За 8-ми март, без манипулации

Мария Драголова

8 март в мен винаги е предизвиквал хубави спомени и приятни асоциации. Може би, защото още от ученическите ми години, вниманието от страна на момчетата към нас – момичетата, не е липсвало и определено бих го описала с думата „галантно”. Като начало, ще ви разкажа един спомен, свързан с празника – запечатан в паметта ми и много мил.

Преди и сега

На тази дата в 10-ти клас беше организирано посещение на исторически музей в съседен град. Докато чакахме на спирката градския автобус до музея, преподавателката ни по история на шега попита момчетата дали няма да ни направят някой мил жест по случай 8 март. В отговор на нейната закачка, приета като предизвикателство, те купиха от продавачката на цветя в съседство толкова рози, колкото момичета бяхме, и историчката в това число, и ни ги подариха. Хората на спирката бяха зяпнали от учудване, а ние с гордост си носехме и пазихме розите чак докато се приберем, а аз още имам хербаризираната роза в шкафче в дома на родителите ми, въпреки че нямам спомен кой точно ми я подари.

В днешни дни също получавам жестове на внимание, вероятно не толкова импулсивни, като момчешките постъпки, но също толкова мили. Не че ги очаквам непременно. И не че очаквам да са материални… И една разходка е достатъчно мил дар. Така че лично аз, не отричам празника, но и не мисля, че само 8 март е денят, в който трябва да се обръща по-специално внимание на нежната половина от човечеството. Приемам го като ден, в който не трябва да се забравя какво с много усилия са успели (и все още някъде се борят да получат) жените – като права и признание и трябва да бъде зачетен като значим ден. И тъй като нямам трайни „увреждания” от ерата на социализма, не обременявам празника с идеологическо съдържание въобще. Да не забравяме все пак, че колкото и да го обвиваме в червени карамфили и соц послания, той се заражда в капиталистическа Америка. Тогава – проява на женското работническо недоволство, днес може да се разгледа и като екипен опит за корекция на теориите за мотивация в мениджмънта.

История на празника

По света

8 март се чества всяка година и на този ден се отбелязва международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените. Първият празник на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 г. в САЩ, по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за този ден изкристализира след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на XX век, при която се пораждат протести за подобряване условията на труд. Първата масова проява на жени работнички, е на 8 март 1857 г. в Ню Йорк, когато те излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са разпръснати от полицията, но две години по-късно, през същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. В следващите години протестите продължават. Най-известният сред тях е този през 1908 г., когато се организира шествие през Ню Йорк, в което се включват 15 000 жени с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. Малко по-късно – на 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените-социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, като целта е да се мобилизират широките женски трудови маси, за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. Още на следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от 1 млн. души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. На следващата година честването на празника в различните страни вече е на датата 8 март. И въпреки че след 20-те години на XX век празникът постепенно се позабравя, той се възражда с възникналия през 60-те години феминизъм. През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените и за мир.

У нас

Денят се отбелязва за първи път през 1911 г., с беседи в тесен кръг на социалисти, а първото публично честване е четири години по-късно. Едва след 9 септември 1944 г., празникът прераства в общобългарски, като в началото по предприятия, заводи и учреждения, се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването на 8 март добива широка популярност и става тачен празник на жените от всички възрасти.

Къде празнуват 8-ми март?

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам. В тези страни, а също и в Бразилия, България, Хърватия, Унгария, Румъния и Словения, по традиция мъжете подаряват цветя на жените около тях – майки, съпруги, приятелки, колежки. В Италия на този ден мъжете подаряват жълти мимози на жените, а в страни като Португалия, е обичайно вечерта на 8 март жените да празнуват с женски партита или вечери. Има и държави, в които 8 март се празнува като еквивалент на Деня на майката и тогава децата поднасят малки подаръци на майките и бабите си.

Освен международен ден на жената, 8 март е празник на младежта в Замбия. В Либерия тогава се чества Денят в памет на загиналите герои, а в Малайзия е Ден на султана. На 8 март се чества денят на революцията в Сирия.

И още факти

Днес различни женски групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития - www.internationalwomensday.com. За 2010 г. глобална тема на ООН, за Международния ден на жената, е „С равни права, с равни възможности: Напредък за всички”. И последният факт, който ми се ще да припомня е, че през септември 2000 г., световните лидери на 189 страни-членки на ООН приемат Декларацията на хилядолетието, която съдържа Глобални Цели на хилядолетието за развитие. Сред поставените цели са: насърчаване равенството между жените и мъжете, овластяване на жените и подобряване здравословното състояние на майките.

В заключение

Кой, как, къде, защо, с кого и по какъв начин няма или ще празнува – оставям на вас. Аз лично ще запазя доброто си настроение преди, по време на и след празника. И ще прибавя още един спомен към останалите. Честит 8 март!

Март 2010г.