Ранно детско развитие и ранна интервенция или как децата да достигат своя потенциал?

Интервю с Веселина Василева
координатор Проекти на Фондация Карин Дом – Варна
Светослава Стоянова

Първите 3 години години от живота оказват огромно влияние върху развитието и успеха на детето по-късно – от доброто здраве и резултатите в училище, до самоуважението и социалните му умения. Емоционалната стабилност и чувството на доверие се изграждат също през първите няколко години от живота на детето и по-късно стават основа за всички важни взаимоотношения – с връстници, колеги, партньори и дори със собствените деца.

В началото на юни в София се проведе конференция на Уницеф за ранно детско развитие „Да пораснем заедно”. Бяха обсъдени важни въпроси в сферата на майчиното и детското здраве, развитието на децата и нуждата от подкрепата на уязвимите семейства. Представиха се икономическите ползи от инвестицията, политиките и програмите за ранно детско развитие, които носят полза за обществото като цяло. Инвестицията в ранното детско развитие има коефициент на възвръщаемост от 10 % годишно. Ранната превенция има много по-ниска цена от тази, която би се платила по-късно за преодоляване на вече съществуващи здравни и социални проблеми. Броени дни след конференцията, се срещнах и раговарях за ползите от ранното детско развитие с Веселина Василева.

За важността на ранното развитие се говори често напоследък. Еднакво ли е значението му за деца в риск от изоставане в развитието и деца, които се развиват в норма?

Ранното развитие е важно за всички деца. Но когато за детето има риск от изоставане в развитието, тогава е много по-ценно да се използва максимално ранния период. Това е така, защото първите години предлагат една специална възможност да благоприятстват успехите в развитието при децата, тъй като 80 % от капацитета на мозъка се развива преди 3-годишна възраст. Практиката показва, че ползата е най-голяма за тези, които са в най-неравностойно положение. Същевременно, ранното неглежиране има също трайни увреждащи последствия.

Може ли да се каже, че в България има стартирала здравна и социална политическа воля и политика за работа в посока ранно детско развитие?

Да, след участието ми в Конференцията на Уницеф „Да пораснем заедно” мисля, че има воля, както и конкретни стъпки, които са направени в тази посока, като например разработването на Стандарти за ранното детско развитие. От тук нататък предизвикателството е отделните преки и косвени участници в развитието на детето – родители, педиатри, здравни и социални работници, педагози и разбира се, държавата – да припознаят своята роля в ранното детско развитие. Специално за превенция на изоставянето на деца, от съществено значение е доброто взаимодействие между медицинския персонал в родилните отделения и социалните работници, за да променим черната статистика за България, която е на първо място по изоствяне на бебета.

Консултантите по ранно детско развитие от Фондация Карин Дом във Варна работят по програма Ранна Интервенция вече 7 месеца. Вие сте сред пионерите по прилагане на подхода на Ранна Интервенция в България. Каква е ролята й за ранното детско развитие?

Много често за децата с увреждане има стигма от раждането и са в по-голяма степен изложени на риск от изолация, укриване, изоставяне, институционализация и насилие. В този критичен период е важно детето да получи всичко необходимо – не само като медицински грижи, но и като подкрепа за кърмене, подкрепа на неговото семейство – психологична и такава, за развитие на родителските умения, социална – възможност семейството да изгради връзки с други родители, организации и институции. В тази посока раноти екипът на фондацията.

Каква е ролята на родителя в ранното детско развитие, съпоставена с тази на специалиста – педагог, терапевт?

В своя най-ранен период детето е зависимо от своите родители. Те са тези, които прекарват 24 часа със своето бебе и имат възможност да му предложат среда, която е богата на стимулации, за да се изградят оптимално мозъчните връзки. Т.е. ролята на родителя е в пъти по-важна от тази на специалиста, прекарващ ограничено време с детето. От това следва, че най-важната роля на специалиста е да обучи родителя по какъв начин да полага грижи и да насърчава развитието на своето дете.

Трябва ли родителят да придобие професионални знания и умения, за да бъде ефективен инициатор за ранно детско развитие на своето дете – било то с или без изоставане в развитието?

Всяко дете носи своята индивидуалност, като общо състояние и като потенциали, което предопределя това, всяко дете да има своите специфични нужди. Затова основен момент в ранното детско развитие е родителят да изгради разбиране за състоянието на своето дете и сигурна емоционална връзка с него. Родителят трябва да придобие не точно професионални знания и умения, а по-скоро знания и умения как да отговаря на нуждите на детето, как да стимулира неговото развитие и как със своето дете да се наслаждават на времето заедно.

Разкажете за програмата на Фондация Карин Дом – Ранна Интервенция, докога ще продължи, как семействата могат да се включват в нея?

Програмата Ранна Интервенция повишава знанията и уменията на семейството да посреща нуждите в развитието и здравословното състояние на своите малки деца, които имат изоставане в развитието или увреждане. Тя е безплатна за деца от 0 до 4 г. и дава възможност на родителите да реагират навреме, ако нещо в развитието на тяхното дете ги притеснява. Семействата могат да се включат в Програмата само с едно обаждане на телефоните на Карин Дом или изпращане на имейл.

Програмата е част от дейността на Фондация Карин Дом и се реализира през следващите 2 години, с финансовата подкрепа на Институт Отворено Общество, като се надяваме в бъдещ момент, държавата да припознае своята роля в нейното финансиране и приложение в национален мащаб. Вашите читатели могат да научат повече за тази програма от сайта ни – www.karindom.org.

Юни 2011г.