Мариана Векилска и Симеон Колев – едно щастливо семейство

Магдалена Симеонова

Спойката между тях е невидима за очите, но резултатът е толкова осезаем... Излъчването на това семейство е материализация на хармонията. При тях изглежда нещата се случват като на игра – лесно, приятно и забавно. Дори отговорите на въпросите, които им задавам звучат лесни, приятни и забавни. И толкова логично-простички, че душата ти се стопля. Срещата точно с това семейство може поне за малко да подреди объркания пъзел на ежедневната сложна за всички нас житейска картина.

Представям ви сега

Нея: Мариана Векилска

Професионално занимание: Продуцент и водещ на сутрешните новини по BTV, водещ на обедните новини
Излъчване: Толкова приятно
Усмивка: Много чаровна

Него: Симеон Колев

Професионално занимание: Водещ на сутрешния блок на БГ радио – Стартер
Излъчване: Непринудено
Усмивка: Широка и искрена

И децата

Габриела

Възраст: 13 години
Интереси: характерни за възрастта й – книги, компютър, телевизия.

На въпроса „Лесно ли е да бъдеш кака?” отговаря така: „Не е много лесно, трябва да помагаш на родителите си, да ги заместваш в гледането. Понякога с Момчил се караме за глупави неща, но имам кой да си гушкам.”

Момчил

Възраст: 3 години

С видима страст към автомобилите и гушкането.

Лесно ли се става баща?

Симеон: Всъщност, да, лесно е. Голямата грешка правят мъжете, които се страхуват от бащинството, защото си мислят, че то страшно много ще промeни живота им. Което е и така, и не е така. Ако се замислиш, винаги ще намериш причина, за да си или за да не си баща. Аз въобще не знам дали съм добър баща, дори е твърде вероятно да не съм добър баща, обаче аз знам, че трябва и искам да се занимавам с децата си и това е най-важно за мен.

Какво означава за теб да си добър баща?

Симеон: Ами не знам. Може би означава, когато децата ти станат големи да са ти благодарни, да знаят, че си им дал нещо. Да кажат един ден „на това ме научи баща ми, това го правехме заедно и беше много хубаво време”. Да те признават, да се радват че именно ти си им баща. Но тази оценка аз не мога да я дам. Аз мога да кажа, че жена ми е добра. За да чуя оценката на децата си обаче, е нужно време, в което да станат големи.

Коя е най-трудната родителска задача за вас?

Симеон: Да погледнеш през очите на детето си, това така или иначе не става в пълна степен. И децата не могат да погледнат през очите на родителите си, и родителите не успяват да погледнат през очите на децата си. Аз не спирам да опитвам и понякога успявам.

Мариана: За повечето родители най-трудно е да проявяват търпение и именно с търпение да правят всичко свързано с тяхното дете. За мен това е най-голямото предизвикателство, с което трудно се справям, а ако питате мъжа ми, той ще каже, че въобще не се справям с това. Но това е характерно и за моята зодия (Овен) – липсата на търпение, крайно нетърпелива съм. Но не спирам да работя в тази посока.

Най-приятната родителска задача е...?

Симеон: Най-приятно е, когато видиш, че си успял да научиш детето си на нещо. Най-добре се чувствам, когато видя децата си щастливи и усмихнати, но истински усмихнати, защото има много хора, които просто им купуват нещо и така приключват с грижите за тях. Децата се усмихват и родителят си казва: „Ето, купих за днес щастието на детето си”. Всъщност, вниманието е най-важно.

Мариана: И задължение, и потребност, и задължително задължение за мен е да прегръщаш много детето си и то да знае, че е обичано. Момчил много обича да се гушка, Габи също, но той като по-малък, е и по-гушлив.( бел. ред. - и сякаш за да потвърди думите на мама, Момчил точно в този момент портяга ръчички с думите „тати, гуш”).

Променя ли фактът, че си родител, професионалния ти поглед?

Симеон: Много зависи каква ти е работата, но това, което според мен се променя, е че вече разбираш по-добре другите хора, които имат деца. Хората, които все още нямат деца, понякога си казват „Сега пък какво толкова е сталано, детето е болно”. Когато и ти си вече родител, разбираш по друг начин разговорите за делничните неща, свързани с децата.

Мариана: Променя се чувствителността ти към нещата, в работата. Много по-сетивен ставаш към проблеми от всякакво естество. Започваш да проявяваш нетърпимост към несправедливостите, които се случват около теб, просто защото вече живееш с мисълта, че от тези несправедливости зависи бъдещият живот на твоето дете.

Заложено ли е на всяка жена желанието да бъде майка?

Мариана: Мисля, че не. Познавам жени, които са прекалено големи егоисти, за да бъдат майки. Не са склонни да променят начина си на живот. А ако имаш дете, неминуемо се изисква такава промяна.

Симо: Всяка жена може да е майка, но не всяка жена може да е мама.

