Да станеш татко, но ... кога!?!

Бранимир Николов

Мистерия е през какви мисли и чувства преминава един мъж, за да стане татко. До неотдавна мъжете изобщо не говореха за това, как се справят с мисълта за бащинството. Дори и днес знаем малко за това, какво си мисли един мъж, когато му предстои да стане баща. Особено натоварващо е изживяването, когато мъжът смята, че се изправя сам пред това изпитание.

Стани баща преди 33:

• Ще бъдеш млад родител. Това е безценно. Няма да се уморяваш да крещиш. А когато наследникът поотрасне няма да се притеснява да те показва на приятелите си, пък и ти самият няма да се трогваш толкова, когато ги видиш.
• Ако твърдо решиш да оставиш правенето на деца за след 33, твоят климакс и техният пубертет ще бъдат приблизително по едно и също време. Получаваш перфектния шанс да взривите къщата по традиционен за Балканския полуостров и за някои италиански провинции начин – с много крясъци... Стани баща преди 33.
• Здравето е важно. Жена ти на 35 години и с 5-6 години по-младата й приятелка ще понесат раждането по различен начин. Трябва ли да обяснявам повече?!?
• Ако си млад родител, шансовете ти за добро приятелство с наследниците са по-големи. Защото възрастните родители, колкото и мъдри да са, рядко се сдържат пред напъна да кажат: “По мое време ...” Което съгласи се, е дразнещо.
• Неизбежните синдроми на “вмамичосването” и “втатиняването” се приемат от околните много по-лесно, ако са дело на млади родители в зората на своите 20 години. За по-зрелите е чист позор... Няма какво да се лъжем, трябва да погледнем истината в очите.

Не ставай баща преди 33!

• За разлика от твоите приятели, които са поизбързали с осигуряването на поколение, ако имаш деца след Христовата възраст, може да се каже, че си се наживял. Или поне не въздишаш тежко по нови клубове и кръчми и не гледаш като отвързано куче благините на свободния живот в малкото моменти, в които ставаш самостоятелен индивид.
• Кариерата. Не защото в България има шансове да станеш главен изпълнителен директор на Google, но все пак! По-разумно е да изчакаш, да поучиш, да поработиш, да посъбереш „стотинки“ и тогава да се захванеш с производството на кресливи и често пъти сополиви същества. Които всъщност са така прекрасни!
• Парите. Собственото ти поколение е склонно да разсипе и без това крехкото ти финансово здраве. Без значение дали с фрази като “мамо, тати, искъм ету тува флакче-е-е” или с безпощадно високите такси за алианс, спорт или каквото му изберете. Добре е да си стъпил здраво на краката си, когато трябва да посрещнеш разходи от този вид. Най-малкото защото те не са единствените.
• Никога няма да обвиняваш себе си или децата, че заради тях си направил един или друг избор. Когато си господар на собствената си съдба, е най-добре.
• Чисто емоционално си по-уравновесен. Изживял си кризата на ранните 20, както и безпътицата на 30 годишния българин. Вече нямаш толкова силно желание да се удавиш в море от алкохол, а „клонингче“ на рода винаги опъва хоризонта с едно поколение напред. И гледаш на него много по-зряло, което е от полза и за самото дете.

Въпреки напредъка на цивилизацията и контрацепцията, кога да станеш баща, е повече Божа работа, отколкото съзнателно решение. Но при всички случаи, най-важното нещо не е да се усетиш готов за това, тъй като никога няма да бъдеш. Най-важното е да намериш човека, с когото да създадеш поколение и с когото да му се радвате, възпитавате, треперите ... И всичко, което ви пожелаха на сватбата. И което и ти, и жена ти ще пожелаете на вашите отрочета...

Юли 2007г.