Тя – жената

Интервю на Магдалена Симеонова

Нейното име е Жюстин Томс. Първото, което ми хрумна беше: ”Защо Жюстин и как Томс?”, но докато търсих информация за жената с това име в интернет, разбрах, че това е най-често задаваният към нея въпрос. И не й го зададох. Но поговорихме за много други неща чисто по женски, на по чаша горещо ароматно кафе.

Представям ви я и по нейния начин:

• нищо човешко не ми е чуждо
• ако / когато слушам радио (в колата), то е RFI, Jazz FM или Радио 1
• ако / когато рядко гледам телевизия, то е MEZZO
• ако / когато ям шоколад, е с лешници
• пия много кафе
• обичам да работя работата си

Жюстин, ти си изключително динамична личност – занимаваш се с преподавателска дейност, пишеш, поддържаш свой блог, създател си на сайтовете “Аз-жената” и “Аз-детето”. Откъде черпиш енергия и какво те вдъхновява?

Мисля, че едно от нещата, които ми помагат да се занимавам с толкова много неща, е именнно това, че се занимавам с толкова много неща. Всяко едно стимулира по някакъв начин другото. Всички те са толкова разнообразни, дават ми енергия, зареждат се едно с друго. Точно като Мюнхаузен съм се хванала за косата и се дърпам сама нагоре. Но основен източник на енергия за мен е моето семейство и моите деца, любовта, която усещам да струи от тях, техните прегръдки, техните преживявания и емоции много ме зареждат.

Жюстин, вродено ли е майчиното чувство и желанието да създаваме и отглеждаме децата си?

Не, не при всички е така. Това е нещо много относително и майчинството се проявява в различна степен при всяка от нас. Аз познавам много жени, които са повече майки от мен. Има такива, които могат да упражняват майчинството си 24 часа в денонощието, докато аз не съм точно от този тип, аз не мога без работата си, макар да знам къде са приоритетите ми и че децата ми са винаги преди нея. Но ми е много приятно да съм майка и мисля, че всяка жена трябва да освоободи себе си, да остави настрана част от амбициите си и да позволи на майчинството да се прояви, да излезе от нея, да му се се наслади максимално.

Разкажи ни повече за семейството си и за своите деца?

Имам съпруг и две деца, синът ми Томислав е на 6 години и половина и в момента е в предучилищна група, дъщеря ми Алис е на 2 години и ходи на детска градина от няколко месеца. Много обичам да съм тях, опитвам се така да подреждам ангажиментите си, че работното ми време да приключва до 17.30 часа. Задължително сме заедно и през уикендите и ваканциите.

Какъв родител си? Строг, толерантен?

Аз по принцип съм много добра, с децата си също. Разбира се, вкъщи се опитваме да ги дисциплинираме и възпитаваме, но всичко това се случва чрез игра или чрез приказките, които задължително четем вечер. За да се възпитат едни добри деца, не е небходимо да се прилагат принципите на Макаренко.

Как протича един твой ден? Как разпределяш своите 24 часа?

Денят ми е много динамичен. Започва със звъненето на часовника точно в 7 часа, след това правя закуска за децата, подготовка за училище и детската градина, воденето им до тези места. Нямам време за кафе преди да стигна до офиса, но в 8.30 часа съм вече в офиса и пия кафе. След това работа, работа, работа. Денят ми е много динамичен – срещи, пред компютъра... И към 17.30 часа се отправям към вкъщи, за да съм със семейството си. Опитвам се да сведа до мининум вечерните си ангажименти. Когато се прибера, с децата играем, обичам да готвя и приготвям вечеря за семейството си. И когато децата легнат към 21.00 часа, започва вторият ми работен ден, който приключва към 12-1 след полунощ ..., за да започна отново в седем сутринта следващия си ден.

Имаш ли време от деня, което отделяш само за себе си, нещо като ритуал?

Единственото време, в което съм сама, е когато съм в колата и шофирам за работа или към дома. Тогава си отпочивам най-добре.

Еманципирана ли е съвременната истинска жена?

Опитва се да е еманципирана, в същото време не й се иска много да си отстъпва благинките и привилегиите на нежния ни пол. Но мисля, че да, доста е еманципирана. Стига се до там, сама да си купува цветя, подаръци. В повечето случаи сама печели парите си. Поела е и много мъжки роли, семейно планиране, организирането на свободното семейно време, чисто женските задачи. Аз често казвам, че трябва да дадем крачка назад и да се върнем малко повече към това да сме жени, да се оставяме малко повече да ни глезят, както ни и приляга. Защото, ако станем и мъже, много ще ни дойде.

Как възникна идеята за женско онлайн издание?

Сайтовете Аз-жената и Аз-детето се родиха заедно. Когато бях бременна със сина ми, нямаше в интернет много места за чисто женски разговори. Имаше форум в dir.bg и аз съм една от първите жени, които се включиха там. И тогава осъзнах, че в българското интернет пространство няма място, където ние жените да си обсъждаме нашите си неща, защото ние изпитваме необходимост за това, същеврменно, нямаше и интернет място за деца. И така се породиха идеите, работихме около 6 месеца по двата проекта. И Аз-жента стартира на 8-ми март, а Аз-детето – на 1-ви юни. В началото и двата сайта имаха друга динамика, обновяваха се веднъж седмично, а сега това се случва ежедневно и екипът, който работи за тях е доста по-голям.

Носител си на специалната награда “Жена на годината” за хуманност. Майчинството ли те носочи към инициативите, с които си се заела?

По-скоро такава ме е родила майка ми, защото обичам да се чувствам полезна по някакъв начин и смятам, че човек живее, за да е полезен за другите, а не толкова за себе си. Това, че са ме наградили, е нещо допълнително, аз не съм се борила за тази награда, не се гордея с нея, това е нещо, което другите са решили, че трябва да се случи, но аз по никакъв начин не върша всичко това, за да да ме награждават, да ме хвалят или да ми вземат интервю. Получих тази награда за работата ми по кампанията “Аз съм” – за повече осиновени деца и по-малко деца в домовете. Към днешна дата това е доста модерна тема, но кагато миналата година започнахме работа, беше много непопулярна и трудна за разговор. И днес стигнахме до това, доста популярни личности да говорят по тази тема и тя да се възприема в обществото по друг начин.

Тя-жената, Жюстин Томс, е изтъкана от делиатност, подчертана с неизменна усмивка. Тя-жената, всъщност е уникална комбинация и то на повече от три в едно - преподавател, създател на много и успешни уеб проекти, поетична душа, която обаче е издала и доста книги, в които споделя опит в областта на маркетинга, отворена към света и хората, споделяща под псевдонима Smiling себе си в личния си блог.

Март 2008г.