Коледни вълнения с Бате Енчо: приказка с неясен край

Интервю на Магдалена Симеонова

Лесно е да ви представя актьора Енчо Данаилов само с две думи – Бате Енчо. Познат е еднакво добре и на децата, и на родителите, като човека, който изслушва малчуганите, задава им въпроси и умее да се смее и забавлява, наистина по детски с тях, така както може само Бате Енчо.

Предвид разговора, който имате възможност да прочетете на следващите страници обаче, ми се струва, че е най-добре този път да ви го представя с една история, която лично той ми разказа:

„Един писател, който се занимава с исторически книги, ми каза наскоро, че думата „бате” произлиза от прабългарите и е нещо като титлата „сър” при англичаните. „Бат’”, или „бате” се казва на мъже, които са заслужили в племето и затова им се присъжда благородническа титла, без да са от ханския род. И така стават благородници. Така че аз се чувствам като един благородник на българските деца. Аз съм чичкото, когото децата наричат Бате Енчо.”

А семейна ли е тази магия или всеки си има лична магия?

Магията е лична, семейна, приятелска, съседска – всякаква. Даже така, като гледам хората на площада как се събират, не само в България, а и в целия свят излизат на площадите за Нова година, си мисля, че магията е трудна за описание – тя просто се случва и за наш радост – всяка година.

С какво можем да бъдем по-добри в дните около Коледа за хората около нас?

В дните около Коледа най-важното, освен подаръците, е човек да си направи една равносметка, да си прецени какво е направил преди това, какво трябва да направи и какво не трябва да прави след това. Според мен, в това е най-голямата лична Коледна магия – да си промениш мисленето. Като един Еньо мога да кажа, че същото се случва и около Еньовден, което е в противоположно време от годината, но едно време хората са си правели и лятна равонсметка, именно на този празник.

Колко са важни подаръците?

Те са важни дотолкова, доколкото можеш да изразиш отношението си към хората около тебе. Работата не е в големината на подаръка, а в това, да покажеш своите чувства и отношение, защото най-страшни са липсата на отношение и безразличието.

Как избираш ти подаръците, които подаряваш на своите близки? Обмисляш ли ги, това отнема ли ти време?

Да, съобразявам се и със световната икономическа криза, така че в общи линии си споделяме и гледаме да си купуваме необходимите подаръци. Е, винаги има и някакъв малък елемент на изненада. Между другото, скоро в Палавници имахме рожден ден и правихме игри и състезания. Накрая, едно дете спечели голяма награда – седалка за безопасно возене в автомобил, която е много необходима и за детето, и родителя, а на всички останали деца раздадохме малки подаръчета. Детето победител обаче ревна и каза „не, искам и аз малко подаръче”. Така че не е важна големината на подаръка, а неговата функционалност, от гледна точка на получателя му. А и едно дете би се зарадвало много повече на комплект флумастри да речем, отколкото на седалка за кола, та дори и на цяла кола.

Обръщат ли според теб родителите достатъчно внимание на децата си?

За мен са абсолютно неверни твърденията, че родителите не обръщат внимание на децата си и че те, децата, не могат дори да четат. Повечето хора четат на децата си и ги учат да четат. Това са моите наблюдения. Скоро едно детенце на около 4 години ми подари отпечатък от ръчичката си. Аз реших да си направя шега и обърнах листа от другата страна на рисунката и казах „Искам автограф” – и детето си написа името. А то беше трудно за 4-годишно дете – Силвия.

Кога според теб родителите трябва да кажат на детето си, че Дядо Коледа е „приказка” и родителите ли са тези, които трябва да го „осветлят”?

Най-обичам приказките с неясен край. Това ги прави интересни.

Дядо Коледа и магията около Коледа съществуват и децата много вярват в този приказен образ, а и той не е съвсем приказен, той е действителна личност – Свети Никола, който е оставял подаръци по прозорците на къщите на хората и мисля че родителите не трябва да казват на децата си кога свършва приказката. Най-голямото старание на родителите трябва да бъде да продължават да поддържат тази приказка, не казвам илюзия – нека приказката да си съществува, вълшебството да съществува. Казвам го, защото работата ми е да съм пръв помощник на Дядо Коледа и негов колега. Защото – какво работи Дядо Коледа? Децата му казват песни и стихчета, а той им дава подаръци. Аз го правя това цяла година и не изпитвам ревност. Дядо Коледа не ми е конкуренция, защото той се появява веднъж в годината и виждам как при тези срещи всички родители, които водят децата си на среща с дядо Коледа, (защото той идва тук като колега и много дълго стои), родителите също се вълнуват не по-малко от децата от този човек с дълга брада и червен костюм.

Ти как разбра, че Дядо Коледа, или по-скоро Дядо Мраз е фантазен герой, а не истински човек, който цяла година прави подъръци заедно с джуджетата, а накрая на година ги раздава на децата?

Аз вярвам, че той го прави това, не ми се е развалила магията и на мене, даже му помагам.

Какво мислиш за благотворителността около Коледа?

