане. Спестява многочасовото стоене наведен, докато детето се учи да ходи. Има много противоречиви мнения, но аз лично съм доволна.

Инна Димова, 27 г., майка на Димитър, 3 г.
Синът ми, като установи, че когато е в проходилката не може да се докопва до всичко, доброволно се отказа от нея. Предпочиташе аз да го водя за ръка, движеше се, държейки се за масата или леглото. Пробвала съм да го стимулирам да прави сам крачки с „ела при мама”, но не съм го насилвала. Когото той се почувства достатъчно сигурен в себе си, се пусна сам и сега не мога да го стигна.

Гергана Пешева, 29 г., майка на Мартин, 1 г. 4 м.
Детето ми проходи на годинка и един месец. За разлика от повечето майки, не го карах да ходи, нито пък му купих проходилка – реших да следвам детето си и той сам се научи. Когато синът ми започна да се изправя и да пристъпва, подпирайки се на мебелите вкъщи, го оставих бос. При по-хладно време, го обувах с чорапки. Бос беше и навън, разбира се, където теренът позволяваше (той проходи лятото). Тъй като пропусна проходилката, при която повечето деца стъпват на пръсти, малкият започна да стъпва на цяло ходило. Ако имам още деца, отново бих ги оставила сами да решат кога ще направят първите си стъпки.

Зорница Харалампиева, 30 г., майка на Цвета, 5 г.
В процеса на прохождане се доверих на мнението на ортопеда, че детето трябва да проходи, когато е готово и за това няма фиксирана възраст. Оставих дъщеря си сама да започне да сяда, да се изправя в креватчето си и да пълзи. Детето ми направи първите си стъпки, опирайки се с ръчички за мебелите у дома, а първите самостоятелни крачки, когато беше готова – на година и четири месеца. Признавам, изкушаващо е да кажеш „и моето дете вече ходи”, когато връстниците му вече щапукат самостоятелно, но мисля, че постъпих правилно, като не се поддадох на тези емоции.

Януари 2010г.