Мариана: Далеч съм от мисълта, че съм перфектна майка, но мисля, че човек трябва да е склонен да прави компромиси със себе си, с удоволствията, а и с ангажиментите си. За мен не е майка жена, която хвърля детето си на една детегледачка, която не става нощем, когато детето плаче, защото му растат зъбки, например. Или се е напишкало. Много е лесно само да се радваш на детето си, а за “черната” работа да не си там.

Как се става сутрин рано?

Мариана: Много трудно и с това не се свиква. Натрупваш едно недоспиване. Аз вече не ставам толкова рано, в момента водя новините веднъж седмично. Но когато водех „Тази сутрин”, беше много трудно. При лягане в 23.00 и ставане в 4.30 сутринта, се натрупва липса на сън, дефицит от около 2-3 часа на денонощие. Защото не може пък и да си лягаш вечер прекалено рано. Всъщност, можеш, ако нямаш деца. Но дори да нямаш деца, все пак с приключване на активност в 9 часа, се лишаваш от социален живот.

Това, че децата ви имат по-голяма разлика във възрастта, създава ли ви някакви трудности?

Мариана: През първите 1-2 години след като родих Момчил, това беше голям позитив, защото Габи беше вече голяма и отговорна и ми помогаше за бебето. И сега разчитам на нея – мога да свърша нещо за час или два, а тя да се погрижи за брат си. Но когато Габи активно навлезе в пубертета, ми стана доста трудно, защото са различни етапите на развитие, в които са двете деца и имат крайно различни проблеми. Струва ми се, че ако са по-близки порблемите, са и по-малко. Но сега, са коренно различни, няма никакво припокриване между вълненията на двамата. И това е утежнява в някаква степен обстановката.

Какво прави двама, трима или четирима души семейство?

Симеон: Никой не е абониран за семейството, човек не трябва да го чувства като някакъв дълг. Защото, живеейки с мисълта, че просто трябва да има семейство и деца, вреди на себе си и на околните. Хората са семейство, когато нещата, които правят заедно, са повече от нещата, които правят поотделно. Когато видя книга, знам – тя ще се хареса на Габи, като видя дреха, знам – тя ще се хареса на Мариана, като видя играчка – тя е само за Момчил.

Мариана: Казано на кратко, хората са семейство, когато мислят един за друг. За това, как може да зарадваш другия, какво би му харесало. Семейство са, когато имат желанието да се забавляват заедно и нуждата да споделят проблемите и неприятните неща, които им се случват и заедно да търсят решенията.

Кога и как трябва да започне говоренето в едно семейство?

Мариана: От първия миг. Аз не мога да си представя как би изглеждала нашата двойка със Симо, ако не си говорехме толкова много. За мен това е много важно и ценно. Говоренето и контактът между нас ме кара да се чувстам уютно и сигурно. Нямам нужда да играя сценки, да кроя подмолни планове и да има борба за надмощие между нас. Той е най-добрият ми приятел, на когото дължа коректност и уважение и го чувствам така. Такова е и отношението ми към нашите деца. На Момчил говорим и разказваме, откакто се е родил. Това за нас е част от възпитанието.

Знам, че има мъже, които започват да говорят активно с децата си едва когато станат големи (децата, не мъжете). Какво мислите за това?

Мариана: Това е много първосигнална реакция, не я приемам.

Симеон: Да, интересно ми е за такива мъже кога идва моментът, в който да кажат „Сине или дъще, сега вече започваме да говорим”

Мариана: И по какъв начин създаваш връзка с детето си, ако не контактуваш с него? Мисля, че нямаме изградена култура на общуване в България. И не само в семейството, но там е изключително важно, защото на тази основа се гради връзката, която след това в една по-опасна възраст (пубертета), те крепи с детето, а това става само с говорене. Всеки отказ от говорене, дори в ежедневието, е грешка. Ако например за Момчил проблемът е, че му се е счупила гумата на количката, а аз в момента имам други сериозни проблеми и не му обърна внимание, мога да сгреша. Защото за него на този етап, това си е сериозен проблем и аз трябва да откликна с разбиране.

Как обичате да прекарвате времето си заедно?

Мариана: Точно заради това, че децата ни имат различни занимания, ни е трудно да планираме нещо, което да е интересно и за двете деца. Въртележката е голяма при нас, но се стараем да бъдем възможно най-много време заедно. Задължително вечеряме четиримата. Много важно за времето, което прекарваме заедно е, че имаме само един телевизор. Още когато обзавеждахме дома си, си обещахме със Симеон, че ще имаме само едни телевизор и само едни компютър. За нас е много погрешно това, което правят много родители – наблъскват дома си с техника, във всяка стая има телевизор и в едни момент се оказва, че вечер всеки е в различно помещение и комуникацията в семейството липсва. Докато ние постигаме някакъв консенсус и вечер сме винаги заедно в едно помещение. Вечерите са нашето време, в което имаме възможност да общуваме. Иначе през почивните дни обичаме да излизаме извън София, имаме една голяма тумба приятели, с които ни е много весело и не пропускаме случай да се забавляваме.

Април 2009г.