Ах, този джаз!
Среща с Хилда Казасян

Интервю: Светослава Димитрова
Снимки: Тихомир Начев

Смятам джаз музиката за носталгична и есенна и по тази причина си представях и Хилда Казасян във вечно носталгично и есенно настроение. Явно така допускам най-малко две грешки – първата касае Хилда Казасян – тя всъщност отговори на въпросите ми с широка усмивка и много настроение. Със същата широка усмивка застана и пред обектива на фотографа ни в Музикалното училище в София. Втората грешка която допускам, касае джаз музиката – вече я намирам не толкова носталгична, а по-скоро непредсказуема. Ще продължа обаче да я свързвам с есента – само че не с ноемврийската, а с тази през септември и октомври – пъстра и топла.

Как прекрара лятото, Хилда? Повече работа или имаше и почивка?

Всъщност, това май е първото лято в което не съм почивала нито ден. Освен концертите, които направихме, имахме много работа по един съвсем нов проект, който нескромно кръстихме „Сцена академия”. Заедно с Боби Йоцов, Наско Янкулов и Нено Димов и съвместно с музикалното училище, ще се опитаме да създадем средище за една по-специална музика. Много ни се иска в залата на музикалното училище да успяваме да организираме страхотни джазови и класически концерти. Откриването на този проект ще се случи на 1-ви и 2-ри октомври 2009 – в същата зала с два концерта, на сцената на които ще бъдат Христо Йоцов, Боби Йоцов, Теодосий Спасов, Румен Тосков и аз, заедно с „Младежка Филхармония София”. Дано се превърнат в празника, който си представяме.

Мислила ли си някога да се изявяваш и в други жанрове, освен джаз?

Струва ми се, че в днешно време, точната формулировка на жанровете е почти невъзможна. Ето, например последният ми албум – „Замълчи, замълчи” – по-скоро бих определила като поп албум, аранжиран и изсвирен от джазови музиканти.

Дъщеря ти е първокласничка тази година – как стартира за нея училищния живот?

О-о-о-о, беше ужасно вълнуващо! Само не съм сигурна кой беше по-развълнуван – тя или аз. Дъщеря ми Надежда започна първи клас в същото място, където беше в предучилищна, със същите дечица около себе си. Всичко при нея стана много естествено.

Когато излезем от училище, си даваме сметка, че най-добрите учители са били строгите ни учители – така ли е и с родителството? Трябва ли да си строг, за да дадеш най-доброто на детето си – за неговото бъдеще?

Аз не съм съвсем съгласна със това. За мен най-добрите учители останаха тези, които са засегнали бръмка от мен в житейски план. Ето, например моят професор Добри Палиев, се превърна в нещо като втори баща за мен. Строгостта няма нищо общо с това. Най-важното е да вникнеш в душата, да станеш приятел на този, който ще учиш, независимо дали като учител или родител – и от тази позиция да наливаш знания и умения в горките дечица.

Какви са отношенията ти с дъщеря ти Надежда – родителски, приятелски?

Чудя се, защо разделяме тези две понятия. Не е ли най-естественото нещо на света родителите ти да се превърнат в най-добрите ти приятели? Съвсем логично ми изглежда това, давайки си сметка, че няма по-естествена, неподправена и необременена обич от тази между родителите и децата им.

Как минава един ваш свободен ден с Надежда?

Най-много обичам сутрин, когато можем да бъдем заедно, аз – пиейки горещото си кафе, а тя – топлото си какао, да градим общите си плановете за деня. Обикновено те не се случват, но ентусиазма с който подреждаме тази програма, като че ли стига и на двете ни.

Стараеш ли се да я възпитаваш по определен модел или само насочваш развитието й?

Иска или не иска, човек май винаги следва модела, по който е възпитаван самият той. Слава богу, аз не съм имала амбициозни родители и мисля или поне се опитвам, да й давам пълна свобода, естествено в рамките на разумното.

Добрият вкус към музиката може ли да се възпита?

О, да! Абсолютно. То е същото, като добрия вкус към всичко, което те заобикаля. Начинът по който изглеждаш, начинът по който изглежда домът ти, начинът по който се храниш... Въобще, начинът по който съществуваш. Струва ми се невъзможно целия си несъзнателен и съзнателен живот да си слушал Бах, Моцарт, Стравински, Прокофиев и изведнъж, просто да харесаш поп-фолк и чалга.

Арменците са известни със своята гостоприемност – така ли е и при теб? Често ли се събираш с приятели у дома?

Не знам дали е от арменското, но всъщност бих могла всяка вечер да прекарвам така – с гости у дома. Ако зависеше от мен и от моето време, бих си стояла вкъщи всяка вечер, а през вечер бих имала гости, на които да приготвям разни вкуснички нещица, да слушаме музика и да играем на филми.

С какво би желала хората да запомнят твоя баща, маестро Вили Казасян?

При изключителен човек като него, е наистина трудно да извадиш едно или друго качество. Излъчването му, талантът му, благородството му, мъдростта му, умението му да застава над всичко дребно, обичта му към живота, широката му скроеност, търпението му – всичко това си е той и точно за това мисля, че всеки който го е познавал, не би могъл да го забрави никога.

По какви нови проекти работиш в момента – какво да очакваме от теб в следващите месеци?

Много ми се иска следващите няколко месеца все по-често да представям на живо нещата, които записахме миналата и по-миналата година. С тези невероятни музиканти, с които имам шанса да работя, удоволствието от всяко излизане на сцената – с различни случки всеки път, е несравнимо с друго. До края на тази година ни очакват концерти на темите от албумите „Jazz & Samba”, „Замълчи, замълчи”, както и на проекта „Поколения”. А след това замисляме албум с най-популярната музика на Дюк Елингтън, отново аранжиран от Христо Йоцов и Румен Тосков.

Освен към музиката, имаш специално отношение и към храната – вероятно и на нея, като на джаза, гледаш като на импровизация. Импровизирай за читателите на Шарено сега, с вкусно есенно предложение?

Аз по-скоро имам специално отношение към начина, по който е поднесено нещо вкусно. Достатъчно е човек да си направи един истиснки миш-маш с червени печени чушки, една дървена купа със салата от розови домати, две -три много зелени и много люти чушки, две чаши вино и... какво друго му трябва на човек?!

Октомври 2009г.