Един час с две майки

Интервю на Светослава Димитрова

Има нещо много общо между ефира и майчинството. Всички са съсредоточени в това какво казваш или правиш и обръщат поглед към теб самата, едва когато направиш грешка. И ефирът, и майчиството дават много поводи за сценична изява и немалко поводи за сценична треска. През първите 12 месеца майките учат децата си да ходят и да говорят, а през следващите 12 години ги учат да седят и да мълчат. През първите няколко месеца всеки водещ се учи да говори, а през следващите няколко години се учи да изслушва...

Ако наред с ефирните изяви можеш да се похвалиш и с успешни майчински постижения, рано или късно те канят на гости в Шарено.

Богдана Трифонова:

Омъжена, с две деца – Надежда и Андрей; завършила е НАТФИЗ със специалност Актьорско майсторство за куклен театър; част от екипа на “БГ радио” е – и до момента е радиоводещ на сутрешния блок; освен гласа, зрителите вече добре познават и лъчезарната й усмивка в предаването за родители „Часът на Мама”. Свободното й време е време за семейството.

Ива Дойчинова:

Дългогодишен програмен мениджър на радио ФМ+ и водещ там и досега („Закуска с Ива” в неделя сутрин), Ива е притежател на най-известната въздишка в България. Омъжена, с две дъщери – Ида и Мина. Новата й любов е предаването “Часът на мама”. Изявата си като родител е възприела много трудно заради загубата на независимостта си.

Как ви приемат децата ви, разкажете ми за тях?

Богдана: Моята дъщеря Надежда е на 10 г. и може да се каже, че сме вече в приятелски отношения, но го има и респектът. С Надето умеем да се забавляваме двете и съжалявам, че понякога изпускам нещата, които й се случват, тъй като времето ми сега е по-малко. Записала се е в детска театрална школа и с професионална сериозност влиза в роли, взима се много насериозно и е много сладка. С лекотата, с която сменя ролите, сменя и професионалните си мечти. Щеше да става зъболекарка, наскоро реши че новото й призвание е фризьорка.

Синът ми, Андрей е на 2 г. и е много забавен и палав – аз съм неподготвена майка за такова палаво момче, защото сестра му като малка беше много кротка, направо идеална. Андрей се огъва на мост с рев ако иска нещо, докато не го постине. Признавам си, че си купих книга за ината и други типове лошо поведение и как да ги овладеем при децата. Сега се запознавам с материала и колкото повече чета, толкова повече си давам сметка, че нещата май няма да се оправят с книга.

Ива: Аз имам две дъщери. Голяма се казва Ида. И на двете им измислих кратки имена, за да не ги съкращават, а сега аз самат й казвам Идуня. На 11 е и наистина си е един емоционален тинейджър. Визуално изглежда много кльощавка и малка, но е влюбена и това е факт от почти две години вече. В момента много ясно осъзнава женската си същност. В нея живее духът на Пипи Дългото чорапче, само е без плитки. Когато стане дума за игри, първа скача от най-вискокото дърво, води момчетата, първа си завира пръста където не трябва.. много ми е смела, да е жива и здрава, аз много обичам такива деца!

Малката е на 6 г., Мина, която „усложнено”, галено наричам Миночка. Играе го принцеса, по-нежна е, много е гальовна и е дипломатът вкъщи – може да изкара на баща си душата с памук през носа и го прави толкава успешно, че се уча от нея на женски номера. В момента е в култов период, защото млечните й зъби изпопадаха и сега е с 3 зъба в устата. И нещо, което не е само моя оценка: справя се отлично с думите, с изключителен речников запас е за възрастта си.

Как си избирате темите в предаванията, идват ли от майчинската ви практика?

Богдана: В началото точно така ги мислехме, но вече имаме много ценно рамо в лицето на всички, които гледат предаването. С голяма радост приветстваме всички майки, които гостуват в студиото ни, заедно с дечицата си. Може да се случи да не сме уцелили кой да е госта или пък да сме уцелили госта, но да не е това моментът, в който да ни гостува. Затова винаги си отваряме вратичка, че можем да продължим темата.