Хубаво е че има Коледа, защото по принцип този празник е започнал като благотворителна инициатива, в историческия си контекст, мисля, че трябва да я има колкото се може повече. Мен най-ме дразни, ако става въпрос за някакво притеснение за тази благотворителност само около Коледа, че много хора я използват, за да си правят ПР някакъв чрез благотворителност. За мен, ако правиш някакъв жест на щедрост, този жест трябва да бъде абсолютно анонимен. Както и този човек, който е тръгнал съвсем анонимно да раздава подаръците на времето и не се е бил в гърдите „Вижте ме аз какво правя!”.

За теб благотворителността личен акт ли е?

Абсолютно личен! И много интимен, много вътрешен акт – ако искаш да дадеш нещо, дай го. А не като приказката за кокошката с окряканото яйце – имало една кокошка между всички, която стопаните най-много глезели, най-много на нея й давали. Всъщност, всички останали кокошки снасяли повече от нея, само че тя едно яйце да снесе и кудкудякала два часа след това – затова и била по-обичана от останалите.

Така че ако има някаква благотворителност, нека да я има и това е напълно достатъчно. Аз не правя изявления, че правя благотворителност, но я върша.

А какъв е твоят подтик, за да се занимаваш с благотворителност? Трябва да имаш някакъв мотив, за да го правиш?

Моят мотив е, че колкото можеш, трябва да помогнеш на тези, които по-не могат. При благотворителността има и такова нещо, че никой не си помисля за благотворителност към нормалните, обикновени деца. Нормалните деца, тези които имат семейства и родителите им работят, също имат нужда от помощ в тези времена. И те искат да учат, и те искат да имат какво ли не – винаги топла стая, игри, повече книжки, играчки, забавления, но не всички родители могат да си го позволят. Ние правим един специален ден за децата от домовете, но не винаги правим специални подаръци и отстъпки за обикновените хора, които идват със собствените си деца, за семействата. Истината е, че хората трябва да си помагат. Не знам дали от световната икономическа криза или от демокрацията преди това, хората малко се отчуждиха и всеки започна да разбира демокрацията като възможност да прави всичко само лично за него си и нищичко – за обществото. И това много ме притеснява. Това идва от един лош начин на мислене за демокрацията. Защото демокрация какво е – управление на света от хората, от демоса. Имам един много смешен случай – питам приятел, който се беше върнал от Америка след промените 90-та, 91-ва година, където живееше 10-тина години: „Е хубаво, какво е това демокрацията?”, а той казва: „Демокрацията, това е всеки да може да си купи оръжие и да се надява, че доброто ще победи.” Ето ви начин на мислене.

Коледа не е ли повод да се сетим за близките ни хора, да преодолеем отчуждението?

Мисля, че около Коледа човек трябва да обърне внимание основно на семейството си. В този забързан, динамичен живот, всеки работи на няколко места, за да живее нормално. Коледата мисля, че е моментът, в който трябва всеки да си събере семейството – роднини, баджанаци, чичовци, лели и да си обърнат внимание едни на други – вътре в семейството. Защото всички си мислим много за приятелите и средата, обаче по Коледа е хубаво да се изключим от всички социални мрежи, малко да си забравим приятелите, човек да си види жената, да си види децата, тъщата и да потърси същото отношение и от тях. Да се видят, да си поприказват, ако трябва и глупости, да седнат да хапнат, да пийнат – лично аз, така правя. А пък с приятелите – на Нова Година!

Как празнуваш обикновено Нова година? За посрещането на 2011 имаш ли планове?

Ние сме една много хубава компания – съседи, които винаги се събираме по всеки един повод. Даже като остане малко повече храна за доизяждане и се събираме и правим купон, който прераства в хора, ръченици, песни, защото всеки донася от тях каквото има за доизяждане и става една много богата трапеза. Миналата година, за посрещането на 2010, бяхме заедно на ресторант, за да се почерпим и забавляваме – пак хора и ръченици, песни танци, вицове, приказки сладки и тази година – също мислим да го направим така.

Ти какво си пожелаваш за Новата година?

Аз винаги си пожелавам едно и също нещо. Винаги си пожелавам да съм здрав, а пък всичко останало нека Бог реши какво да бъде, то ще е правилно. Ние каквото решим, не винаги е правилно и според нашето предназначение в този живот.

Това звучи много мъдро.

Изживявал съм го, да ти кажа, защото освен Бате Енчо, съм и актьора Енчо Данаилов и когато бях навремето в театъра, имах много ангажименти, по 4 пиеси на сезон съм правил понякога и не винаги тези, които аз съм искал да станат хубави, са ставали добре. Понякога от „друго място” се определя събирането на даден екип, да стане тази репетиция, сценографията, куклите и да се получи като резултат за публиката, нещо уникално. Така че съм го изживявал, затова и си пожелавам да съм здрав, за да мога да понеса това, което съдбата и Господ са ми определили.

И понеже ти си Бате Енчо и работиш с деца – малки, големи и още по-големи – какво ще пожелаеш на децата?

Ще разкажа една смешна история – дете дърпа майка си и й казва „Мамо, мамо, виж го този чичко, той е Бате Енчо”. Така че аз съм чичкото, на когото викат Бате Енчо и пожелавам на всички читатели на Шарено а и на Шарено, същото като на мен – много здраве и да ви се случват нещата, за които сте създадени.

А на читателите ви – здраве, за да слагат по-малки диоптри очила и да могат да четат по-лесно Шарено.

Декември 2010г.