Силата на двете чертички

Милена Колева

Колкото и да е планирана една бременност, появата й винаги си остава изненада. А представата за това, как бихте реагирали, като разберете, в комбинация с филмовите ленти, които са се извъртяли в главата ви ... нямат нищо общо с действителността.

Ако се случи да сте от „бързо хващащите”, се оказвате малко неподготвени: „Ама, как така, ама аз още пуша и даже май бяхме доста пийнали след онова парти, ох дано му няма нищо на бебока!?!” – първа проява на загриженост за някой, който никога не сте виждали, но и най-малката заплаха за него, ви кара да си ударите два шамара от чувство за вина. Ако сте от категорията на „пробващите вече близо година”, то сигурно сте си представили всички възможни варианти на това как ви закъснява, как си купувате тест за бременност, как виждате появата на двете чертички... и оттук нататък изплуват в съзнанието ви сцени от романтични филми и сапунки, граничещи от буйна радост до тих плач и запечатани с дълга целувка с бъдещия татко.

Но, не се учудвайте, ако се чуете да казвате „Може ли да остана за малко насаме!”, да си сипете чаша червено вино, да си запалите от любимата скъпа марка цигари, които тайно сте си носили в чантата през изминалите месеци, да си пуснете любимия диск и да си поплачете – ей така, заради мига. Хич не се опитвайте да намесвате някакви хормони, защото единствената ви мисъл в главата е: „та аз ще ставам МАЙКА!”

От кой тип е вашата бременност?

Може и да сте от тези щастливки, които просто обичат да живеят в настоящето и дори и да им закъснява с няколко дни, едва ли ще се впечатлят - „Случвало се е толкова много пъти досега и ...нищо!” И така, улисани в живота, докато един ден им причернява пред очите, завива им се свят насред офиса, откарват ги по спешност и се събуждат с новината: „Честито, вие сте бременна!” Сбогом тестове, романтични вечери и изненади на бъдещия татко, който виси пред кабинета и се опитва да не мисли за нито една от страшните болести, за които е чувал.

Всъщност, сценариите са безкрайни, защото този миг е първото ни докосване до Силата на Живота. Всички наши представи за света и за нас самите се стопяват в появата на двете чертички, които символизират Новия живот! Затова и усещането за триумф бързо преминава в безпокойство и страх пред отговорността да си родител. Това са нормални, човешки реакции и поне при майките, колкото и да не искаме да си го признаем, допринасят и хормоналните промени.

Готов ли съм да стана родител?

Най-голямата изненада може би идва от това, че преди двете чертички, сме много по-уверени в ролята си на бъдещи родители. И изведнъж, макар и още невидим, малкият-голям наследник застрашително повдига въпроса пред нас: „Готов ли съм да стана родител?”. Отговорът е, че добър баща или майка не се става в мига, в който детето се появи на бял свят, още по-малко преди да се е появило. Бременността е период на очакване и подготовка за родителството, а отговорът реално погледнато, ще дойде най-рано след 20 години!

Това, за което бихте могли да помислите, е ВИЕ как гледате на своите родители сега, какво бихте искали от вашето детство да споделите с вашето дете, кое не бихте искали то да преживее. Спомняйте си детството заедно с бъдещия татко. Разговорите и спомените ще ви помогнат да си изградите стабилна философия за родителите, които вие бихте искали да бъдете. Но имайте едно наум, че е невъзможно да го измислите напълно, преди вашият собствен наследник да извърши някоя геройска беля, както се пее в онази любима песничка от филма „Войната на таралежите”.

Така че, празнувайте появата на двете чертички и се посмейте заедно на приказката за неродения Петко.

Декември 2007г.