Ива: Хората си идват с историите, с човешките си шарени проблеми и така се раждат темите. Тя историята е като кълбо, което се размотава, първо говори гост, после говори експерт и си даваш сметка, че темата е много по-голяма и не се изчерпва с тях двамата. Затова ние се научихме да продължаваме историите, да влизаме в темите през друг „вход”.

Като съпруги как освежавате семейните отношения?

Богдана: Моята „рецепта” е рязка смяна на посоката. Най-добрата идея, според мен е, билет до някъде. 3-4 дни, максимум седмица, заедно, на различно място. Имаш шанс за това време да се вгледаш в човека до себе си повече. И тогава ще имаш и повече време за вино и любов.

Ива: Като говорим за смяна на посоката, може и смяна на стаите. Децата да спят в спалнята, а ние – в детските креватчета. На нас ни се случва покрай децата вкъщи да не успяваме да се видим на спокойствие. Последното романтично нещо, което чух от мъжа си, прошепнато в ухото ми беше на екскурзия във Венеция неотдавна: „Трябва ли да дойдем до тук, за да правим любов?” Явно, трябва да ходим по често. Колкото и недобре да звучи това в ушите на традиционалистките, аз съм на менние, че мъжът и жената трябва да заминават само двамата нанякъде от време на време, да остават насаме. Иначе, малко или повече, битовизмът изчерпва отношенията.

Какво бихте казали на жените, които щом родят, превръщат детето си в Номер едно и изоставят отношенията с мъжа до себе си?Ива: Това, да не оставиш мъжа си на заден план след като родиш, е чудесно, но е трудно изпълнимо. В същото време, е много опасно. Детето – и двамата го обичат, то е ясно. Но и другата любов е важно да се съхрани, за да го има семейството. Аз бих посъветвала и най-отдадените майки, които спят при детето си, да побързат да се върнат в семейното легло, защото това е важно. Има жени, които го отлагат, те просто превключват на друга скорост... а понякога това води до охлаждане на отношенията, стига се и до раздели.

Богдана: В момента, в който се появи, детето става Номер едно и това е неизбежно... но, точно в името на Номер едно, ти трябва да направиш всичко, за да се чувства Номер едно щастлив. А това става, когато семейството е сплотено. Така че майката трябва да запази това, което е имало между нея и мъжа й преди да се появи детето, защото най-голямата радост за едно дете е да има щастливи родители.

И двете имате дъщери в предтинйджърската възраст. Как отговаряте на „онези” въпроси?

Ива: Аз подходих теоретично. Много трудно ми беше. Месеци наред обмислях какво да кажа и накрая реших, че ще ми бъде по-лесно ако отговарям на конкретни въпроси. Тинейджърката Ида обаче не поддаде. Тогава обиколих всички книжарници и купих една книга за секса. Изборът беше труден, защото в повечето такива книиги пише за какво ли не, а аз исках нещо за „първите въпроси”. Намерих подходящото четиво, Ида го прочете, занесе го в клас, където класната също прочела книгата и я препоръчала на класа. За мен обаче по-щекотливия въпрос е влюбването. Защото, дъщеря ми е влюбена от няколко години и вече чувствата и усещанията, които изпитва не са съвсем детски. И тъй като това не е споделено чувство, тя започва да изпитва онази неразбрана любов, която може би не е много добре да ти е точно първа.. Или пък напротив... Засега я наблюдавам, казва си, когато е наранена и по-добре да е така.

Богдана: При мен нещата минаха в разговор. Не съм търсила книга, но лелята на Надежда й подари за една Нова година книга-енциклопедия за човешкото тяло, много по детски написана, с картинки. Като я видях, че се загледа първо в картинките, които обрисуват половите различия, аз седнах и й обясних. На мнение съм, че това трябва да става деликатно, с детски език: „Момченцето има това, а момиченцето – това и т.н.” Дъщеря ми не е идвала при мен с въпроси, но предполагам и това ще стане. Най-важно е родителят да намери механизъм да разбира докъде е стигнало детето му в „познанията” си за секса, за да не изпуснем в тичането съществените моменти.

Февруари 2008г.