За куклите и хората – среща с Диана Цолевска

Интервю на Светослава Димитрова

Винаги съм намирала следната, за някои може би съмнителна прилика, между децата и театъра: и двете ги обичаш, и на двете им се радваш, дори да не ги разбираш винаги. И децата, и театъра, носят едно креативно очарование и неподправеност, които повечето от нас, порастналите – сме или изгубили, или никога не сме носили... Има, разбира се и изключения сред улегналите редици на мъдростта – и според мен, това са актьорите в кукления театър. В този, във Варна, вече 20 години вихри своя талант една от най-известните куклени актриси у нас – Диана Цолевска. Близка приятелка с Теди Москов и Мая Новоселска, Диана е поръсена от зведния прах на изяви в „Улицата” и „Клиника на третия етаж”, както и от немалко изкушения и предложения да се изявява на драматична сцена. Въпреки това обаче, е направила избора, който всяка събота сутрин правят много родители и деца – кукленият тетаър.

Когато си на сцена – вдетеняваш ли се или играеш като възрастен за детска публика?

Опитвам се да игарая като възрастен за децата, защото обикновено те са по-мъдри и по-умни от възрастните и никога не бива да се подценяват – трябва да се играе сериозно за тях. Вдетеняването е криворазбрано усещане, че така децата те възприемат по-лесно. Напротив, когато им говориш като сериозен и възрастен човек, ще те раберат по-добре. Забелязала съм, че децата имат много точен усет към хората. Те или харесват някого, или не. Каквото и да правиш, имат ясно усещане дали им допадаш. Щастлива съм, че имам харизмата да се харесвам на децата и на публиката като цяло. Може би и затова съм на сцената вече 20 години, а имам усещането, че са много, много повече. Тръпката която изпитвам, когато изляза на сцена и досега, ме кара да се чувствам различна всеки път. Най-доброто умение на талантливия куклен актьор е да успее да съхрани завинаги младостта у себе си.

С куклен тетър ли започна кариерата ти?

Когато бях втори курс във ВИТИЗ, Коко Азарян ми предложи да се прехвърля актьорско майсторство. Отказах и за себе си, мисля, че взех по-доброто решение. Макар да не деля кукления и драматичния тетър – или си актьор, или не си. Куриозът при мен е, че в цялата ми актьорска кариера имам награда за драматична роля, а не за такава, в кукления тетър. През ’98 г. спечелих втора награда за женска роля на фестивала на кемерната пиеса във Варна с „Портрети” на Чехов.

Коя е детската ти „професионална” мечта? От малка ли искаше да си актриса или беше в редиците на кандидат лекарките и учителките?

Никога не съм си представяла дори, че мога да стана нещо друго, освен актриса. Още от 1-ви клас аз бях по рецитали; родителите ми бяха много артистични – баща ми е имал възможност да стане актьор, но дядо ми го е пратил да учи икономика. Та той не е успял да реализира себе си, но мен ме подготви още от дете да бъда актриса – рецитирах всички стихотворения на Ботев, на Яворов, на Ханчев. Завършила съм Априловската гимназия в Габрово, откъдето и съм, това е едно много елитно училище и всичките ми съученици се реализираха в сериозни професии – само аз и още един съученик, станахме актьори. Никога не съм се приемала много насериозно и може би в това е бил големият ми шанс, защото човек, като повярва, че нещо непременно ще се случи, то обикновено не става. А когато гледаш по-лежерно на живота около теб, нещата стават от само себе си.

Какво най-вече дава според теб кукленият театър на децата?

Любов. Дори детето да не вникне в дълбокия смисъл на приказката, то заобичва героите. Това е първото влюбване на малкия човек, топлото усещане към нещо близко, нещо мило. Моята любима кукла например, е Снежната царица – един от най-дълбоките и философски герои, които е създал Андерсен. Далеч не е толкова студен образът на студената жена – той развива една теория за вечността и за липсата на чувства между хората – има какво да научим от Снежната царица – не само сега, през зимата, когато играем това представление за децата на Варна.

Какво си пожелаваш за новата година?

Пожелавам си да съм здрава и всички хора, които обичам, да са щастливи.

Януари 2008г.