Среща с Мартина Вачкова и Рада

Интервю на Магдалена Мартева

За Мартина Вачкова пише дори в енциклопедиите. Толкова е популярна дъщерята на талантливия Григор Вачков. И също толкова талантлива. Около нея се носи добра енергия и е трудно да не се усмихнеш и да не ти е ведро. И дори да се срещате за първи път тет-а-тет, съвсем естествено започваш разговора на „ти”. 10 годишната й дъщеричка Рада, само потвърждава усещането, че Марта е безкрайно земен и топъл човек. Лице от екрана и сцената, събеседничката ми изпитва всички страхове, вълнения и радости, присъщи на майчинството.

Хората те асоциират с киното, театъра, телевизията... а откакто имаш дъщеря си – и с майчинството. Къде се чувстваш най-силна?

Бих искала да съм най-добра в майчинството. И в това се чувствам силна, когато тя ме слуша. Когато ми казва “няма пък”, просто ми идва да се гръмна и се чудя къде съм сбъркала. Обаче виждам, че и на перфектни за мен родители децата им пак така казват. Сложна работа е майчинството! Обичам си много актьорската работата, в нея се чувствам на мястото си, защото съм си намерила професията, обаче детето ми е най-важното. Рада е номер едно в живота ми.

Марта, с какво те промени майчинството?

Вече не са приятелите най-важните, не са гаджетата, не е работата, вече винаги е тя. Много по-толерантна станах. Преди отричах всичко, което не харесвам. Сега разбрах, че може да родиш дете с характер, съвсем различен от твоя идеал за характер и наистина майчинството те прави по-толерантен. Мисля, че във възпитанието не трябва да има насилие, трябва да има напътствия, да умеем да отваряме много прозорци пред децата си, пък те да избират. Това те прави много по-гъвкав и комбинативен.

Заложено ли ни е да сме майки?

О, не на всички! Виждала съм майки, на които децата им пречат, и майки, за които децата са нещо като кукли. Да дадеш шанс на детето си да се развие по начин, различен от твоите представи. Да му дадеш право да бъде каквото е – и да го обичаш такова, каквото е. Аз съм виждала проклети деца, зверчета, но майката си го обича. Майката си е майка!

И още нещо – когато детето се роди, вече няма кафе с приятелки. И на всички бременни жени искам да кажа да си пренаредят програмата още докато са бременни. Няма до среднощ да си четеш или гледаш филми, защото сутринта то става и трябва да си свеж заедно с него. Не може сутринта то да стане и да иска да си играе, а ти да спиш до обяд. Няма го този филм. Особено при мен този филм го няма, защото живея сама с детето си. Ние сме двете сами, за добро и за зло!

Може ли един родител да различи прекалената амбиция от насочването в живота?

Много трудно! Обаче е нормално когато обичаш детето си, ти да искаш за него най-доброто. А най-доброто е да му дадеш най-доброто образование. Мои приятели питат “ама как може, ти го съсипваш и пиано, и езда, и гимнастика, и сърф, и тенис и ски”! Моето мнение е, че аз трябва да покажа на детето си всички възможности, за да си избере. Но и тя може да каже – нищо не прави насила. Никой не и казва “Свири на пиано”! Тя от вратата, когато се прибира от урок, влиза и казва “ела да ти изсвиря новото, което съм научила”. Малко за езиците има натиск от моя страна. Без чужди езици не може, особено в днешно време. Знам, че после ще ми е благодарна. Виж, за математиката – “колкото толкова, майче”.

Обръщам се към Рада, питам я кое й е любимото занимание, обича ли да чете книги. Тя ме поглежда, не е така словоохотлива като майка си, но също като нея поема отговорността на микрофона и не ме оставя без отговор: „Сега чета “Без дом” на Хектор Мало. (подарък й е от Гала). Чета си и “Големият Добър Великан” и “Матилда” на Роалд Дал.

Аз не оставям момента да отлети и я каня още веднъж на сцената на ШАРЕНО с въпроса обича ли да свири? “Много.Последно се научих да свиря „Пинко Розовата Пантера”.

В тези две занимания – да чете и да свири на пиано аз веднага откривам майчините й артистични заложби и се обръщам към Марта:

Това че си актриса , помага ли ти в майчинството?

Да, защото мога да изиграя всяко животно и да измислям много приказки. Актьорите имат развинтена, луда фантазия. Мисля, че това е най-важното, което можем да дадем на децата си – въображение. И хората, които не са актьори, трябва да го правят. Хубаво е да се измисли герой на семейството.

Имаме една дървена къща в балкана. Летата прекарвахме там преди. И когато Рада беше малка, ходехме там и разказвах какви ли не истории – кое животно къде живее, къде са феите, къде е дупката на лисицата... Когато й чета приказки пък, го правя артистично, нали това ми е работата!

А когато се налага да “изиграеш” настроение?

Ами да, случва се. Често съм свръх преуморена, а тя иска да си играе. Но знаеш ли – наистина ми се налага да се напъвам в началото, в първите минути го “играя”, но после Рада ме пали, нейната искреност, енергия... Детето е като попивателна за лошите неща. Измива всичко лошо.

Усещате ли се една друга?

Да, тя за мен е най-интелигентното същество, най-чувствителната към мен. Щом ме види преуморена, отива си в стаята и си играе. Никога не ме пита, ако ме види, че плача. Най-деликатното същество, което познавам е моята дъщеря. И това не е само към мен, просто е прелестна, ангелче.

Каква трябва да бъде връзката майка-дъщеря?

Много важно нещо е да се изгради силна връзка с детето. Аз имах много силна връзка с майка ми. Видяла съм и връзката на моята майка с нейната майка. Те бяха много различни като темперамент, но много близки. И аз искам с Рада да бъдем най-близки. Имаме си един чудесен ритуал – винаги се гушкаме преди лягане. Много е хубаво детето преди да заспи, да бъде спокойно. Аурата около него трябва да е чиста. Затова Рада от четиримесечно бебе спи в отделна стая. И съветвам всеки, който може да си го позволи, да предоставя на детето си негова собствена стая, негов свят и лично пространство.

В какво искаш най-вече да я възпиташ? Какъв човек искаш да видиш в нейно лице примерно след 15 години?

Добър. Което въобще вече го няма. Да бъде, ако може, честен човек. И ...аз всъщност искам преди всичко да е здрава, но и да е добра.

Ходите ли заедно на театър? Рада, ти обичаш ли да ходите заедно на кино, театър?

Рада: ”Да, много!”

Мартина: Аз не я водя само на детски представления. От малка съм й казала: „Може да си мислиш, мамо, че не разбираш в момента когато го гледаш, но след години ти ще го разбереш, то ще си дойде на мястото, така че гледай!” И смятам, че за тях това е по-важно, отколкото да ги дърпаме назад с бебешки неща, когато вече порастват. Тя ми е дъщеря и с нея ми е най-хубаво. Вече е на 10, голям човек е и аз наистина мога да говоря с нея за всичко. И го правя.

Юни 2007г.